Решение № 9352 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, чрез процесуален представител гл. юрк. Т.Стоянова, срещу Решение 999 от 05.02.2024 г., постановено по адм. д. 941/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение по жалба на Ловно-рибарско дружество Сокол, гр. Айтос; Ловна дружина Съдиево, Ловна дружина Пирне и Ловна дружина Карагеоргиево е обявен за нищожен отказът на изпълнителния директор на ИАГ за изменение на границите на ловностопански райони Съдиево, Пирне и Карагеоргиево, обективиран в писмо изх. ИАГ-11503/15.05.2023 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ИАГ за произнасяне по писмо вх. ИАГ-10832/05.05.2023 г. на директора на ТП Държавно горско стопанство Айтос съобразно указанията дадени от първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Счита, че писмото на изп. директор на ИАГ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а предвид съдържанието му попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК и изводите на първоинстанционния съд в обратната насока са неправилни. Иска обжалваното решение да бъде обезсилено и се остави без разглеждане подадената жалба на Ловно-рибарско дружество Сокол, гр. Айтос; Ловна дружина Съдиево, Ловна дружина Пирне и Ловна дружина Карагеоргиево против писмо изх. ИАГ-11503/15.05.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ и се прекрати производството по делото. Ответните страни: Ловно - рибарско дружество Сокол, гр. Айтос, Ловна дружина Съдиево, Ловна дружина Пирне и Ловна дружина Карагеоргиево, чрез процесуален представител адв.Ю.Бошнаков, в писмен отговор на касационната жалба и писмено становище, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представяния договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ловно-рибарско дружество Сокол, гр. Айтос, Ловна дружина Съдиево, Ловна дружина Пирне и Ловна дружина Карагеоргиево, против отказ за изменение на границите на ловностопански райони Съдиево, Пирне и Карагеоргиево, обективиран в писмо с изх. ИАГ-11503/15.05.2023 г. подписано от изп. директор на ИАГ. Първоинстанционният съд е установил, че в посоченото писмо, адресирано до директора на ТП ДГС Айтос, изпълнителния директор на ИАГ е посочил, че заповед РД 49-101/15.09.2010 г. и заповед РД 49-75/27.03.2012 г. на министъра на земеделието и храните, за определяне границите на ловностопанските райони на територията на ТП ДГС Айтос са издадени в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД; че претенциите на ловните дружини на [населено място], [населено място] и [населено място] към площи от други землища с доводите, че същите са били стопанисвани от тях до 2000 г. не са основание за промяна на границите на ловностопанските райони Съдиево, Пирне и Карагеоргиево и че към момента няма законосъобразни причини за промяна на границите на ловностопански райони Съдиево, Пирне и Карагеоргиево. Съдът е назначил и съдебно-техническата експертиза според, която границите на ловностопанските райони Съдиево, Пирне и Карагеоргиево са проведени по землищните граници, а землищните граници в частта, за която се предлагат да се променят не навсякъде са трайни теренни форми и съоръжения. Решаващият съд след анализ на относимата правна уредба / чл.7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.3 и чл.3а от ППЗЛОД/ и съдържанието на писмото на изп.директор на ИАГ, е счел че същото представлява индивидуален административен акт. Посочил е, че след като изпълнителния директор на ИАГ няма самостоятелна решаваща функция по отношение на определянето и изменението на границите на ловностопанските райони / същия действа като помощен орган и оправя предложение до Министъра на земеделието и храните/, постановения от него отказ се явява нищожен. По изложените съображения постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспореният отказ за изменение на границите на ловностопански район представлява по своя характер административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като се засягат права и интереси на ловно сдружение, в което членуват, съгласно чл. 30 ал. 6 от ЗЛОД ловни дружини и което предвид чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД защитава пред съответните държавни и общински органи интересите на ловците, сдружени по чл. 29 от ЗЛОД. Настоящия съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба твърдения, че се касае за волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК акт, който е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, тъй като не са налице никакви данни отказът на изпълнителния директор на ИАГ да е изпратен от министъра на земеделието и храните за произнасяне по компетентност, а е адресиран само до подателя на предложението. Определянето и промяната на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните по правилото на чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. Ловните дружини могат да инициират изменението на границите на ловно стопанските райони по чл. 3а, ал. 1 от ППЗЛОД, но предложението се внася в УС на ловното сдружение, което може да вземе решение за изменение. Решението се представя на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на мотивирано предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД, на базата на което изпълнителния директор на ИАГ изготвя предложение по чл. 3 ал. 1 от ППЗЛОД до министъра на земеделието и храните, който се произнася със заповед по чл. 7 от ЗЛОД. Правилно и законосъобразно АС- Бургас е приел, че изпълнителния директор на ИАГ няма правомощията да вземе решение относно определянето и изменението на границите на ловностопанските райони, тъй като решаващият орган е министърът на земеделието и храните. Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че отказът за изменение на границите на ловностопанските райони, обективиран в процесното писмо е издаден от некомпетентен орган, извън предоставените му от закона правомощия и като такъв се явява нищожен. При липса на порока сочен като касационно основание за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна Ловно-рибарско дружество Сокол, гр.Айтос се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение