Решение № 4517 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано по две касационни жалби на Държавен музикален и балетен център София, чрез процесуалния му представител юрк. Величкова и на Министъра на културата, чрез процесуалния му представител юрк. Ничева, против решение 12787 от 24.07.2024г., постановено по адм.д. 11559/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Държавен музикален и балетен център София против заповед 18 12337 от 03.11.2023г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление вх. 01 402714 от 18.07.2023г., изразяваща се в промяна на границите на поземлен имот идентификатор 68134.406.5 и 68134.406.10, като ПИ идентификатор 68134.406.10 се нанася в съответствие с границите на УПИ I за музикален театър, кв. 533, ул. Панайот Волов 3 по предходен регулационен план на м. Лиляна Димитрова, одобрен със заповед 22307 от 30.10.1967г. по представена скица проект. В касационната жалба на касатора Държавен музикален и балетен център София се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи за това, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил правата на собственост на страните по представените титули за собственост, а в частност правата на собственост отразени в представения Акт за държавна собственост. Посочва и че е неправилен извода на съда за това, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди допуснати такива. Най накрая твърди и неправилно приложение на материялния закон от съда, тъй като неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, която допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове при одобряване на изменение в кадастралната карта и при несъвпадане на имотните с регулационните граници или при установена непълнота и грешка в кадастралната карта. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на началника на СГКК гр. София, като административния орган да бъде задължен да извърши поисканото изменение на КК в ПИ идентификатор 68134.406.10. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на касатора Министъра на културата се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи за това, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил правата на собственост на страните по представените титули за собственост, а в частност правата на собственост отразени в представения Акт за държавна собственост. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на началника на СГКК гр. София, като административния орган да бъде задължен да извърши поисканото изменение на КК в ПИ идентификатор 68134.406.10. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците началникът на СГКК гр. София, Областен управител на област София, Електрохолд България ЕООД и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът Врабча 22 резидънс ООД, чрез процесуалния си представител адв. Мончева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена и при правилното приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че заявеното изменение на кадастралната карта е на основание настъпили изменение, като посочва, че твърдяното от заявителя наличие на явна фактическа грешка във влезналия в сила подробен устройствен план е неотносимо към производството по изменение на кадастралната карта. Приел е и че процедурата по чл. 134 ал. 2 т. 4 ЗУТ е неотносима към настоящото производство. Приел е, че действително има несъответствие между данните в кадастпралния регистър и източника, одостоверяващ данните, тъй като е налице разминаване в площите по документите за собственост на заявителя и заинтересованата страна в производството. Посочил е обаче, че фактъта дали площта на имотите е вярно отразена в титулите за собственост, не може да бъде разрешено в съдебното административно производство, а следва да бъде разрешено от общия съд, разглеждащ спорове за собственост по ГПК, по общия исков ред. Приел е, че правилно административният орган е отказал да измени кадастралната карта, тъй като е налице спор за материално право, съответно съгласно чл. 54 ал. 2 ЗУТ, изменението на кадастралната карта може да бъде направено след като този спор бъде разрешен по съответния ред. Приел е, че спорът по отношение площта на имота всъщност е спор на плоскостта на вещното право. Изложил е и съображения, че не се касае за искане за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта по смисъла на § 9 ДР на ЗКИР, тъй като тази хипотеза не е относима в случая ,като е посочил, че е налице разлика между понятията отстраняване на грешка и непълнота в кадастъра и отстраняване на явна фактическа грешка в същия. По тези съображения е приел, че оспорената заповед, с която е отказано да бъде изменена кадастралната карта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства, неоспорено от страните. Оспорената заповед на началника на СГКК - София е издадена по заявление на касатора Държавен музикален и балетен център София за изменение на КККР на гр. София, засягащо ПИ идентификатори 68134.406.10 и 68134.406.5 с нанасяне на границата между тях в съответствие с границите на УПИ I за музикален театър, с площ от 3535 кв.м., кв. 533, ул. Панайот Волов 3 по предходен регулационен план на м. Лиляна Димитрова, одобрен със заповед 22307 от 30.10.1967г. по представена скица проект, като е заявено, че се иска изменение поради непълнота и грешка в кадастралната карта на основание чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, поради допусната в действащия план очевидна фактическа грешка по чл. 134 ал. 2 т. 4 ЗУТ /уточнение в молба от 30.10.2023г. до АГКК на стр. 51 от първоинстанционното дело/. От доказателствата съдът е приел за установено, че след ПУП от 1967г. има последвало изменение и одобрен нов ПУП, по който е отреден УПИ VI за музикален театър с площ вече от 3155 кв.м. и е одобрен с решение 538 по протокол 86 от 23.07.2015г., с поправена явна фактическа грешка в текстовата част с решение 82 по протокол 45 от 21.12.2017г. В титула за собственост на жалбоподателя в първата инстанция, а именно АДС от 20.11.1997г. е записано, че са му предоставени плава върху имот парцел I, кв. 533 целият с площ от 3657 кв.м., като този имот в одобрената кадастрална карта, одобрена със заповед през 2010г., е отразен по съществуващи на място точки с площ от 3332 кв.м. В титула за собственост на заинтересованата страна Врабча 22 резидънс ООД е записано придобиването на имот идентификатор 68134.405.5 с площ от 465 кв.м., с каквато площ този имот е нанесен и отразен и в кадастралната карта и регистър. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на страните не се установява да има несъответствие между данните отразени в КККР и действителното им състояние към момента. Това е така, тъй като и със заявлението, с което е започнало административното производство, не е поискано поставяне на спорната граница в съответствие с действителното й към момента състояние, а е поискано поставянето й съобразно план за регулация от 1967 г., който към момента не е и действащ, същият е изменен и с отпаднало действие с одобряването на новия план от 2015г. Т. е. не се установява непълнота и грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с легалното определение за такава по § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, а именно несъответствие спрямо действителното състояние. В тази връзка твърдението на заявителя е, че притежава части от имота по предходната регулация, а именно парцел I, кв. 533, поради и което е налице индиция за спор за материално право, доколкото е налице последващо изменение на регулационния план, при което части от бившия парцел I са преминали към съседни имоти, включително към предвиден проход с посочени отправни точки, а част от него попада и в УПИ II, който е отреден за ПИ идентификатор 68134.405.5, собственост на заинтересованата страна в производството Врабча 22 резидънс ООД В настоящия случай не са налице и предпоставките за заявеното изменение, а именно нанасяне на границата между имоти идентификатори 68134.405.5 и 68134.405.10 в съответствие с границите на УПИ I за музикален театър по одобрения регулационен план от 1967 г., каквото е искането на заявителите в административното производство. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014г. "Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот". Т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен и то действащия такъв. В случая е налице последвала и кадастрална карта и нов регулационен план, а именно от 2015г. Безспорно регулационния план от 2015г. е влезнал в сила, видно и от представено удостоверение от Направление Архитектура и градоустройство на Столична община. В случай, че се твърди, че той не е приложен и са меродавни регулационните граници от 1967г., по който е съставен титула за собственост на жалбоподателя в първата инстанция, съответно кадастралните граници следва да се поставят спрямо този план, който не съответства на плана от 2015г., то е налице индиция за спор за материално право, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това е така, тъй като, за да бъде регулационният план приложен не е достатъчно да е влезнал в сила като неоспорен. Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.), така и по § 22, т. 1 ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба 02 20 5 от 15.12.2016 г. "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство". В случая е налице такова несъответствие, съответно е налице индиция за спор за собственост. Разминаването в площта, отразена в титула за собственост на жалбоподателя в първата инстанция и площта на имота по одобрената кадастрална карта, се дължи на това, че по АДС, е получил права върху парцел или по сегашната терминология УПИ (урегулиран поземлен имот), а в кадастралната карта се нанасят площите и границите на имотите не по регулация, а от кадастралните планове, като в тази връзка площта на имота по кадастралната карта би могла да се равни на площта на имота по нотариален акт едва след поставяне на имотните (кадастралните) граници по регулационните, но това може да стане след уреждане на сметките по регулация или разрешаване на спора за тях, като към настоящия момент това може да стане само по отношение на сегадействащия регулационен план, но не и по действалия стар регулационен план от 1967г., който е загубил действието си. Поради това е правилен извода на административния орган за наличие на индиция и за спор за материално право, което е съответно е пречка за одобряване на изменението на КККР. Поради това е правилен извода на АССГ, че като е постановил отказ за изменение на КККР, началникът на СГКК софия е издал един законосъобразен акт. За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора Държавен Музикален и балетен център София, че съдът неправилно не е приложил разпоредбите на чл. 134 ал. 2 т. 2 и т. 4 ЗУТ. Тези разпоредби се отнасят не за изменение на кадастралната карта, а за изменение на регулационните и застроителните планове. Същите са неприложими в настоящото производство. По изложените съображения оспореното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Врабча 22 резидънс ООД , като основателно и доказано /представени са доказателства за сторени разноски/ следва да бъде уважено в претендираният размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение