Решение № 5669 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2018 г.

Решение № 5669 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Разград, против Решение № 60/25.07.2018 г., постановено по административно дело № 58/2018 г. по описа на Административен съд – Разград. С оспореното решение са отменени като незаконосъобразни измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Разград, засягащи самостоятелен обект с идентификатор 61710.502.6186. 7. 25, извършени от Началника на СГКК – Разград, въз основа на заявление вх. № 01-385094/04.12.2017 г. на ЕТ "Буран – И. Стойчев" и проект за изменение, приет с Удостоверение № 25-112091/15.12.2017 г. на СГКК - Разград, изразяващи се в нанасяне на нови самостоятелни обекти с нови идентификатори 61710.502.6186. 7. 29 и 61710.502.6186. 7. 28, като самостоятелен обект с идентификатор 61710.502.6186. 7. 29 с площ от 96, 60 кв. м. е вписан като собственост на ЕТ "Буран – И. Стойчев". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, като се оспорват фактическите и правни изводи на съда, като несъответни със събраните доказателства и относимите норми. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това, както и присъждане на сторените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Илиев, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответната страна "Панчеви Груп" ООД се представлява от адвокат Маринов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважения по съображения, развити в писмен отговор. От страна на ЕТ "Буран – И. Стойчев" е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за основателност на касационната жалба на Началника на СГКК – Разград и се развиват допълнителни аргументи относно неправилност на съдебното решение. Иска се неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Панчеви Груп" ООД и на основание чл. 143, ал. 3 АПК се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното решение е постановено при неправилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Оспореният акт е издаден в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, а именно изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър е извършено без издаване на заповед - при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Налице е влязло в законна сила Решение № 109/23.11.2016 г., постановено по въззивно гражданско дело № 154/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което "Елена груп" ЕАД /праводател на "Панчеви Груп" ООД/, на основание чл. 108 от Закона за собствеността е осъдено да отстъпи собствеността и да предаде владението на ЕТ "Буран – И. Стойчев" върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда за нежилищни нужди, находяща с в гр. Разград, в кв. 11 на бул. "Васил Левски" № 4 на партерния етаж на жилищен блок, със застроена площ от 96, 60 кв. м., който в КККР на гр. Разград е заснет и отразен като част от имот с идентификатор 61710.502.6186. 7. 25, при посочените в решението граници. При този диспозитив, неправилен е изводът на съда за това, че решението по гражданския спор за материално право не може да послужи като основание за изменение на кадастъра по опростената процедура, разписана в чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Процесният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда е индивидуализиран по начин, който не оставя съмнение за идентичност между имота, предмет на цитираното решение, с което ЕТ "Буран – И. Стойчев" е признат за негов собственик /от една страна/, и обектът нанесен в КККР като самостоятелен с нов идентификатор 61710.502.6186. 7. 29 с площ от 96, 60 кв. м., вписан като собственост на ЕТ "Буран – И. Стойчев" /от друга страна/. При тези факти, съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, само при необходимост съдът в хода на гражданския спор за материално право може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. В случая е спазено изискването на чл. 54, ал. 2, изр. 3 ЗКИР, съгласно което влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Към заявлението, по повод на което е извършено процесното изменение е приложено посоченото по-горе съдебно решение и проект за изменение на КККР на гр. Разград за имот с идентификатор 61710.502.6186. 7, съдържащ обяснителна записка, документи за собственост, CAD файл с предложение за изменение на КК и КР и архитектурно заснемане Проектът е изготвен от лице, което е правоспособно да извършва дейности по кадастъра. Следователно са налице условията, разписани в чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, поради което законосъобразно органът е пристъпил към реда, регламентиран в чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Воден от горното и като съобрази, че съдебното решение е неправилно, същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на "Панчеви Груп" ООД срещу измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Разград, извършени по повод заявление вх. № 01-385094 от 04.12.2017 г. на ЕТ "Буран – И. Стойчев" и проект за изменение, приет с Удостоверение № 25-112091/15.12.2017 г. на СГКК – Разград. При този изход на спора, в полза на СГКК – Разград следва да се присъдят разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на спора следва да се определи в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 143, ал. 3 АПК разноски се дължат и на страната, за която оспореният акт се явява благоприятен – ЕТ "Буран – И. Стойчев", които са в размер на 1 000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Посочената в списъка на разноските сума в размер на 40 лева за транспортни разходи на адвокат – пълномощника, не следва да се присъжда, тъй като не представлява разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,