Решение № 2696 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2012 г.

Решение № 2696 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фрайтрак " ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Христо Драгомиров Гичев и адв. Полина Маринова Маринова, от ВАК, против Решение № 2167/17.09.2012 г., постановено по адм. дело № 4174/2011 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Акт за установяване на публично общинско вземане № 1/21.02.2011 г., издаден от Христофор Тодоров Петров, мл. специалист при Дирекция "ФМДТ" при Община Провадия. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "ФМДТ" при Община Провадия, с писмено становище оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Фрайтрак " ООД срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 1 от 21.02.2011 г., издаден от Христофор Тодоров Петров, мл. специалист при Дирекция "ФМДТ" при Община Провадия, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ФМДТ". За да постанови този резултат съдът е приел, че имотът на дружеството се намира в район, където се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Не е установено твърдението в жалбата, че другите видове услуги - обезвреждане на отпадъците и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не се предоставят от общината. При неподаването на декларация за неползване на имотите за съответната година, но при наличието на предоставяни услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, таксата остава дължима. Решението е правилно. Установено е, че община Провадия е организирала и е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ в района, в който се намират имотите на дружеството, като размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. В чл. 71 от ЗМДТ е посочено, че не се събира такса по т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, по т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по т. 3 - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Съгласно доказателствата спрямо имотите на жалбоподателя е предоставяна услугата по т. 1. Поставени са контейнери 4 куб. м. на места, отдалечени от имотите, съобразно установените норми. Не са налице доказателства за неизвършване и на останалите два вида услуги (по т. 2 и по т. 3). Жалбоподателят не е подал декларация, че няма да ползва имотите си през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Относно соченото косвено доказателство от жалбоподателя - едностранно прекратяване на договора от община Провадия със сметопочистващо дружество "Адиан Амг" ЕООД, правилно съдът е приел, че е приложено решение на Варненски окръжен съд, което не е влязло в сила, и е неотносимо. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,