Решение № 3002 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2010 г.

Решение № 3002 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тошо Събинов Бозов, гр. Сърница срещу решение № 359/11.03.2010 г. по адм. дело № 1696/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 130000-941/01.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с решение № 578/01.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалното право, иска отмяната му с произтичащите от това последици. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Вики Трейд 1" ЕООД, гр. София, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с процесния РА на физическото лице Тошо Бозов са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за период, в който е действал като ЕТ "Тошо Съботинов - ТСБ-92". Тошо Бозов е прехвърлил предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Вики Трейд 1" ЕООД. Договорът е вписан в търговския регистър на ПАС на 05.10.2006 г., а ревизията е възложена на 07.08.2007 г. Съдът се е мотивирал, че прехвърлянето на предприятието не води до незаконосъобразност на РА с адресат - физическото лице, тъй като жалбоподателят отговаря за възникнали данъчни задължения по времето, когато е упражнявал стопанска дейност като едноличен търговец. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец и липса на споразумение с кредиторите прехвърлителят остава солидарно задължен с правоприемника до размера на получените права. От тази норма следва, че няма законова пречка за определяне на данъчни задължения на физическото лице за дейността му като ЕТ и след прехвърлянето на предприятието при липса на споразумение с данъчната администрация. Съдът е приел, че обосновано и законосъобразно с обжалвания РА данъчните органи са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 151245,20 лв. за данъчни периоди м. 12.2005 г., 01.2006 г. и м. 03.2006 г. по фактури, издадени от "Агролес" ЕООД, "Арт-медиа" ЕООД, "Есен 17" ЕООД, "К. Т. К" ЕООД, "Орион ЗШ" ЕООД, "Саби-В" ЕООД и "Роза Комерс" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради непредставяне от доставчиците на доказателства за извършване на фактурираните доставки и начисляване на данъка по смисъла на чл. 55. ал. 6 от ЗДДС (отм.). Няма възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като плащането на ДДС не е извършено по ДДС - сметка на доставчика. Решението е правилно. Съдът правилно е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че липсва споразумение с кредитора, поради което отчуждителят на търговското предприятие отговаря солидарно за данъчните си задължения до размера на придобитите права и доколкото паричното вземане е носимо, не съществува ограничението за поредност по чл. 15, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Следователно данъчната администрация може да преценява кого от двамата - отчуждителя или приобретателя да ревизира. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по всички оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила по време на ревизията. Повторени в касационната жалба, същите оплаквания нямат характер на касационни основания, тъй като не сочат на допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при постановяване на решението. Правилни са изводите на съда и относно наличието на материалноправните предпоставки за отказ за признаване правото на данъчен кредит. Отказът в РА за всички доставчици е постановен на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради непредставяне от преките доставчици в дадения им срок на доказателства като елемент от сложния фактически състав на начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) - а именно отразяването му като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика и за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Тези обстоятелства не са били установени и с назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице не извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, поради ненамирането им на известните им адреси. Без насрещните проверки, само с проверка на счетоводство на ревизирания субект не може да се установи дали доставчиците са начислили данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд на основание чл. 161 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение