Решение № 9534 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2013 г.

Решение № 9534 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петко Павлов Дечев в качеството му на баща на Християна Петкова Дечева, чрез адвокат Даниела Ненкова от АК Плевен против решение № 157 от 04.04.2013 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 36/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД - 10 - 13/07.01.2013 г. на Кмета на Община Плевен, съдържаща отказ за отпускане на стипендия на дъщеря му, Християна Петкова Дечева по реда на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Кметът на Община Плевен взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е с предмет цитираната заповед на Кмета на Община Плевен издадена на основание чл. 16, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. С нея се отказва отпускането на стипендия на Християна Петкова тъй като от представените документи - грамоти, удостоверяващи участие и класиране в нанционални и международни конкурси не отговарят на изискванията по чл. 16, ал. 3 от наредбата, тъй като конкурсите не са включени в приетата програма за 2012 г. и за които се прилагат мерки за закрила на деца с изявени дарби. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е, че не са били налице материалните предпоставки за отпускане на стипендия, което било установено и в производството пред административния орган. Представените доказателства са относно участия в конкурси, които не са включени в програмата за 2012 г. поради което исканата мярка за закрила не може да бъде приложена. Прието е, че липсва жалба срещу мълчалив отказ на органа да се произнесе по искане за подпомагане за обучение в курсове по изкуства, наука и спорт по чл. 8, т. 1 от Наредбата. При тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. С цитираната наредба се уреждат условията и редът за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, като закрилата се изразява в система от мерки за гарантиране развитието на дарбите на децата, която им осигурява финансово подпомагане и възможност за изява. Производството пред административния орган започва с искане от лицата по чл. 13, ал. 1 от наредбата по образец и задължително се мотивира. Друго условие е, че финансовото подпомагане се отпуска само за мерки, включени в програмата по чл. 11, ал. 1, а за мярка по чл. 8 еднократно за всяка календарна година. Посочени са и всички останали условия на които следва да отговаря детето, което кандидатства за закрила. В настоящият случай представените доказателства не дават основание за извода, че може да бъде приложена мярка под формата на стимулиране чрез стипендия на класиран на първо до трето място в олимпиада, състезание, национален или международен конкурс - чл. 10 и правилно съдът не е уважил жалбата. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразяват се в това налице ли е жалба срещу мълчалив отказ на органа да се произнесе и в частта по искането за подпомагане в хипотезата на чл. 8 от наредбата. Съдът е приел, че няма жалба в тази част поради което не е разгледал такъв спорен предмет. Тези изводи са правилни. Безспорно е, че няма жалба в тази част, а и административният орган не е обсъждал такова искане, предвид обстоятелството че то не е било мотивирано. Нито помощният орган нито кмета на общината споменават подадено такова искане поради което следва да се приеме, че такъв въпрос за решаване административния орган е приел, че не е бил поставян. Поради това няма пречка да бъде поставен за решаване във формата, предпоставките и сроковете, предвидени в наредбата. За да е налице жалба против административен акт същата следва да отговаря на изискванията по чл. 150 АПК. Такава жалба в производството пред административния съд съдържаща оспорване срещу мълчалив отказ на кмета на общината със съдържанието което се твърди в касационната жалба не се констатира. Подаване на жалба чрез възражение или допълнение към друга жалба са действия които нямат правната значимост на подаване на жалба и правилно съдът не ги е обсъждал като жалба и правилно е приел, че е нужна изрична жалба срещу мълчалив отказ. При изложеното по горе не се констатират основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение