Решение № 9840 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2011 г.

Решение № 9840 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П., срещу решение № 543 от 04.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2249 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. П., с което е отменен ревизионен акт № 160901611 от 05.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., и потвърден с решение № 728 от 28.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - П., при ЦУ на НАП, с който на "Хелиос Метал Център" ООД със седалище и адрес на управление град П. е начислен данък по ЗДДС за периода 01.05-31.08.2008 г. в размер на 1 452 437,21 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 206 135,99 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изводите на съда за това, че "Хелиос Метал Център" ООД е действало добросъвестно и че приетите по делото доказателства не установяват участието в данъчна измама, са неправилни и не съответстват на установената от съда фактическа обстановка. Считат за неправилно позоваването от страна на съда на Решението на СЕС по дело № С-409/2004 г., тъй като в случая задълженото лице се явява недобросъвестно лице, защото не е положило съответната дължима грижа при водене на търговските си дела. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Ответникът по жалбата - "Хелиос Метал Център" - гр. П., чрез управителя си К. В. и пълномощника си - адв. С. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно, което следва да се отмени. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд в производството по чл. 156 и сл. ДОПК е отменил ревизионен акт № 160901611 от 05.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., и потвърден с решение № 728 от 28.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- П., при ЦУ на НАП, с който на "Хелиос Метал Център" ООД със седалище и адрес на управление град П. е начислен данък по ЗДДС за периода 01.05-31.08.2008 г. в размер на 1 452 437,21 лв. и са определени лихви в размер на 206 135,99 лева. Присъдени са и разноски в полза на "Хелиос Метал Център" ООД в размер на 30 275,00 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен, и като такъв го е отменил. За да достигне до този извод, съдът, след като е описал фактическата обстановка по спора така, както е била установена и в ревизионното производство, е посочил, че са неправилни изводите на органа по приходите за липсата на безспорни доказателства за транспортиране на стоките по процесните доставки, които ревизираното лице е декларирало като ВОД за Румъния. В рамките на ревизията е било установено, че жалбоподателят е декларирал извършени вътреобщностни доставки със: 1. получател "HERMES IMPEX" S. R. L./"Хермес импекс" ЕООД, Calarasi/Кълъраш, VIN № R021639911, на обща стойност от 3 208 997,94 лв., за което са издадени общо 88 бр. фактури през периода 05.2008-06.2008 г. с предмет на доставките валцдрат и арматурно желязо с различни размери; 2. получател "METAL CENTER" S. R. L./"Метал център" ЕООД, Chitila/Китила, VIN R023382880, на обща стойност от 3 383 280,98 лв., за което са издадени общо 90 бр. фактури през периода 07.2008-08.2008 г. с предмет на доставките валцдрат и арматурно желязо на пръти с различни размери, и 3. получател "ROMBUL TRADE INTERNATIONAL" S. R. L./"Ромбул Трейд Интернешънъл" ЕООД, Bucuresti/Букурещ, VIN № R021861429, на обща стойност от 669 907,17 лв., за което са издадени общо 21 бр. фактури през периода 05.2008-06.2008 г. с предмет на доставките валцдрат и арматурно желязо с различни размери. В рамките на ревизията е била започната процедура за обмен на информация между компетентните органи на България и Румъния, за което са изпратени молби за сътрудничество по реда на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност, в резултат на което от подробно описаните отговори се установява, че се касае до "липсващи търговци", които не са представили изисканите от тях документи. За първите двама търговци е установено, че са декларирали ВОП, а за третия няма данни да е декларирал като получател такива доставки. От органите по приходите са били извършени и насрещни проверки на управителите на румънските дружества предвид обстоятелството, че са български граждани, като е било констатирано, че управителят на "METAL CENTER" S. R. L. е неграмотно лице, който е дал обяснения, че е регистрирал и други фирми, като е издал пълномощни на едно и също лице - жена, която е и счетоводител на фирмите, като самият той не участва в управлението на дружествата и не разполага с документи относно дейността им. Управителите на останалите две фирми - "ROMBUL TRADE INTERNATIONAL" S. R. L. и "HERMES IMPEX" S. R. L., не са открити на декларираните адреси. От ревизираното дружество във връзка с процесните доставки са представени международни товарителници (CMR), в които е отразено, че стоките са пристигнали в Румъния - положени са подпис и печат на съответните получатели. Въз основа на тези представени товарителници са извършени проверки на лицата, посочени за превозвачи - "БОН ФЕРО" ЕООД, "СИНИГЕРА" ЕООД и ЕТ "ВИКТОРИЯ 13-В. Б.", като резултатите за извършените проверки са обективирани в съответните протоколи (ПИНП). В писмените си обяснения управителите заявяват, че са извършвали транспортни услуги, като управителят на "БОН ФЕРО" ЕООД до 24.10.2008 г. дава обяснения, че основен получател на стоките на фирма "Метал Център" ЕООД - Румъния, по документи е "МЕТАЛ ИМПОРТ" ЕООД - гр. В.. Възложител на извършваните превози е румънското дружество, като от страна на "МЕТАЛ ИМПОРТ" ЕООД му е указвано докъде трябва да се превозят стоките, като за другите градове му е обяснявано, че получател на стоките е фирма "ВПТГ-Матем Пром" ЕООД - гр. В. Търново. В обясненията се сочи, че за всеки извършен курс е издавана съответната фактура на "Метал Център" ЕООД - Румъния. В писмени обяснения от 16.02.2009 г. декларира, че е извършвал превози до Румъния през м. ноември и декември 2007 г. и в периода м. януари-юни 2008 г. за румънските фирми "Хермес Импекс" ЕООД и "Метал Център" ЕООД, като контактите са осъществявани по телефона. Транспортът е бил осъществяван със собствени и с наети МПС, като са посочени и част от номерата. Не са представени документи и данни относно имената на шофьорите, тъй като документацията е била предадена на новия собственик на дружеството. Извършена е насрещна проверка и на другия превозвач - "СИНИГЕРА" ЕООД, като също са снети писмени обяснения, според които са извършвани превози на стоки от "Хелиос Метал Център" ООД до Румъния за дружествата "Хермес Импекс" ЛТД и "Метал Център" ЛТД. Транспортът е осъществяван със собствени МПС и е възлаган от румънските фирми. В тях е отбелязано, че данни относно шофьорите и други документи не може да се представят, тъй като същите са предадени на новия собственик. Командировъчни заповеди не са издавани, тъй като не се е налагало шофьорите да остават някъде. За извършените транспортни услуги са издавани съответните фактури на румънските фирми, а разплащането е извършвано в брой. При извършена проверка на ЕТ "ВИКТОРИЯ 13-В. Б." - гр. В. Търново, резултатите са обективирани в протокол № 10558 от 09.06.2009 г., като в резултат на връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-8131 от 08.06.2009 г. са представени множество документи, между които инвойс фактури, CMR, дневници за покупките и продажбите и банкови извлечения. Декларирано е, че превозите до Румъния са извършвани от фирма "Стройтранс" ЕООД, като е ползван лицензът на едноличния търговец. За извършваните транспортни услуги ЕТ "ВИКТОРИЯ 13-В. Б." е издавал съответните фактури, като получените суми по тях, след приспадане на дължимите данъци, са предавани на "Стройтранс" ЕООД. В дадените писмени обяснения на представляващия "Стройтранс" ЕООД се сочи, че дружеството е осъществявало транспортни услуги за румънски фирми. Транспортът е осъществяван със собствени превозни средства с рег. № ВТ4929 ВА, № ВТ2501 ВА и № ВТ6260 АР, като е използван лицензът на ЕТ "ВИКТОРИЯ 13-В. Б.". Не са представени документи относно извършените превози. Между страните не е било спорно обстоятелството, че по всички декларирани ВОД на стоки е извършено плащане по банков път. При ревизията е било констатирано разминаване между посочените места на разтоварване в представените от жалбоподателя товарителници и потвържденията относно декларираните ВОД. В някои товарителници е посочено като място на разтоварване Букурещ, а в приложените потвърждения по част от доставките - Кълъраш. От Национална агенция "Пътна инфраструктура" - управление "Пътни такси и разрешителни", е изискана информация относно регистрирани напускания на страната от посочените в съответните товарителници МПС. О. съответните справки, както и въз основа на информация от Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР органите по приходите са приели, че на съответните дати използваните за транспорта МПС не са напускали пределите на България. Според обяснения на някои водачи на МПС се установява, че част от превозите са извършвани до гр. Р., където ремаркетата са закачвани на румънски влекачи, което се потвърждава и от представените международни товарителници, от които е видно, че в част от тях е отразено, че превозите са извършени и с участието на последващ превозвач - "Amadeo Development" S. R. L., Румъния. При така установеното, от органа по приходите е направен извода за липса на безспорни доказателства относно транспортирането на стоките по процесните доставки до румънските получатели, поради което е прието, че не са налице условията за признаване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като е констатирано същевременно, че съответните количества са изписани от складовете на жалбоподателя, то органът по приходите е направил извод, че фактурираните стоки са съществуващи, но са били реализирани в страната, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително косвен данък в общ размер от 1 452 437,21 лева. Съдът, анализирайки така установената фактическа обстановка и предвид допълнително събраните в съдебното производство доказателства, включително и заключението на приетата и неоспорена в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, е направил обратен извод от този на органа по приходите, като е приел, че са налице достатъчно доказателства, даващи основание да се приеме наличие на ВОД. В хода на съдебното производство към доказателствата по делото са били приобщени представени от жалбоподателя преводи от заклет преводач на международните товарителници, писмата, потвърждаващи получаването на стоките от страна на румънските търговци, отговорите на румънската данъчна администрация във връзка с отправените запитвания за извършване на насрещни проверки (SCAC), както и дневниците за продажби за периода м. май-август 2008 г. на "БОН ФЕРО" ЕООД и на "СИНИГЕРА" ЕООД - за периода м. май-август на 2008 г. Към част от представените фактури и товарителници са приложени копия от контролни талони за измерено тегло от пристанище Свищов. Според заключението на вещото лице, изготвено въз основа на приетите по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на "Хелиос-Метал Център" ООД, процесните ВОД са осчетоводени в съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите Национални счетоводни стандарти. За същите жалбоподателят е издал фактури, а в зависимост от пункта на товарене на стоките за износ са съставяни и различни първични счетоводни документи. Съответно предавателна ведомост за склад Р., записка за склад Свищов, експедиционна бележка за склад Б.. П. всички фактури, издадени във връзка с процесните ВОД, сумите са платени по банков път във валута от тримата получатели. В счетоводството на жалбоподателя за всяка една от процесните доставки са налични съответната фактура, експортна фактура (инвойс), международна товарителница - подпечатана и подписана от изпращача, превозвача и получателя; потвърждение за получаване на стоките по доставката от румънските търговци. В изследваните документи вещото лице не е установило несъответствия в отразените количества стоки. Вещото лице е изчислило и размера на евентуално дължимия ДДС за всеки един от данъчните периоди, в случай че се приеме, че дължимият косвен данък е включен в стойността на извършените продажби и същият следва да се изчисли по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Изчислен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, размерът на дължимия данък за ревизирания период е 1 210 364,35 лв.: за д. период м. май 2008 г. - 335 464,78 лв.; за д. период м. юни 2008 г. - 311 019,41 лв.; за д. период м. юли 2008 г. - 279 873,07 лв., и за д. период м. август 2008 г. - 284 002,09 лева. В конкретния случай между страните не се е спорело, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства и от заключението по ССЕ, че както доставчикът, така и получателите по декларираните от жалбоподателя ВОД са регистрирани за целите на ДДС лица, съответно в България и в Румъния, през съответните периоди, и на следващо място, че извършените доставки са възмездни. Предвид всичко това съдът е приел, че основният спор между страните се заключава в това дали стоките - предмет на процесните ВОД, физически са напускали пределите на Република България, като от страна на органите по приходите са изложени доводи за липса на реално извършен транспорт поради наличието на разминавания в посоченото в съответните товарителници и потвърдителни писма за място на разтоварване (съответно гр. Б. и гр. К., Румъния); липсата на доказателства за наличието на кадрова обезпеченост за извършването на транспорта от страна на посочените в международните товарителници превозвачи; липсата на доказателства за платени такси за преминаване на посочените в товарителниците МПС през Дунав мост на съответните дати, и не на последно място - на нередовно съставени товарителници в случаите, в които в същите е отразен и последващ превозвач. По отношение на този спор съдът е приел, че фактически жалбоподателят разполага с нужните по закон документи за доказване на декларираните ВОД и същите следва да бъдат признати, доколкото дружеството е добросъвестно и отговорността му за евентуално извършени нарушения (данъчни измами) от контрагентите не може да бъде ангажирана. С оглед на това се посочва практика на Европейския съд в Люксембург: решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos и др.; както и редица други решения на Върховния административен съд (ВАС): решение № 9844/14.07.2010 г. по адм. дело № 16236 от 2009 г. на ВАС, I о., решение № 15708/18.12.2009 г. по адм. дело № 9491/2009 г. на ВАС, I о., и решение № 15983/22.12.2009 г. по адм. дело № 10061/2009 г. на ВАС, I о., както и решение № 1886/8.02.2012 г. на ВАС по адм. дело № 64129/2011 г., решение 15062/17.11.2011 г. по адм. дело № 1445/2011 г. на ВАС - VIII отделение, и др. Съдът е приел, че конкретният случай попада в приложното поле на б. "а" от чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, която правна норма свързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представяне на "транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице". Позовавайки се на така цитираната правна норма, е посочил, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, поради което представянето на който и да е от двата документа е достатъчно за доказване на транспортирането, и в случая то е доказано, тъй като както в ревизионното производство, така и в рамките на съдебното производство са представени всички документи от двата вида, съставени във връзка с изпълнението на декларираните ВОД. Съдът е обсъдил това, че в международни товарителници датите на съставяне съответстват на датите на издадените фактури за доставките, а коментирайки правната уредба на международната товарителница, дадена в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г., в чието приложно поле се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна (чл. 1 от Конвенцията), и това, че според чл. 4 договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а според чл. 9 от същата товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача, е направил извод, че от тълкуването на посочените две разпоредби следва, че товарителницата удостоверява единствено облигаторното (превозното) правоотношение и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стока и предаването й на крайния получател. В случая обаче, като е взел предвид, че както в РД, така и в РА досежно обстоятелството за получаване на стоките в Румъния в клетка 24 на всички ЧМР са положени печат и подпис от страна на получателите и е посочена датата, на която това е направено, е приел, че жалбоподателят разполага с транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, удостоверяващ извършените ВОД. Действително, отразеното в товарителниците получаване на стоки не е кредитирано от органите по приходите, но съдът е посочил, че едновременно с това нито е направено възражение в тази насока, нито са ангажирани доказателства за неистинността на товарителниците. Независимо от направеното отбелязване в товарителниците, че съответните стоки са били получени, по делото са приети и нарочни писмени потвърждения, издадени от получателите по процесните ВОД, удостоверяващи получаването им на територията на Румъния. Потвържденията съответстват като дати на издадените по процесните ВОД фактури и ЧМР. Освен това съдържат достатъчно данни, въз основа на които да се направи преценка за авторството на направеното потвърдително изявление. Посочените потвърждения не са оспорени от страните и съответно липсват основания да не се кредитират. В тази част съдът се е позовал и на тълкуването на европейските правни норми, касаещи вътреобщностното придобиване на стоки, дадено по делото "Teleos plc" по дело С-409/2007 г. на Съда на Европейските общности. В този смисъл е посочил, че дори хипотетично да се допусне, че жалбоподателят не е успял да докаже при условие на кумулативност прехвърлянето на правото на собственост върху стоките по процесните доставки на съответните получатели от Румъния и изпращането или превозването на стоките в Румъния, и че вследствие на това изпращане или превозване в Румъния стоките са напуснали фактически територията на България, както и че представените потвърждения от страна на тримата получатели по процесните доставки не са решаващи доказателства за освобождаване от заплащане на ДДС от страна на доставчика, то доколкото по делото са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е действал добросъвестно, а приетите по делото доказателства не установяват участието му в данъчна измама, определеното му с процесния РА задължение да заплати впоследствие ДДС по разглежданите доставки се явява недопустимо, и като така е отменил оспорения пред него РА като постановен в нарушение на материалноправни разпоредби. Настоящата инстанция счита, че така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, което е в съответствие с материалния закон, практиката на Върховния административен съд (в по-голямата й част), както и практиката на Съда на ЕС, установена по делото TELEOS. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20% - като при доставки, осъществени на територията на страната, органът по приходите е приел, че не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Румъния и получаването на стоките в Румъния, като в тази връзка основно се е позовал на данните, събрани и предоставени по линия на международното сътрудничество по реда на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1789 от 2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от закона документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи: документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая ревизираното лице разполага с такива документи, като при ревизията е представило фактури с получатели "HERMES IMPEX" S. R. L.", "METAL CENTER" S. R. L." и "ROMBUL TRADE INTERNATIONAL" S. R. L., регистрирани в Румъния, като е посочен идентификационен номер по ДДС на този получател, издаден от Румъния. По съдържанието на този документ не са направени възражения от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер е потвърдено при проверката от румънските данъчни власти. Ревизираното лице е представило и документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките, са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а"-"в" ППЗДДС - в приложимата за ревизираните периоди редакция съгл. ДВ, бр. 76 от 2006 г., в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспортът. В чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС е предвидено, че документи, доказващи изпращането или транспортирането са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Именно тази разпоредба е приложима в случая, тъй като според данните по делото транспортът е извършен от трети лица за сметка на получателите. От съдържанието на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС недвусмислено се установява, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, т. е. представянето на който и да е от двата документа е достатъчно за доказване на транспортирането. В конкретния случай са представени и двата вида документи. При извършената проверка при ревизираното лице същото е представило международни товарителници със съответен номер и дата за транспортиране на стоките от България до Румъния, като товарителниците са подписани от представители съответно на изпращача, на превозвача и на получателя, както и носят печати на същите дружества. Оспорването на тези товарителници е само формално. Същевременно, от събраните доказателства, включително по линия на международното сътрудничество, не може да се направи извод за неистинност на подписите или печатите върху товарителниците или на други данни, посочени в тях. Обстоятелството, че румънските дружества не са представили екземпляр от товарителниците при извършената проверка от румънските данъчни власти, не води до извода, че товарителниците са неистински, тъй като изискването по чл. 45 ППЗДДС е доставчикът да притежава посочените доказателства. В случая именно доставчикът е представил товарителниците, които носят подпис и печат на получателя, чиято истинност не е опровергана. Наред с товарителниците от страна на ревизираното лице са представени и писмени потвърждения от получателите на стоките - румънски дружества, от чиито съдържания недвусмислено се установява, че получателят, издал потвърждението, е получил стоките. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че са представени всички документи, които съгласно приложимите разпоредби на чл. 45 ППЗДДС са необходими за доказване на вътреобщностна доставка. Наред с това по делото е безспорно установено, че получателите са декларирали осъществените доставки като вътреобщностни придобивания, с изключение на последния, за когото не са събрани данни. Действително, декларирането на доставките като вътреобщностни придобивания във VIES декларациите на получателя не може да бъде прието безусловно като доказателство за осъществяване на ВОД, но в случая данните за декларирането съответстват на доказателствата, представени от доставчиците за доказване на ВОД. Това важи и за обратното - даже и да не е деклариран ВОП при получателя, това също не означава, че такъв не е извършен, ако са налице останалите доказателства за това. Настоящият състав намира, че данните, съдържащи се в отговорите на румънските данъчни власти, дадени в посочените по-горе отговори по формулярите "SCAC", не опровергават извода за наличие на вътреобщностни доставки. Несъмнено, тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване на този вид доставки. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, касаещо добросъвестността на лицето, тъй като по делото няма доказателства, които да доказват участие на лицето в данъчна измама. В тежест на органа по приходите е доказването на това обстоятелство и то не може да бъде основано само на предположения. Данъчната измама е престъпление, което следва да бъде доказано по съответния ред, а не в настоящия процес. Т., че лицето е водило недобросъвестно търговските си дела, също не е доказано. В случая от събраните доказателства не би могло да се направи категоричен извод, че "Хелриос Метал Център" е участвал или е предполагал наличието на измама или нарушение на действащото законодателство. Основателно е възражението на ответника по касационната жалба, че органът по приходите не е установил нито един факт, който е известен на "Хелиос Метал Център" ООД и който да представлява индикация за това, че стоката не е транспортирана извън територията на страната. Напротив, установено е, вкл. и от заключението на вещото лице, че дружеството е организирало дейността си стриктно в съответствие с данъчното законодателство, като е създало такива процедури и правила, които в най-пълна степен да осигуряват спазването на всички нормативни изисквания, и при спорните доставки са приложени всички обичайни практики и проверки, приложими за всички останали доставки на дружеството, като само за част от тези клиенти е установено несъответствие. Представените в настоящата инстанция писмени доказателства също не опровергават тези изводи. Същите са били събрани в хода на извършена проверка на трето лице, за което няма данни, че е свързано по някакъв начин с процесните доставки, тъй като не е фигурирало нито като получател по доставките, нито като участник в превоза. Това, че дружеството е използвало същите превозвачи, не означава, че превозите са извършени в един и същ ден и касаят едни и същи МПС-та. Освен това основателно е възражението на ответника по касация, че в хода на ревизията на това дружество органът по приходите е застъпвал тезата, че тези превози не са осъществени, което пък следователно прави възможно осъществяването на превозите по доставките на "Хелиос Метал Център". Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото за касационната инстанция не следва да се присъждат разноски - предвид липсата на доказателства за направени такива от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен - първо отделение,