Решение № 4917 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2020 г.

Решение № 4917 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. Т., с адрес в [населено място], срещу решение № 596/27.11.2019 г. по адм. дело № 364/2019 г. на Административен съд - М., с което е оставена без уважение жалбата й против решение № 384/19.06.2019 г. по преписка № 203/2018 г. на КЗД в частта по т. III и т. IV. Касаторката поддържа в касационната жалба и писмена защита, постъпила след края на откритото съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, включително и в частта за разноските, присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касаторката. Ответникът по касационна жалба - Български футболен съюз, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - А. С. А., с адрес в [населено място], обл. М., не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с решението си КЗД в обжалваната част е установил, че А. С. А. - председател на областния съвет на БФС - М. и Български футболен съюз, не са извършили "тормоз" на работното място по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "възраст", "образование", "пол" и "обществено положение". АС е приел, за установено, че Тодорова, която успешно е положила теоретичен изпит за футболен съдия, но не са й възлагани наряди за футболни мачове, тъй като не е покрила физическия тест, необходим за това и съответно не е придобила съдийска правоспособност ( раздел три, чл. 19 -23 от Правилника за футболното съдийство). По отношение на оплакванията, свързани с недопускането й до тест за физическа годност, АС е приел, че след отлагането на насрочения за 23.02.2017 г., е насрочен тест на 29.03.2017 г., на който Тодорова не се е явила, а за следващия изпит на 06.11.2017 г. е представила медицински документ и също не е положила теста по медицински причини. АС е приел, че така установените факти сочат, че обжалваната част от решението на КЗД е материално правно законосъобразна. Изложени са мотиви, за постановяването на обжалваната част от решението на КЗД от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните правила, съобразена е с целта на закона. Решението е правилно. Така установените факти се подкрепят от представените по делото документи, от които е видно, че Тодорова е преминала курса за нови съдии и е положила теоретичен изпит през месец 02. 2017 г. (л. 303), уведомена е по имейла за насрочената през март 2017 г. дата за физически тест (л. 309), протокола за издържалите физически тест на 23.08.2019 г., декларацията, с която иска да се яви на физически тест на 06.11.2017 г. и заявява, че в противен случай ще бъде дискриминирана, протокола за физическия тест на 06.11.2017 г. ( л. 304). Поради посоченото изводите на съда относно установените факти са обосновани. Същият е изложил мотиви и относно свидетелските показания пред КЗД. В съответствие с разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. са изводите на съда, че липсва тормоз от страна на ответниците чрез невъзлагането й на наряди при липса на съдийска правоспособност. Това невъзлагане е съобразено с Правилника за футболното съдийство и не може да бъде квалифицирано като нежелано поведение поради изброените по - горе признаци. Относно отлагането на изпита на 23.02.2017 г. поради лошо време и новите дати са представени доказателства, че същите са съобщени и на жалбоподателката, както и на явилите се, но тя не се е явила в първия случай, а във втория - е представила медицински документ. Тоест продължителния период, в който последната не е положила физическия изпит не е свързан с нито един от признаците "възраст", "образование", "пол" и "обществено положение". Наведените доводи в касационната жалба за пряка дискриминация, свързани с твърдяно от нея неравно третиране спрямо другите курсисти са извън предмета на касационната проверка, доколкото в обжалваната част на административния акт липсва диспозитив за пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и АС правилно е проверявал обжалваната пред него част от административния акт само относно правното основание, на което е издаден - "тормоз" на работното място по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "възраст", "образование", "пол" и "обществено положение". Неоснователни са твърденията на касаторката, че АС неправилно е обсъждал факти, относими към влязлата в сила част от решението на КЗД, тъй като влязлата в сила от решението на КЗД е за "сексуален тормоз" по телефона и подобни факти АС не е обсъждал. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на КЗД. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КЗД следва да се присъди 100 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касаторката. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,