Решение № 6211 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2708/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Едноличен търговец „Нити – МР – Р. Трифонова“, с ЕИК 205569438 и от Р. Т. К., с [ЕГН], чрез упълномощената адв. А. Карамахмуд, срещу Решение № 10174 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 984 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1040-15-115 от 24.04.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, с което са отхвърлени жалбите на настоящия касационен жалбоподател срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209 от 10.03.2025 г. и Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137 от 09.04.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и тези актове са потвърдени изцяло. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При безспорна и правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка се релевират доводи за допуснати нарушения на чл. 14 и чл. 51 от Конституцията на Република България и чл. 6 и чл. 13 АПК. Оспорва се направеният от съда извод, че за процесния период за Р. К. е възникнал осигурителен доход по КСО, тъй като тя не е полагала личен труд в едноличния търговец и в този смисъл от административния орган недължимо са направени корекции по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Поддържа се становище, че изразената от съда теза в обжалваното съдебно решение е в противоречие с установеното по делото от фактическа страна и с целта и функцията на общественото осигуряване – да бъде обезщетено осигуреното лице с оглед невъзможността да формира доходи поради настъпилия осигурителен риск. В тази насока касационният жалбоподател се позова на дадени указания от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) и на съдебна практика на Върховния административен съд. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявеното пред АС – Пловдив оспорване. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски съобразно списък на разноските, инкорпориран в касационната жалба и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд касационното оспорване се поддържа чрез упълномощен адвокат, който по същество на спора моли отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Пловдив оспорва касационната жалба в представен по делото неин отговор и в молба, депозирана преди съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба, подадена от Едноличен търговец „Нити – МР – Р. Трифонова“ е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Касационната жалба, подадена от Р. Т. К. също е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – лице, конституирано в съдебното производство пред АС – Пловдив като страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Спорът пред АС – Пловдив е бил относно законосъобразността на Решение № 1040-15-115 от 24.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са отхвърлени жалбите срещу издадените Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209 от 10.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - Пловдив, с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО е дадено задължително предписание на едноличния търговец в 14-дневен срок да се коригират данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за самоосигуряващото се лице К. с посочването им в 15 точки за м. 11.2022 г. и за месеците от м. 12.2023 г. до 01.2025 г. по съображения, че за периода от 11.2023 г. до 01.2025 г. от ЕТ не били подадени правилно данните за това лице по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137 от 09.04.2025 г. от старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пловдив, с които се изменят Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209 от 10.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пловдив, за поправката на очевидна фактическа грешка относно м. 11.2023 г., и тези две задължителни предписания били потвърдени. Въз основа на направените фактически установявания, по които спор не се формира, при съобразяване на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна за неоснователност на предявеното оспорване. Съдът взел предвид приетото от административния орган, че за датите, в които К. е сключвала договори, превеждала е осигуровки и заплати, реално е извършвала дейности от организационен и управленски характер по отношение функционирането на ЕТ за периода от 18.11.2023 г. до 31.01.2025 г., за което подлежи на задължително осигуряване за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство” и приетото в тази връзка, че подадените данни с декларация образец № 1 за този период следва да бъдат коригирани - дните де се посочат в т. 16.1. Съобразил и обясненията на лицето, дадени пред административния орган на 26.02.2025 г. в смисъл, че от 06.07.2023 г. до 31.12.2024 г. не е извършвала трудова дейност, като единствено е подписвала трудови договори и прекратяването им, както и ежемесечно онлайн банкиране за превеждане на осигурителните вноски на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив. За да се произнесе по същество на спора, първоинстанционният съд съобразил приложимата правна регламентация по КСО и направил извод, че оспореното административно решение е издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив като компетентен административен орган – чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 КСО, в проведено в съответствие с процесуалните правила административно производство и при изяснена по спора фактическа обстановка. Съдът взел предвид установеното по делото, че ЕТ на К. е обстоятелство, отразено и вписано в Търговския регистър, което е от значение за правоотношенията на ЕТ с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ. За безспорно установени по делото съдът приел, че са фактите относно това, че К. е вписана като собственик и представляващ на ЕТ за периода 01.11.2023 г. - 31.01.2025 г., това че ЕТ е извършвало дейност с предмет „Търговска дейност в магазин с различни стоки“, както и това, че К. е сключвала и прекратявала трудови договори, изплащала е заплати, онлайн е заплащала осигурителни вноски. Съдът е отдал значение на фактите, че назначените на трудов договор лица не са били назначени за управители на ЕТ, нито едно от тях не е действало в качеството на управляващ и представляващ ЕТ, а пълномощното, с което К. упълномощила Виришапков да я представлява в качеството й на представляващ ЕТ било заверено от нотариус на 10.03.2025 г. - тоест извън процесния период. В този смисъл съдът приел, че относимите за управлението правни действия – сключване/прекратяване на трудови договори, изплащане на заплати, внасяне на осигуровки са извършвани от К. и именно тя е управляващ и представляващ ЕТ – обстоятелство отразено в Търговския регистър. Въз основа на това формирал извод, че К., като ЕТ, е извършвала дейност по неговото управление и представителство, той е действащ, а предоставянето на стоки в магазина е възложено на лице по трудов договор. Аргументирал становище, че основните дейности по управлението са извършвани именно от К., тоест тя е изпълняваща дейността и управляваща ЕТ, поради което законоустановените работни дни и съответният на тях осигурителен доход следва да бъдат отразени. Не възприел възражението, че самата дейност по продажба и снабдяване със стоки за магазина, извършвана от друго лице, на което не е уредено надлежно упражняване на управленчески и представителни функции, чрез вписване в Търговския регистър, обосновава извод за неупражняване на трудова дейност от К.. В този смисъл съдът приел, че тя е отработила съответните дни и е налице осигурителен доход, за което са й дадени законосъобразно задължителни предписания, поправени с издадените такива на 09.04.2025 г. В заключение приел, че оспорването срещу спорното административно решение е неоснователно и отхвърлил жалбата, като разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани на доказателствената съвкупност и в съответствие с материалния закон правни изводи, в резултат на което е отхвърлил оспорванията. Съображенията на касационните жалбоподатели, основани да твърдените факти за „формално подписване на трудовите договори“ и изплащане на осигуровки чрез електронно банкиране“ са несподелими. Извършването на редица правни и фактически действия от Т., на които всъщност тя се позовава и не оспорва, но квалифицира като формални, свидетелстват за извършваната от нея трудова дейност от организационен и управленски ЕТ характер в периодите на временната й неработоспособност. Обосновано е да се приеме, че тази дейност включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност, което има отношение към функционирането на търговеца. Като е разсъждавал в сходен смисъл, АС – Пловдив е достигнал до правни изводи, които се възприемат от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати груби нарушения на разпоредбите на КСО, Конституцията на Република България, принципите на съразмерност и предвидимост не са мотивирани и обосновани по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК и техен отговор в такава хипотеза е недължим. Неоснователни са и релевираните оплаквания с касационната жалба оплаквания, основани на съдебна практика, обективирана в цитирани две решения на Върховния административен съд, доколкото същата не е задължителна по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и касае казуси при различна от настоящата фактическа обстановка. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение