Решение № 112 от 18.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 68/2009 г.

Решение № 112 от 18.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 68/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Касационното производство е образувано по протест на прокурора против решение № 559 от 27.12.2008 г., постановено по внохд № 810/08 г. от Апелативния съд - гр. София. Претендира се наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска връщане на делото, спрямо двамата подсъдими, за увеличаване размера на наказанията и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Пред ВКС протеста се поддържа. Подсъдимият В. К. лично и защитата на двамата подсъдими изразяват становища за неоснователност на протеста. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 2126/01 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимите В. И. К. и И. В. К. на по 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 5 години за престъпления по чл. 212, ал. 3 вр. с ал. 1 НК - за подс. В. К. и по чл. 212, ал. 3 вр.с ал. 2 НК - за подс. И. К. По първоначално предявените им обвинения по чл. 212, ал. 4 НК подсъдимите са оправдани. Със същата присъда подсъдимите С. А. и М. Г. са оправдани по обвиненията, съответно - по чл. 212, ал. 4, чл. 308 и чл. 311, ал. 1 НК. С решение по внохд № 608/07 г., САС, по протест на прокурора и жалба на подс. В. К. потвърдил присъдата на СГС. С решение № 214 от 28.07.2008 г. по кд № 220/08 г. ВКС III-то наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК отменил оспореното пред него решение и върнал делото за ново разглеждане. С атакуваното сега решение САС изменил първоинстанционната присъда, като по реда на чл. 54 НК увеличил наказанието на подс. И. К. на 3 години лишаване от свобода, условно за срок от 5 години. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК ВКС I-во наказателно отделение установи: Съобразяването на процесуалното развитие на делото очертава пределите на настоящата касационна проверка, а именно - осъждането на подсъдимите по чл. 212, ал. 3 НК на наказания 2 години и 10 месеца лишаване от свобода за подс. В. К. и 3 години лишаване от свобода за подс. И. К., с отлагане на тяхното изпълнение за срок от по 5 години. С протеста се възразява, че наложените на подсъдимите наказания по размер и начин на изтърпяване са несправедливи, поради което се иска връщане на делото за ново разглеждане за увеличаването им и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Съображенията, предопределили този извод на прокурора са на плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Поддържа се, че САС напълно е игнорирал всички отегчаващи отговорността на дейците обстоятелства и най-вече конкретният размер на предмета на престъплението; не е отчел - престъпната упоритост, използваната от подс. И. К. заплаха спрямо С. А.; неопрадвано са надценени: възрастта на подс. В. К., продължителността на наказателния процес. На последно място се претендира, че дадените от първия касационен състав задължителни указания не са изпълнени. Доколкото неизпълнението на задължителни указания, дадени от страна на ВКС, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на оспореното въззивно решение, настоящият състав на ВКС най-напред трябва да даде отговор, допуснато ли е такова нарушение от страна на въззивната инстанция. Първият касационен протест е оспорил справедливостта на наказанията на подсъдимите - по размер и начин на изтърпяване, също при съображения на основата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Мотивите на споменатото по-горе решение на ВКС III-то наказателно отделение дават основание за следните изводи: протестът на прокурора е бил преценен за основателен, като са направени констатации за допуснати от въззивната инстанция нарушения при оценката на обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими - отсъствие на коментар относно размера на предмета на престъплението, значително надхвърлящ "особено големия размер", неоправдано надценяване на значението на възрастта на подс. В. К., както и липсата на основание, продължителността на съдебното производство да се разглежда като обстоятелство, обосноваващо такова драстично омаловажаване на престъпната деятелност на двамата подсъдими. Изложените съображения сочат, че е установено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Тъкмо то обхваща случаите, когато съдът по същество нарушава процесуалните изисквания за оценка на всички доказателства/обстоятелства, от значението за индивидуализацията на наказанията и то адекватно на обективното им значение. Същите съображения, по същество, са и указания към въззивната инстанция и то задължителни, предвид на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. При новото разглеждане на делото, дадените указания са изпълнени изцяло. Не се установява, обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанията, да са игнорирани, още по-малко оценени неадекватно на обективното им значение. САС е изложил пространни съображения, които фактически не се оспорват. Достатъчно е да се посочи, че САС не е ценил продължителността на наказателното производство, както се претендира в протеста, а изтеклият период от време от извършване на инкриминираното деяние и налагане на наказанието за него. Приетите за установени фактически положения, не дават основание да се приеме, че е налице твърдяната от прокурора упоритост при преследване на целения резултат. Липсват фактически констатации за обстоятелството, на което се акцентира. ВКС не установи основания за критично отношение към дейността на въззивната инстанция, както и такива за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт. Поради това на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение