Решение № 6839 от 22.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инвест 556 ЕООД със седалище и адрес на управление в град Велинград против решение 21 от 24.01.2023 г., постановено по административно дело 765/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение 13/311/00830/3/01/04/02, изх. 01-6500/8743#15/14.03.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- гр. София, за определяне на финансова корекция в размер на 38 721, 84 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на касационните основания по смисъла на чл.209, т.3, предл. І и ІІ от АПК- нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва касационната жалба в представения писмен отговор. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Възразява, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото , констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 13/311/00830/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция на правоприемника "Инвест 556" ЕООД в размер на 38 721, 84 лв., представляваща 10% от размера на получената финансовата помощ съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" към Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и установеното изпълнение на бизнес плана за четири пълни финансови години, в общ размер на 46. 57% от заложените приходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. С обжалваното решение Административен съд- Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу решението за определяне на финансова корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и на установените административнопроизводствени правила, при излагане на фактическите и правни основания, които го мотивират. При извършения фактически и правен анализ административният съд е разгледал всяко едно от възраженията на дружеството-жалбоподател и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Не са приети доводите, че със сключения между праводателя на жалбоподателя и ДФЗ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е поето задължение за изпълнение на показателите, залегнали в бизнес-плана, поради което не е налице и нарушение на т.4.18 от договора, респ. на нормата на чл.16, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008г., както и доводите за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, които са приети през 2019 година. Отхвърлено като неоснователно е и възражението, че производството по определяне на финансовата корекция е недопустимо, тъй като е открито след изтичане на петгодишния мониторингов период. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Изложените в нея доводи по същество преповтарят изцяло доводите, развити в жалбата против административния акт. На тези доводи, както вече се изтъкна, първоинстанционният съд е отговорил подробно и аргументирано, а изложените мотиви като напълно съответстващи на материалния закон се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Констатациите на органите на ДФЗ по отношение на постигане нивото на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност се потвърждават от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическата експертиза, съгласно което средноаритметично за финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес-плана от гледна точка на реализирани приходи от субсидираната дейност е 46. 57%. Това неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което правилно съдът е приел, че ползвателя е не е изпълнил поетите по договора задължения в нарушение на разпоредбите на Наредба 30/2008 г. Определената за нарушението финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30 и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 г. Не може да бъде споделено застъпеното от касационния жалбоподател становище, че неизпълнението на бизнес-плана е поставено в зависимост от фактори, които представляват случайно събитие, а именно конкретната икономическа обстановка в страната, конкретните потребителски изисквания към предлаганата услуга и др. Следва да се отбележи, че страните по договора не отговарят за неизпълнението му, единствено когато то се дължи на форсмажорни обстоятелства (чл.48 от Наредбата). Сочените от жалбоподателя причини не попадат в кръга от обстоятелства, които законодателят е определил като форсмажорни в т.27 от ДР на Наредбата. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административния орган е приложил коректно процентния показател за нарушението съобразно т. 30 от приложението към Правилата, съгласно която когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава. Неоснователно е поддържаното и пред настоящата инстанция възражение, че соченото неизпълнение не съставлява нередност. Безспорно е установено, че изплатената на касатора финансова помощ е предоставена по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съобразно константната практика на Съда на Европейския съюз, нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. При това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение, а е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Неоснователно е и последното, релевирано от жалбоподателя, възражение, че производството за определяне на финансова корекция е недопустимо, тъй като е открито след изтичане на мониторинговия период. Този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Ето защо изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Подробни съображения в този смисъл са развити в решение 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 10521/2022 г., IV о. Ето защо съдът приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Този изход на спора обуславя и основателността на заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 100 лева съобразно заявената претенция, която е в границите на предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение