Решение № 16487 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2019 г.

Решение № 16487 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Стефанито – С. Миланова", с. Ялботина, община Драгоман за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК на влязлото в сила решение № 4933 от 3.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4912/2018 г. на тричленен състав на четвърто отделение при Върховния административен съд, с което е отменено решение № 281/13.03.2018 г. по адм. дело № 494/2017 г. на Административен съд - София-област, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 23/312/02083/301/04/01, изх. № 01-6500/384/19.04.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и вместо него е постановено изменение на това решение в частта на основата на финансовата корекция и жалбата е отхвърлена в останалата част. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на основанията по чл. 239, т. 3 АПК и чл. 239, т. 1 АПК, предвид обстоятелството, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Молителят основно твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, предвид "отмяна" на Методиката като акт на държавно учреждение, на която се основава влязлото в сила решение на съда, алтернативно - наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, с довод, че влязлото в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд и нищожността на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", следва да се приеме за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което е от съществено значение за делото и не е могло да бъде известно на страната при решаването му. Моли решението да се отмени и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски. Ответникът по искането за отмяна – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. П. Георгиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането, защото обявената за нищожна Методика не е причина за налагането на санкция, доколкото тя е само средство за определяне на размера, при установено основание за налагането й, а основание за налагането на санкцията е констатираното и потвърдено от съда договорно неизпълнение. Неоснователността на искането за отмяна ответникът обосновава и с предвиденото в чл. 195, ал. 1 АПК действие на решението, с което подзаконовите нормативни актове се отменят като незаконосъобразни или се обявяват за нищожни, поради което макар и обявен за нищожен, този подзаконов нормативен акт е породил своите правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 и т. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отменил решение № 281/13.03.2018 г. по адм. дело № 494/2017 г. на Административен съд - София-област и вместо него е постановил изменение на решение № 23/312/02083/301/04/01, изх. № 01-6500/384/19.04.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени разходите по договор № 23/312/02083/14.05.2012 г. и е определена за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи, финансирани със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по посочения по-горе договор, и жалбата на настоящия молител е отхвърлена в останалата част. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване след приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Освен това, съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, уреждащ действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт, последният се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Подзаконовите нормативни актове, съгласно дефиницията в чл. 75, ал. 1 АПК, съдържат административноправни норми, т. е. предназначени са да регулират обществени отношения по общ и абстрактен начин. Отмяната на подзаконовия нормативен акт няма обратно действие и създадените права и задължения от акта запазват действието си. По тези съображения цитираните от молителя решения № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., петчленен състав, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В молбата, по която е образувано производството по отмяна е посочено и основание чл. 239, т. 3 АПК, която разпоредба предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Стриктното тълкуване на основанията за отмяна, предвид извънредния характер на този способ за защита, не позволява прилагане на разширително тълкуване, т. е. не може да обхване случаи на обявявен нищожност или отмяна на подзаконовите нормативни актове. Както бе посочено по-горе, АПК урежда действието на решението за отмяна в чл. 195, ал. 1, и, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, предвижда действие на решението занапред, т. е. подзаконовият нормативен акт ще се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение. Иначе и по-общо казано, обявяване нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г, не съставлява основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. А конкретно за случая, разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. Освен това при издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2015 г.), в която е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Това е другото самостоятелно законово основание за налагане на финансовата корекция, на което обявената за нищожна Методика не се отразява в твърдяния от молителя смисъл. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно за сумата 100 лева, предвид характера на настоящото производство - без материален интерес. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. за защита пред ВАС, които да се заплатят от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия