Решение № 208 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2009 г.

Решение № 208 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (Комисията, КЗЛД) и "Старозагорски новини" ЕООД, гр. Стара Загора, против Решение № 9423/13.07.2009 г. постановено по а. д. № 13515/2008 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на ВАС е отменил Решение № 46/23.07.2008 г. на КЗЛД и е върнал преписката на Комисията за ново произнасяне по Жалба рег. № Ж-46/17.06.2008 г. Прието е, че отмененото решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Недоволни от решението на ВАС, касаторите го обжалват. Развиват доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон. Молят да се отмени решението на 3-членния състав на ВАС. И двамата касатори не вземат становище по въпроса за произнасянето по първоначалната жалба, подадена от Деян Господинов Илиев против решението на КЗЛД. Ответната страна - Деян Илиев, счита касационните жалби за неоснователни. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първата съдебна инстанция. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите им са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват неоснователни. Доводите за допуснати от ВАС нарушения на материалния закон се развиват от касаторите в няколко насоки: изпращането по електронен път на сканирано копие от жалбата на Илиев до кмета на Община Казанлък предполага наличието на воля у изпращача за евентуалното `и публикуване във вестника изцяло. Неправилно е прието, че не е налице изрично и недвусмислено съгласие. Този довод се прави от двамата касатори, а останалите посочени в този абзац - само от КЗЛД; неправилно съдът е приел, че изричното съгласие за обработка на личните данни е предпоставка за допустимост на обработката им за журналистически цели; неправилно е даденото от съда тълкуване на понятието "журналистическа дейност", поради което като краен резултат, "... в текста на публикацията (във вестника) не се съдържат повече лични данни на г-н Илиев, отколкото е нужно да се отрази случая и да се гарантира правото на обществото за осведоменост... "; в противоречие със Закона за съдебната власт (ЗСВ), предвид липсата на искане по смисъла на чл. 125 от с. з., и факта, че обжалваното решение не е акт на Общото събрание на колегия на ВАС, съдът няма право да дава указания по тълкуването и прилагането на закона. Така изложените доводи са неоснователни по следните причини: Неоснователен поради необоснованост е доводът за наличие на изрично съгласие от страна на Илиев за обработката на личните му данни от страна на "Старозагорски новини" ЕООД. Той се прави и от двамата касатори. Съгласието се извлича от тях от факта на изпращането по електронен път на неговата жалба до кмета на Община Казанлък в цялост, вкл. и включените в нея лични данни за него, които той не е заличил преди изпращането. Така направеният извод е необоснован и незаконосъобразен. За Илиев е било ясно, че изпраща съставения от него документ (жалба), съдържащ личните му данни, на администратор на лични данни, а не на случайно лице. Всеки администратор има право да борави с предоставените му лични данни само и единствено за целите на обработката им, които са съответно регистрирани. Безспорно е, че Илиев, изпращайки копие от жалбата си е предоставил личните си данни на администратора, с което му е разрешил достъп до тях. В същото време обаче липсват каквито и да са доказателства, от които може да се направи извод, че той е дал "изричното си съгласие" за тяхната обработка, публикуването им в средство за масова информация и направата им на обществено достояние. Т. е. налице е съгласие от страна на Илиев за запознаване на администратора с личните му данни, но не и такова за обработката им и изнасянето им в публичното пространство. Вторият довод се излага с оглед различните законови хипотези на: а) чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - изрично съгласие за обработка на личните данни на физическото лице, за което се отнасят те и б) в случаите на чл. 4, ал. 2 - обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност. . . доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето. Доводът представлява твърдение от категорията на така наречените "банални истини" в правото. Безспорно е, че при наличието на изрично съгласие на лицето, за което се отнасят личните данни, тяхната обработка е допустима изцяло. Тълкуването, което се дава от КЗЛД на втората хипотеза - обработката на лични данни за целите на журналистическа дейност обаче, не отговаря на текста и целта на закона. В обжалваното решение е направен правилен и законосъобразен анализ на понятието "журналистическа дейност". Това е дейност, целяща да събере необходимата информация за случаите, които представляват обществен интерес, да провери нейната достоверност и да информира членовете на обществото за тях. Тя, както и другите посочени в нормата случаи, съставлява частен случай от общата дейност по обработката на лични данни. При това, задължително условие за осъществяването на дейността е, ако тя борави и обработва лични данни, да не се нарушава правото на личен живот на лицето. Какво представлява от своя страна "нарушаване правото на личен живот", дава отговор чл. 1, ал. 2 от закона, формулирайки неговата цел - "гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните". Т. е. всяко нарушение по смисъла на този закон представлява и "нарушаване правото на личен живот". Публикуването във вестник на информация, отнасяща се до физическо лице Деян Илиев, което е идентифицирано пряко чрез множество специфични признаци: имена , ЕГН, стационарни и мобилен телефони и адрес, без неговото изрично съгласие, съставлява обработка на личните му данни и нарушава правото му на личен живот. Това е нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД дори в случаите, когато обработката се прави "за целите на журналистическа дейност". Доведено до логичния му край обратното тълкуване, дадено в касационната жалба означава, че за журналистическите материали и дейност, не съществуват ограничения при обработката на лични данни, вкл. и не е необходимо наличието на "изрично съгласие" за нея. Такова тълкуване противоречи на целта и текста (чл. 4, ал. 2) на закона. В конкретния случай, всички посочени лични данни на лицето, надхвърлят необходимите такива за постигане целта на журналистическата дейност - информиране на обществото за случващото се и нарушават правото на личен живот на индивида. Неоснователен е и доводът, че "...в текста на публикацията (във вестника) не се съдържат повече лични данни на г-н Илиев, отколкото е нужно да се отрази случая и да се гарантира правото на обществото за осведоменост...". По-горе беше разгледано понятието "журналистическа дейност" и необходимостта на обществото да бъде информирано. Изложеното обаче може и следва да се постигне при задължителното спазване на ограниченията на ЗЗЛД и в частност това по чл. 2, ал. 2, т. 3 от закона. Информираността на обществото, не налага изнасянето във вестника на личните данни за Илиев, посочени по-горе. Неоснователен е и доводът за липсата на "право" на съда да дава указания по тълкуването и прилагането на закона. Позоваването на чл. 125 и сл. от ЗСВ е неотносимо към казуса. ВАС е действал в изпълнение разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 224 от АПК. По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни. Като такива, следва да се остави в сила обжалваното решение. По делото е направено искане от страна на Деян Илиев за присъждане на направените от него разноски по делото. Видно от изводите на ВАС, 5-членен състав, то се явява основателно. С оглед процесуална икономия и обстоятелството, че решението му не подлежи на инстанционен контрол съдът намира, че искането следва да се уважи съобразно представените доказателства за направените разноски пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. за първата и 500 лв. - за касационната инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав