Решение № 14065 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2010 г.

Решение № 14065 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Нурие Юсеинова Делиибрямова против решение № 25 от 13.10.2010 г. по адм. дело № 194/2010 г. на Административен съд - Русе, с което жалбата на Далиибрямова против заповед № 86 от 31.03.2010 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността, е отхвърлена, жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото разноски, а в частта по искането за възстановява на предишната длъжност производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена и жалбоподателката - възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РИОСВ - Русе на изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 86/31.03.2010 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 01.04.2010 г., е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорът е орган по назначаването за служителите в инспекцията), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Обстоятелството, че датата на издаване на акта предхожда основанието за неговото постановяване, не опорочава заповедта, тъй като действието й е изрично отложено за 01.04.2010 г., от когато е в сила новото длъжностно разписание на РИОСВ - Русе. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателката, която заема единствената бройка за длъжността "старши експерт "Комплексни разрешителни" в отдел "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска" съгласно длъжностното разписание от 01.06.2009 г., е прекратено след като в изпълнение на правомощията си по чл. 6, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите министърът на околната среда и водите утвърждава, считано от 01.04.2010 г. ново длъжностно разписание на инспекция. Съгласно последното специализираната администрация на РИОСВ - Русе е организирана по нов начин като четирите съществуващи отдела: "Управление на отпадъците", "Контрол на водите и атмосферния въздух", "Контрол на биоразнообразието и почвите" и "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска" са преобразувани в два: отдел "Контрол на околната среда" и отдел "Разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими". По този начин отделът, в който жалбоподателката работи е закрит, а длъжността, заемана дотогава от нея не съществува като система от функции, задължения и изисквания по новото длъжностно разписание. Запазени са отделни функции, които са включени в различни длъжности по новото длъжностно разписание (заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, длъжностни характеристики). При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените промени длъжността, заемана от жалбоподателката, е премахната. Съкратена е единствената бройка за длъжността, а функциите, изпълнявани от жалбоподателката не съвпадат със задълженията на длъжностите, по новото длъжностно разписание. Това налага извода, че заеманата от служителката длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), е премахната. Ето защо като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възражението, че след като общата численост на персонала в инспекцията не е променена и част от функциите, включени в длъжността, изпълнявана от жалбоподателката, са запазени и по новото длъжностно разписание, то не е налице реално съкращение, не се споделя от настоящия състав. Структурата и числеността на специализираната администрация в РИОСВ - Русе се определят от министъра, който разполага с правомощията да организира дейността и да разпредели задълженията между отделните звена и длъжности по избран от него начин за осигуряване на ефективно функциониране на инспекцията. Органът е компетентен да извърши длъжностни промени в РИОСВ - Русе, като премахне длъжности и разпредели изпълняваните функции между съществуващите или между новосъздадени длъжности с цел да организира дейността по начин, който да позволява по-добро изпълнение на възложените задължения. Това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл запазването общата численост и на отделни функции, изпълнявани от жалбоподателката в инспекцията, не може да обоснова извод, че съкращение фактически не е извършено, след като тези функции вече не са съчетани в присъщата за длъжността система от правомощия, задължения и изисквания. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че искането за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. Възстановяването на предишната длъжност е последица от отмяната на заповедта за уволнение, която следва да се осъществи по административен ред съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. С оглед извода за неоснователност на жалбата, решението на първата инстанция е законосъобразно и в частта за разноските. Отговорността за разноските е съобразена с нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, както и с представените доказателства за действителните разходи по водене на делото. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени и гласни доказателства. Утвърденото от министъра на околната среда това ново длъжностното разписание от 01.04.2010 г. и извършените с него длъжностни промени и организационни промени в специализираната администрация на РИОСВ - Русе, задно със заключението на вещото лице по изслушаната експертиза обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса. Решението е постановено след задълбочено обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства, а изводите на съда са подробно аргументирани. Ето защо касационният довод за допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт, е неоснователен. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,