Решение № 14451 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2009 г.

Решение № 14451 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Вест ТВ (ВТВ)" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Витоша ВЕЦ Симеоново" 999 срещу решение № 501 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е издадено без да са спазени предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. Не са оценени правилно предварително обявените критерии "техническа обезпеченост" и "приходи от реклами от телевизионна дейност". Моли съда да отмени оспорвания акт. Ответникът по жалбата счита същата за недопустима. Жалбоподателят не е адресат на оспорвания административен акт, той не черпи права и задължения от него. Жалбоподателят има правен интерес да оспорва единствено мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Алтернативно моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Оспорваният акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалните и процесуални разпоредби. Заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД счита жалбата за недопустима, като алтернативно поддържа становище за неоснователност. Претендира разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, какъвто безспорно е решение № 501 от 26.05.2009 г. на КРС. "Вест ТВ" ЕАД е надлежна страна, защото има пряк и личен правен интерес от оспорване на цитираното решение. С него регулаторният орган е предоставил ползването на индивидуално определен ограничен ресурс, за който заявление е подал и жалбоподателят, на друг правен субект. С оглед на това породените от административния акт правни последици са рефлектирали пряко върху правната сфера на жалбоподателя и са го увредили. В резултат на акта не са възникнали искани от жалбоподателя субективни права. Затова правният му интерес от съдебна защита е пряк, тъй като последиците от акта го засягат непосредствено, и личен, защото не той ще бъде ползвател на искания ресурс. Неоснователно е твърдението на ответника, че жалбоподателят има право на жалба само срещу мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Безспорно е, че със заявление вх. № 08-01-585/07.05.2009 г. жалбоподателят е поискал от регулаторния орган издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Плевен на телевизионен канал 35. Не се спори, че в установения срок административният орган не е отговорил, поради което за жалбоподателя е налице правната възможност да оспори мълчаливия отказ в предвидените срокове. Тази правна възможност обаче не изключва правото му да оспори и акта, с който на друг правен субект са предоставени същите тези искани от него права. Двата правни способа за защита не са в отношение на алтернативност. И чрез двата жалбоподателят може да постигне защита на застрашеното негово субективно право и правен интерес. Въпрос на негова преценка е дали ще използва и двата или само единия способ. В подкрепа на изложеното е и задължителното за съда, на основание чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкуване, дадено от Съда на Европейската общност. С решение по дело С-426/05 от 21.02.2008 г., по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4 и 16 от директива 2002/21 (ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Съдът на Европейската общност дава задължително тълкуване на въпроса кои предприятия са засегнати по смисъла на чл. 4, § 1 и чл. 16, § 3. Съгласно решението понятията "засегнат" потребител или предприятие трябва да се тълкуват не само до предприятие, което е обект и адресат на решение на националния регулаторен орган, но и до потребителите и конкурентните предприятия на това предприятие, които сами по себе си не са адресати на това решение, но чиито права то засяга по неблагоприятен начин. С оглед на изложеното жалбоподателят има правен интерес да оспори решение № 565 от 26.05.2009 г. на КРС. Налице са необходимите материалноправна предпоставка за наличието на административноправен спор и процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно, че административното производство е по реда на § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Не се спори, че жалбоподателят и заинтересованата страна са подали заявление до регулаторния орган за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Плевен на телевизионен канал 35. Безспорно е също така, че този радиочестотен спектър не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Не се спори, че и жалбоподателят, и заинтересованата страна са регистрирани лица по ЗРТ и не притежават разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие или за населеното място, за което кандидатстват. Безспорно е, че и за двамата е получено положително становище от Съвета за електронни медии (СЕМ). Следователно по отношение и на двете дружества са налице предпоставките по чл. 5 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали (Правилата), приети от КРС на основание § 5, ал. 3 от ЗЕС. § 5 ЗЕС Не се спори по делото, че административният орган законосъобразно е назначил работна група, която е провела процедура по преглед на подадените заявления и приложените към тях документи за съответствие с изискванията на Правилата и е извършила отразяване на резултатите в табличен вид. Жалбоподателят не оспорва фактите, отразени в доклада на работната група. КРС е приела доклада на работната група с решение по т. Б8 от протокол № 30 от 26.05.2009 г. и въз основа на констатациите в него е издала оспорваното разрешение При така установената фактическа обстановка твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се отнасят до липсата на мотиви на оспорвания акт и до нарушение на предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. В чл. 6, ал. 2 на Правилата са посочени лимитативно документите, въз основа на които КРС издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В чл. 10, ал. 1 на Правилата е посочено, че когато броят на лицата, които отговарят на изискванията за издаване на разрешение, е по-голям от наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за съответното населено място, комисията издава разрешение на лицето, което притежава регистрация по чл. 2 с общ (политематичен) профил и е с по-добри показатели по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8. В случая е безспорно, че всички кандидати за процесния ограничен ресурс притежават регистрацията по чл. 2 от Правилата. Поради това разпределението на наличния ресурс е извършено при отчитане на показателите по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8 от Правилата. Точка 6 визира приходите от реклама от телевизионна дейност за последната една година, а точка 8 - доказателства за покупка и/или наемане на техниката по т. 7. Показателят по т. 8 не може да се сравнява, тъй като касае факт, който изключва възможността за сравнение - притежанието или не на съответните годни доказателства. Доказателствата за собственост или за наемане обективно не могат да бъдат сравнявани. Тях или ги имаш, или ги нямаш. Поради това и след като всички кандидати притежават такива доказателства, безспорно единствен показател, по който може да се извърши сравнение е този по точка 6 - приходите от реклама. Доколко целесъобразно е така взетото нормативно решение е ирелевантно за законосъобразността на оспорвания акт. За да се извърши исканото от жалбоподателя сравнение по качеството на техниката, с която отделните кандидати биха обслужвали съответния регион, трябваше разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Правилата да изисква сравнението за по-добри показатели да се извършва не по т. 8, а по т. 7 на чл. 6. Не това обаче е приела КРС в Правилата. Изхождайки от задължението си на регулатор в областта на електронните съобщения, тя, с цел защита правата на потребителите на телевизионни услуги, е въвела минимален стандарт за техническо оборудване, който е задължителен и който обезпечава изискуемото качество на предоставяната услуга. С оглед на това е приела, че всякакви сравнения на технически възможности над определения стандарт биха били лишени от обективност. Както се посочи, целесъобразността на така приетото решение не е предмет на съдебен контрол. Съобразно изложеното твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорвания акт поради нарушение на критериите за провеждане на процедурата е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че оспорваният акт не е мотивиран. Мотивите на административния акт, т. е. фактическите и правни основания за издаването му, са елемент на установената от закона форма на акта. Видно от оспорвания акт в същия са посочени и правните, и фактическите основания за издаването му. Наред с това що се отнася до фактическите основания оспорваният акт е издаден въз основа на доклад на работна група, назначена със заповед на председателя на КРС. Работната група е мотивирала подробно доклада си и е направила класиране на кандидатите при отчитане на всички показатели, включително по приходи от реклама. От тях е безспорно, че заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД има най-много приходи от реклама от всички кандидати. Като е издал оспорвания акт на базата на доклада на работната група, приемайки изцяло установената от него фактическа обстановка, административният орган е приел мотивите на подготвящия акт за свои, т. е. те са станали мотиви и на оспорвания акт. Видно от изложеното жалбата е неоснователна с оглед на наведените оплаквания. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на ЗЕС, поради което оспорването на "Вест ТВ" ЕАД следва да бъде отхвърлено. С оглед направеното от заинтересованата страна искане и изхода от оспорването, и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева по договор за предоставяне на услуги от 19.10.2009 година. По делото обаче липсват доказателства договореното адвокатско възнаграждение да е внесено, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, същото не следва да се присъжда на заинтересованата страна. Основателно е обаче искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото "Вест ТВ" ЕАД ще следва да заплати в размер на 150 лева на "ТВ Седем" ЕАД, съгласно приложимата наредба по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение