Решение № 3260 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2018 г.
ВАСV отделение06.03.2019 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Стойчев против заповед № 8121 К – 7981/18.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник участък (КП) – Сухиндол към Районно управление – Павликени при Областна дирекция на МВР – Велико Търново. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 3260 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Р. Стойчев против заповед № 8121 К – 7981/18.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник участък (КП) – Сухиндол към Районно управление – Павликени при Областна дирекция на МВР – Велико Търново. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска да се отмени. Представлява се от адвокат В. Владимиров и претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на оспорването и счита, че следва да се отхвърли същото. Представлява се от юрисконсулт Б. Пиперкова, която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Старши инспектор Р. Стойчев е заемал длъжността началник на участък (КП) – Сухиндол към Районно управление – Павликени при Областна дирекция на МВР – Велико Търново. Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано със заповед № 8121 К – 8531/1.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи по предложение рег. № 366 р-20091/28.11.2017 г. на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, по повод данни, че е използвал служебното си положение, за да набави за себе си и за другиго облага и за допуснати нарушения на Вътрешните правила за организацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед № Із-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на изискванията на Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обн., ДВ, бр. 89/28.10.2014 година. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган, който да събере необходимите доказателства, да запознае служителя с правата му и изготви становище относно основанията за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарното производство е удължавано два пъти със заповеди на министъра на вътрешните работи, с които жалбоподателят е запознат срещу подпис. В хода на дисциплинарната процедура жалбоподателят е дал писмено обяснение – сведение рег. № 366 р-1713/25.01.2018 г., с което министърът на вътрешните работи се е запознал, съгласно резолюция с дата 17.07.2018 година. Дисциплинарно разследващият орган, след приключване на дисциплинарното разследване, е изготвил обобщена справка рег. № 366 р-2881/22.05.2018 година. В обобщената справка рег. № 366 р-8881/22.05.2018 г. са описани подробно фактическите обстоятелства, релевантни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и същите кореспондират с приобщени материали по дисциплинарната преписка. В справката е посочено, че със заповед рег. № 366 з-1009/3.01.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново са определени служителите, които имат право да управляват зачислените на Районно управление – Павликени служебни автомобили. Съгласно заповедта, Р. Стойчев е определен да управлява служебен автомобил ДК [рег. номер на МПС], както и за отговорник на автомобила. Със същата заповед е вменено задължение за точно отчитане на километрите, горивото и получените средства, както и ежедневно попълване на пътните книжки. Със заповед № 366 з-465/15.02.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново е определен месечния лимит за натурален разход на моторни горива на служебните автомобили в дирекцията, регламентирано е, че неизползваният лимит за текущия месец не се натрупва за следващия месец и е уредена възможността за разрешаване на допълнително гориво според служебната необходимост, след представяне на мотивирано предложение до 15 число на текущия месец. Установено е също, че на посочените дати в справката и оспорената заповед, жалбоподателят, в повечето случаи заедно с инспектор Петракиев, също служител в участък – Сухиндол, е зареждал гориво в метални туби и туби от минерална вода на бензиностанция "Лукойл" в гр. Павликени. Служителите са потвърдили самоличността си и тези обстоятелства, видими на видеозаписите, предоставени от Нова телевизия. По повод медийните публикации, в които се сочи, че служителите от РУ – Павликени, в т. ч. жалбоподателят, използват служебното си положение за лична облага или облага на трети лица и участват в извършване на престъпни деяния – кражба на гориво, дисциплинарната комисия не е установила такива данни. Въз основа на събраните доказателства е приела, че зарежданото в туби гориво се е съхранявало в участъка и се е използвало за зареждане на служебния автомобил. Посочила е, че разпространената информация в медиите, че инспектор Р. Стойчев и подчинените му служители участват в извършването на престъпления, т. к. при зареждане на служебния автомобил е наливал допълнително гориво в пластмасови съдове с цел присвояване на налятото в тубите гориво, не се подкрепят от резултатите при проверката. Установила е, че горивото е наливано в туби поради отдалечеността на участък – Сухиндол от бензиностанцията в гр. Павликени, на която служителите са били длъжни да зареждат с гориво служебните автомобили. Дисциплинарно разследващият орган е приел, че съгласно сведенията на лицата, работещи на бензиностанцията и на полицейските служители, пълненето на въпросните съдове е извършвано от служителите на бензиностанцията по тяхно решение, като полицейските служители не са упражнявали въздействие върху тях, за да нарушават правилата за безопасност. Зареденото с туби гориво се е съхранявало в сградата на участъка в Сухиндол, наливано е в служебния автомобил и ползвано само за изпълнение на служебните задължения. В тази връзка дисциплинарно разследващият орган се е позовал и на приобщените по делото материали от образуваното по случая досъдебно производство № 48/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново и изготвените в хода му експертни заключения. При тези фактически обстоятелства, дисциплинарно разследващият орган е достигнал до извод, че на посочените дати служителят Р. Стойчев е предложил гориво да бъде налято и в непредназначени за целта съдове, с което е създал условия да бъде нарушена забраната на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. – "На територията на автоснабдителните станции от подклас на функционална пожарна безопасност Ф5. 3 (бензиностанции) не се разрешава пълненето на съдове, които не са предназначени за съхранение на ЛЗТ и ГТ. Приел е, че с поведението си служителят е нарушил т. 15 и 20 от Етичния кодекс, съгласно които държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Тези действия са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс, за което в чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В справката са описани като нарушения на служебната дисциплина от служителя и: на 29.03.2017 г. не е попълнил пътната книжка на служебния автомобил – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което се следва дисциплинарно наказание по чл. 200, т. 11 ЗМВР "порицание"; на 27.11.2017 г. е допуснал съхранение на гориво в помещение с друго предназначение, находящо се в сградата в участък Сухиндол – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2-ро ЗМВР, за което в чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Тези нарушения не са предмет на оспорената заповед и съответно – на преценката за законосъобразността й. В обобщение, дисциплинарно разследващият орган е приел за установените дисциплинарни нарушения, че е налице системност по см. на § 1, т. 22 ДР на ЗМВР, за която в чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР – "системни нарушения на служебната дисциплина" е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Служителят е поканен да се запознае с фактическите и правни констатации, изложени в справката и представи допълнителни обяснения, ако желае. Р. Стойчев е упражнил правото си на защита и депозирал обяснение рег. № 366 р-8905/22.05.2018 г., прието от министъра на вътрешните работи. В съответствие с чл. 207, ал. 12 ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 366 р-9171/21.05.2018 г. до министъра на вътрешните работи, аналогично по съдържанието си с обобщената справка. На основание чл. 96, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройство на дейността на МВР (ПУДМВР), директора на дирекция "Човешки ресурси" е изготвил до министъра на вътрешните работи докладна записка рег. № 8121 р-13248/25.06.2018 г., в която сочи, че дисциплинарно разследващия орган правилно е установил фактическата обстановка, но е направил изводи, които са в противоречие с доказателствата и предложеното дисциплинарно наказание е необосновано. Поради това е предложил да не се приемат за правилни изводите на дисциплинарно разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" и да се приеме за установено, че Р. Стойчев е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР следва да му се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с докладната записка на 26.06.2018 година. Министърът на вътрешните работи е приел предложението, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР е изпратена покана до служителя, в която подробно са описано кои изводи и правни квалификации на дисциплинарно разследващия орган, относно извършените дисциплинарни нарушения от служителя, не се приемат от дисциплинарно наказващия орган и съответно - какви дисциплинарни нарушения са приети от същия за установени и следващото се за тях дисциплинарно наказание, след запознаване с материалите от дисциплинарното производство. По повод тази покана, жалбоподателят е дал обяснение рег. № 311 р-5704/27.06.2018 година. С обжалваната заповед № 8121 К – 7981/18.07.2018 г., министърът на вътрешните работи е наложил на старши инспектор Р. Стойчев, началник на участък (КП) – Сухиндол към Районно управление – Павликени при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта са описани следните фактически обстоятелства: На 29.03.2017 г., 27.04.2017 г., 22.06.2017 г., 29.06.2017 г., 21.09.2017 г., 26.09.2017 г. и 29.09.2017 г. в гр. Павликени, на бензиностанция "Лукойл" старши инспектор Стойчев, при зареждане с гориво на служебен автомобил ВАЗ 21214 с ДК [рег. номер на МПС], заедно със служители на бензиностанцията, е заредил гориво и в непредназначени за целта съдове – пластмасови туби и бутилки, с което е нарушил забраната на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. С поведението си на всяка от изброените дати Стойчев не е спазил етичните норми на поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 13, б. "г" – Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, но Стойчев, въпреки че качеството му на полицейски служител изисква от него лично да спазва нормативно определените правила и да не допуска нарушението им от други, сам ги е нарушил и с това си поведение е увредил доброто име и авторитета на службата. т. 15 – Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме – служителят е извършвал неправомерни действия, с които е допуснал нарушение на нормативно определения ред за пълнене на леснозапалими течности (ЛЗТ) и горими течности (ГТ) в непредназначени за целта съдове – не е спазил забрана в подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. т. 19 – Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява – служителят, с неправомерното си поведение в работно време, със служебен автомобил с полицейска маркировка, като полицейски служител, (призван да следи за спазване на законността и обществения ред) е създал впечатление, че за служителите на полицията не важат забраните за зареждане на гориво в пластмасови съдове, с което е накърнил името на МВР. т. 20 – Държавният служител не злоупотребява с правомощията си - разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта – видно от сведенията на свидетелите очевидци, с действията си служителят е създал впечатление, че като орган на властта и ръководен полицейски служител разчита на това да не бъде наказан за нарушението на забраната в Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 година. Действията на старши инспектор Стойчев са станали достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масово осведомяване – в областния всекидневник "Янтра днес", бр. 230 от 28.11.2017 г. е публикувана статия, озаглавена "Разследват четирима от полицията в Павликени за кражба на гориво", в областния всекидневник "Борба", бр. 231 от 28.11.2017 г. е публикувана статията "Арестуваха двама шефове, огняря и домакина на полицията в Павликени за далавери с гориво", както и в предавания по Нова телевизия – "Господари на ефира" и "Здравей България". В заповедта е посочено, че показността и демонстративността на нарушението на служителя е довело до крайно негативни коментари за МВР и полицейските служители в публикациите и телевизионните репортажи, поведението му е станало известно и на участниците в образуваното по случая досъдебно производство № 48/2017 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново. Поведението на служителя е създало предпоставки гражданите да приемат, че щом полицейските служители нарушават нормативно определения ред за зареждане на гориво от бензиностанцията, те също могат да не се съобразяват с него. По отношение на правната квалификация на деянията е посочено, че на визираните дати служителят е допуснал отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 192, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". В тази връзка са изложени мотиви защо не се възприема дадената от дисциплинарно разследващия орган оценка на доказателствата за придобитата публичност на неправомерното поведение на служителя, която е довела и до неправилен извод за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР във вр. § 1, т. 22 ДР на ЗМВР и предложение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание. Обсъдени са също писмените обяснения на служителя и са изложени мотиви защо не са кредитирани. Дадена е оценка на дисциплинарното нарушение по критериите на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят оспорва наложеното му дисциплинарно наказание с мотиви, че в заповедта не се съдържа точно описание на релевантните обстоятелства, дадена е неправилна оценка на действията на служителя и не са отчетени обективно обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В подкрепа на доводите на оспорващи са поискани и събрани гласни доказателства – изслушан е свидетелят И. Иванов, бивш началник на Районно управление – Павликени за наложената практика да се поддържа наличен резерв от гориво в службата. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентния дисциплинарно наказващ орган, при съобразяване с изискванията за форма и съдържание. Възраженията в жалбата за несъответствие на заповедта с изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР не могат да бъдат споделени. В оспорения акт са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя, посочени са конкретните дати и място на извършване на дисциплинарните нарушения. Подробно са описани писмени доказателства и сведенията на лицата, депозирани в хода на дисциплинарната процедура, от които безпротиворечиво се очертава фактическата обстановка, отразена в оспорената заповед. Фактическите обстоятелства са подведени към съответните правни разпоредби и съобразно дадената им правна квалификация е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарно наказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми са посочени и точно субсумирани към съответното правило за поведение. Обосновано е крайното заключение на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Приложените медийни публикации и видеозаписи от предаванията в електронните медии показват, че действията на служителите на РУ – Павликени, в т. ч. на жалбоподателя са коментирани в негативен план, което безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Действително, коментарите на действията на полицейските служители са били в контекста на предполагаеми инкриминирани деяния, но предмет на същите е именно несъобразяването на забраната за наливане на гориво в съдове, в които не е разрешено, от полицейските служители. Това поведение е представено на обществената аудитория като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители. Правилно дисциплинарно наказващият орган, след като е обсъдил писмени обяснения на жалбоподателя, е счел същите като израз на защитна позиция и не ги е кредитирал. Обосновано е намерил, че нарушението на нормативните разпоредби е извършено от жалбоподателя и за ангажиране на дисциплинарната му отговорност е без значение, че служителите на бензиностанцията също са нарушили правилата за противопожарна безопасност, като не са отказали да наливат гориво в пластмасови туби. Основателно е изтъкнал, при обсъждане на тежестта на дисциплинарното нарушение, че с действията си жалбоподателят по недопустим начин е създал впечатление в гражданите, че служителите на МВР могат да не спазват нормативно определените правила за поведение и за същото няма да им се търси отговорност, което поведение е несъвместимо с етичните правила. Дисциплинарно наказващият орган обосновано е оценил дисциплинарното нарушение като тежко нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, при отчитане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В съответствие с тежестта на нарушението, формата на вината на служителя и обстоятелствата, при които е извършено, при съобразяване с целта на закона, дисциплинарно наказващият орган е наложил на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 АПК, поради което жалбата на Р. Стойчев следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,