Решение № 7085 от 13.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Варна срещу Решение 399/14.12.2021г., постановено по адм. дело 347/2021г. по описа на Административен съд Добрич, с което по жалба на "Кария Фиш Трейдинг" ООД - гр. Каварна, представлявано от управителя П. Панайотов е отменено Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна. Делото е изпратено като преписка на Директора на РИОСВ-Варна за ново произнасяне по искането Кария Фиш Трейдинг ООД за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ 24102.37.198 и ПИ 24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич", при съобразяване с мотивите изложени по-горе, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Наведените в жалбата пороци за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд неправилно се позовава единствено на процедурата по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и §1, т. 30а от Допълнителните разпоредби на ЗООС, като същевременно не е взел предвид, че процедурата е съвместна по смисъла на чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и при спазване на специалните разпоредби на Глава трета, Раздел трети от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони. Релевирани са оплаквания за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, като постановен по просрочена жалба. Иска се отмяна на решението на Административен съд Добрич, като постановено при спорна фактическа обстановка и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно постановяване на друго съдебно решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Ответникът - "Кария Фиш Трейдинг" ООД - гр. Каварна, представлявано от управителя П. Панайотов, чрез процесуален представител адв. Р. Костадинов ВАК, оспорва основателността на касационната жалба. По отношение на възражението за недопустимост на жалбата пред административния съд поради просрочие на същата намира, че предвид обстоятелството, че административният орган не е изпълнил задължението по чл. 97, ал.1 АПК - незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката, следва да се приеме, че жалбата е допустима, тъй като сроковете за обжалване по съдебен ред по чл. 149, ал.3, във връзка с ал.1 АПК, поради нарушение на закона от страна на горестоящия административен орган, не са започнали да текат. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1, ал.3 и ал.6 от Закона за опазване на околната среда, чл. 7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 40, ал.5, във връзка с ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони е разпоредено да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ 24102.37.198, ПИ 24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашкото езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич, реализацията на което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Горното решение е издадено на 07.04.2021г. и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.5, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС е съобщено на заинтересованите лица чрез интернет страницата на РИОСВ Варна и информационното табло в сградата на РИОСВ Варна на 07.04.2021г. На основание чл.8, ал.5, т.3 и т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС на 07.04.2021г., копие от решението е предоставено на кмета на община Шабла, с. Дуранкулак и съответната басейнова дирекция, на чиято територия е предвидено да се реализира инвестиционното предложение. С писмо изх. 26-00-5076/А54/07.04.2021г. процесното решение е изпратено на възложителя на инвестиционното предложение, като видно от известието за доставяне същото е получено на 09.04.2021г. На 23.04.2021г., в срока по чл. 84, ал.1 АПК, Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна, е обжалвано от възложителя на инвестиционното предложение "Кария Фиш Трейдинг" ООД чрез директора на РИОСВ - Варна до министъра на околната среда и водите. В тази връзка, с писмо изх. 26-00-5076/А57/05.05.2021г., в съответствие с разпоредбата на чл. 92, ал.1 АПК при подробно изложени мотиви за липса на основание за пререшаване на въпроса, директорът на РИОСВ Варна незабавно изпраща жалбата заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган - министъра на околната среда и водите. Жалбата, ведно с административната преписка е получена в Министерството на околната среда и водите на 10.05.2021г., видно от приложената обратна разписка. С Решение 133/22.06.2021г., на основание чл. 97, ал.1 АПК, министърът на околната среда и водите отхвърля жалба вх. Ж-87/10.05.2021г. от "Кария Фиш Трейдинг" ООД срещу Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна и потвърждава същото като правилно и законосъобразно. На 13.07.2021г. в РИОСВ Варна е депозирана жалба с вх. 26-00-5076/А59/13.07.2021г. от Кария Фиш Трейдинг" ООД срещу Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна до Административен съд Варна, изпратено по подсъдност на Административен съд - Добрич. Първоинстанционният съд намира направеното възражение от страна на административния орган за недопустимост на жалбата за неоснователно. Развити са съображения, че по силата на чл.97, ал.1 АПК компетентният орган е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, а според чл.97, ал.5 АПК когато компетентният орган не се произнесе в срока по алинея първа, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Изложени са мотиви, че празнотата в буквата на закона по отношение необходимостта от надеждна гаранция за правото на защита на жалбоподателя при предприето оспорване по административен ред и евентуално последващо оспорване по съдебен ред е преодоляна по законодателен път с допълнение в чл.97, ал.1 от АПК /ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. Добавено е изречение трето, което предвижда, че компетентният по - горестоящ орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Изведено е, че по делото не са посочени доказателства за изпълнение на законовото задължение на горестоящия орган да предостави на жалбоподателя сведения за датата на получаване на преписката от издателя на акта /а и изрично е заявено в с.з. от страна на процесуалния представител на ответника, че такова уведомяване не е било направено/. Предвид горното, първоинстанционният съд намира, че неузнаването от жалбоподателя на началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на компетентния по - горестоящ орган, не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя и за него не следва да важи правилото на чл.149, ал.3, във връзка с ал.1 АПК. По изложените от фактическа и правна страна съображения, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който приема, че жалбата на Кария Фиш Трейдинг ООД от 13.07.2021г. срещу Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Варна е процесуално допустима, тъй като сроковете за обжалване по съдебен ред по чл.149, ал.3, във връзка с ал.1 АПК, поради нарушение на закона /чл.97, ал.1 от АПК/ от страна на по - горестоящия административен орган, не са започнали да текат. В контекста на изложеното е прието, че жалбата е подадена в срок след получаване на решението на Министъра на околната среда и водите. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за недопустимо като постановено по просрочена жалба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид този извод то следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Министърът на околната среда и водите, като едноличен горестоящ орган е дължал произнасяне в двуседмичен срок от постъпване на преписката съгласно чл. 97, ал. 1, предл. първо АПК, който е започнал да тече от датата на постъпване на жалбата - 10.05.2021 г. и е изтекъл на 25.05.2021 г., присъствен ден. При липсата на произнасяне на по - горестоящия орган в посочения срок, на оспорване подлежи именно първоначалния административен акт по аргумент от чл. 97, ал. 5 АПК, като според чл. 149, ал. 3 АПК срокът за обжалването му започва да тече от изтичането на срока за произнасяне на горестоящия орган. Във визирания срок няма произнасяне от страна на министъра на околната среда и водите, поради което от крайната дата, на която е следвало същият да се произнесе 25.05.2021г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 3, предложение последно, във връзка с ал. 1 АПК. С оглед на това законният срок е изтекъл на 08.06.2021 г. /вторник - присъствен ден/. Жалбата на Кария Фиш Трейдинг" ООД срещу Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ-Варна до Административен съд Добрич е подадена на 13.07.2021г., много след преклузивния 14-дневен срок за обжалване, поради което същата е просрочена. Следва да се има предвид, че въпросите, свързани с началото на броенето на срока за обжалване при оспорване по административен и съдебен ред са предмет на изрично тълкуване, извършено с Тълкувателно решение (ТР) 6/30.06.2015 г. по тълкувателно дело 4/2013 г. на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС), което на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съобразно горното при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне, с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. Аргумент за това се извлича и от разрешението, дадено с т. 2 на ТР 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Във връзка с възражението на ответника за нарушение на чл. 97, ал. 1, изречение трето АПК - липсата на съобщаване на получаването на преписката от горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав счита, че новелата на чл. 97, ал. 1, изречение трето АПК предвижда задължение за горестоящия орган за уведомяване на подателя на жалбата, но неизпълнението му не е скрепено с процесуални последици относно началния момент на срока за оспорване по съдебен ред. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 АПК и на чл. 149 АПК. В този смисъл е и формираната съдебната практика по дела - решение 14169 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6612/2020 г., V о., определение 12701 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 8912/2021 г., 5-членен с-в, определение 661 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 14352/2019 г., IV о., определение 10297 от 03.07.2019 г., постановено от Върховния административен съд, ІV о., по адм. д. 7576/2019 г. и определение 14002 от 21.10.2019 г., постановено от Върховния административен съд, ІV о., по адм. д. 12155/2019 г., в които изрично е посочено, че изпращането или неизпращането до жалбоподателя на уведомление в изпълнение на изискването на чл. 97, ал. 1 изречение последно АПК /в сила от 01.01.2019 г./, не води като правна последица до новиране на срока за произнасяне, тъй като началният му момент е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. С оглед на изложеното оспореното съдебно решение следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати. Възражението за недопустимост на жалбата поради просрочието е направено своевременно в първоинстанционното производство, като съдът е събирал доказателства в тази връзка, които не са били оспорени, поради което делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,