Решение № 7634 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. К. и М. З. К. против решение 298 от 06.12.2023 г., постановено по адм. д. 139/2023 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Неделино, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът В. Г. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян отхвърля жалбата на В. С. К. и М. З. К. против заповед 159/10.04.2023 г. на кмета на Община Неделино, с която е учредено възмездно право на преминаване през ПИ с идентификатор 51319.503.698 с площ на сервитутното право 14 кв. м. за достъп до ПИ с идентификатор 51319.503.699, собственост на В. Г. К.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че в обжалвания административен акт е налице позоваване на протокол 1 на назначената комисия и избраното техническо решение е икономически целесъобразно, като сочи, че същото е в съответствие и със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че липсва друга техническа възможност, която да е по-целесъобразна. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Видно от протокола на назначената комисия за определяне на икономически целесъобразното техническо решение е, че са обсъдени три варианта, а именно трасето да минава през ПИ с идентификатори 51319.503.698 и 51319.503.700 с ширина 1 м. по 0.5м. от всеки от имотите, с обща площ на засегнатите имоти 14.44 кв. м.; вариант 2 трасето да минава през същите имоти но с широчина 1.2 м. с обща площ 18.48 кв. м., като е прието за най-икономичен вариант трасето да минава само през ПИ с идентификатор 51319.503.698, тъй като по този начин се засягат най-малко права на собственост. Посочено е, че при първите два варианта е необходимо да се извършат СМР - премахване на ограда, изкопно-насипни работи, както и премахване на 4бр. плодни дървета. Този вариант е възприет и от административния орган в оспорената заповед. Видно от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните е, че близо до оградата с ПИ 51319.503.699, в ПИ 51319.503.698, където следва да е трасето на сервитутното право има яма с вода, която се ползва за поливане, денивелацията от брега на ямата до нивото на терена в ПИ 51319.503.699 при оградата достига до 1.5 м, като за да се реализира пешеходния достъп следва да се извършат СМР, свързани с изкопи и насипи и да се премахнат плодни дървета -сливи и лоза. СМР следва да се извършат и при варианта трасето да минава през ПИ с идентификатори 51319.503.698 и 51319.503.700 с ширина 1 м. по 0.5м. от всеки от имотите. Със заключението на съдебно-техническата експертиза се установява и че ширина от 0.75 м дава възможност за преминаване на човек и някаква техника. С оглед на така установеното се налага извод, че и при трите варианта се налага извършване на СМР и премахване на плодни дървета и лоза, поради което изводът на административният орган, че възприетият вариант е най-икономичен е незаконосъобразен. В случая липсват други основания на административния орган за определяне на най-икономичното целесъобразно техническо решение, като не е преценено при извършване на СМР и при трите варианта, кой от тях ще е най-икономичен, а определянето на ширина на трасето 1.2 м. е необосновано. В тази връзка изводът на съда, че липсват основания да се приеме, че трасето следва да е с по-малка ширина от посоченото в заповедта, е незаконосъобразен, тъй като в случая тази ширина не е обосновава от административния орган, а освен това се касае до учредяване на право на преминаване, а не до прокарване на временен път. Следователно обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което обосновава и нарушение на материалния закон. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди община Неделино да заплати на В. С. К. и М. З. К. сумата 2885 лв., от които 160 лв. заплатени държавни такси, 225 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 2500 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Претендираните банкови такси не следва да се присъждат, тъй като същите не са разноски по производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,