Решение № 2196 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2012 г.

Решение № 2196 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", срещу решение № 204/19.04.2012 г. по адм. д. № 368/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 04251000023/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 114/2.03.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 276,90 лева и начислени лихви в размер на 2 000,87 лева за данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г. по фактури, издадени от ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" - фактура № 234/10.11.2009 г., с предмет на доставката "замразени малини соло" и по фактура № 4/9.12.2009 г., издадена от "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД, с предмет "плод шипка". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 855,55 лв. Застъпено е алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Летница, чрез процесуален представител адв. Пенева оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2009 г. по фактура № 234/10.11.2009 г., издадена от ЕТ "Тодор Димитров - Дихти", с предмет на доставката "замразени малини соло" 20 790 кг. на стойност 85 384, 53 лв. и ДДС - 17 076,90 лв. и за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 4/9.12.2009 г., издадена от "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД, с предмет "плод шипка" 5000 кг. на стойност 6 000 лв. и ДДС - 1200 лв. Основанието за отказ е поради липса на доказани реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. За да отмени акта, съдът е приел, че реалността на процесните доставки, като такива на родово определени вещи, е установена с ангажираните пред съда доказателства - приемо-предавателни протоколи и свидетелски показания, с които се установява предаването на стоката, както и количеството плод, претеглянето на стоката, пакетирането и последващото и палетизиране. Съдът е приел, че показанията на свидетелите са подробни, аргументирани и непротиворечиви, същите са присъствали на предаването на стоката, поради което съдът намира, че на същите следва да бъде дадена вяра. Следователно от приемо - предавателните протоколи е установен факта на прехвърляне на собствеността върху стоките, с каквито мотиви съдът е приел, че РА е незаконосъобразен. Допълнителен аргумент е изведен от издадения на ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" РА за същия данъчен период, в който не е извършена корекция по отношение на приходите от продажбата по процесната фактура. Съдът се е позовал и на приетото по делото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ, с констатации, че в счетоводствата на доставчиците и на жалбоподателя е извършено осчетоводяване на стопанските операции по фактурите, че е извършено плащане на цената по доставките, като стоките са заприходени като получени и съответно изписана при продажбата. Установено е от вещото лице, че така заприходеното количество е било предмет на последваща реализация през периода на ревизията. Решението е неправилно в изводите за доказана реалност на доставките от доставчици ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД. Основателни са твърденията в касационната, че съдът не е обсъдил фактическите констатации на ревизията, въз основа на доказателствата събрани в хода на ревизията, включително тези представени от ДЗЛ, които не са опровергани в хода на оспорването. В хода на ревизията, с оглед установяване реалността на доставката ЕТ "Тодор Димитров - Дихти", отразена в процесната данъчна фактура с предмет "замразени малини" 20 790 кг. е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), и са представени част от изисканите документи. Не са представени от доставчика ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" изискани доказателства за установяване на кадрова и техническа обезпеченост - наличие на специализирана складова/търговска база за съхранение на замразените малини от датата на покупката до датата на продажбата, доказателства за извършен транспорт - специализиран с хладилна инсталация, договори във връзка с доставката, приемо-предавателни протоколи. Изготвено е и ИПДПОЗЛ до жалбоподателя във връзка с процесната фактура и той е представил фактура за извършен транспорт от "Парма транс" ЕООД, но макар и със същата дата, в нея е посочено "международен транспорт България - Сърбия", поради което правилно не е ценена от приходния орган като доказателство за транспорт по процесната фактура, осъществен по доставката от ЕТ "Тодор Димитров - Дихти". Обясненията дадени от ДЗЛ в хода на ревизията са, че транспорта е за негова сметка, но други доказателства във връзка с транспорта на малините, както и приемо-предавателни протоколи, не са представени. Не е представен договор, като е декларирано от представляващият дружеството ДЗЛ, че сделката е по устна уговорка. Във връзка с установяване реалността по фактура № 4/9.12.2009 г., издадена от "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД с предмет "плод шипка" 5000 кг. от доставчика с ИПДПОЗЛ са изискани документи, но в указания срок не са представени такива за установяване на техническа обезпеченост, договори за наета складова или търговска база или други за установяване на местата на съхранение на стоката. Ревизираното ДЗЛ, от което също са изискани документи във връзка с процесната фактура е представил обяснения, че транспортът е за негова сметка, като е представил товарителница и фактура за извършена транспортна услуга от ЕТ "Перлини - Петко Драгнев", складова разписка за приети замразени шипки. Приходният орган е констатирал несъответствия изразяващи се в това, че стоката е приета съгласно складовата разписка на 9.12.2009 г., но съгласно товарителницата е разтоварена на 10.12.2010 г., както и че в последната като изпращач не е посочен доставчика на жалбоподателя "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД, а има печат на ЕТ "ИСКО - Иван Христов". От документите за последваща реализация, ЧМР и документи за транспорт, се установява, че е осъществен износ за Сърбия на същите дати, на които са издадени двете процесни фактури. Износът на стоката не е оспорен от ревизията, но е оспорено, че стоката е в резултат на доставки от доставчиците ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД, за които от събраните в хода на ревизията доказателства, не се установява технически и кадрови потенциал за съхранение на стоката, която съобразно вида и количеството - замразени малини 20 790 кг. и замразени шипки 5 000 кг., изисква специална хладилна техника, както за съхраняване, така и за транспортиране до получателя - "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД. Транспортът не е установен, предаването на стоката, също. Установено е при проверка в информационната система на НАП, че доставчиците нямат наети по трудови договори лица и не са представени граждански договори за наемане на персонал. Съдът, за да обоснове реалност на доставките на стоките се е позовал на приемо-предавателни протоколи представени едва в хода на съдебното производство, както и на свидетелки показания в потвърждение на съдържанието на протоколите. Ответникът е оспорил автентичността, верността и достоверната дата на протокола от 9.12.2009 г., сключен между жалбоподателя и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД и е открито производство по оспорване на истинността му. Разпитани са двама свидетели, присъствали при предаване на шипката, които изясняват мястото, на което е извършено предаването, лицето, което е предало стоката, нейното пакетиране и т.н. Съдът е приел, че оспорения протокол е с вярно съдържание, позовавайки се на разпитаните свидетели, които според съда са установили количеството шипка, претеглянето на стоката, пакетиране и последващо палетизиране. По отношение на втория протокол, представен пред съда, не са изложени мотиви в решението. Липсва обосновка на решението в крайния извод, че е установен факта на прехвърляне на собствеността върху стоките. В нарушение на процесуални разпоредби от ДОПК, разпоредбата на чл. 57, съдът е приел за установени факти, единствено въз основа на свидетелски показания и е кредитирал частни документи приемо-предавателни протоколи, които не са били налични към момента на извършване на ревизията и в хода на оспорване на РА по административен ред, а са представени от жалбоподателя едва пред съда. Така представените приемо-предавателни протоколи, единият оспорен от ответната страна, а другият - не, е следвало да бъдат обсъдени от съда и да бъде ценена доказателствената им сила. В съдебното решение липсват мотиви в тази насока. Частните писмени доказателства, представени в хода на съдебното производство, поради това, че не съществуват данни да са били налични към момента на извършване на ревизията, са такива, съставени за целите на обжалването и не се ползват с доказателствена сила. Отделно, същите не могат да установят относимите към спора факти, поради това, че липсват представени доказателства за съхранението на стоката при доставчиците, документи за осъществения транспорт, с оглед спецификата на стоката - замразени плодове и то в големи количества, съответно доказателства за наети лица по трудови или граждански договори, за заплатени възнаграждения и пр. Такива доказателства не са установени и с приетата по делото ССчЕ. С експертизата се установява последваща реализация на стоката с осъществен износ за Сърбия. Този факт, макар и неоспорен с ревизията, доказва, че стоката е била налична при ДЗЛ, но не установява по безспорен начин, че е в резултат на доставки именно от тези двама доставчици ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД. Въпреки липсата на относими към доказване реалността на доставките писмени доказателства, ползващи се с доказателствена сила, съдът е направил извод за доказана реалност. Съдебно-счетоводната експертиза установява осчетоводяване на фактурите и при доставчиците и при ДЗЛ, но не установява разходи, свързани със съхранението, товарене-разтоварване на стоката, заплащане на труд, наеми за хладилна техника и транспорт с хладилни превозни средства, с което не е опровергана фактическата констатация на ревизията, че не е доказано ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД да са съхранявали стоката от закупуването й до датите на издадените фактури, както и да са доставили същата стока на "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД на датите, когато са издадени данъчните фактури, съответно на 10.11.2009 г. "замразени малини" в количество - 20 790 кг. и на 9.12.2009 г. "плод шипка" в количество - 5000 кг. При така установените данни, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд следва да постанови решение по същество, с което по изложените по-горе мотиви, следва да отхвърли жалбата на "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД срещу РА в частта за отказания данъчен кредит за д. п. м. 11 и м. 12.2009 г. по фактурите издадени от ЕТ "Тодор Димитров - Дихти" и "АНИСТА - Анушка Керева" ЕООД. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено и решение в частта за разноските и на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на претенцията - 855, 55 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,