Решение № 12177 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2009 г.

Решение № 12177 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна и частна жалба на ЕТ "Мария Найденова", чрез адв. Й. Мазнев със съдебен адрес гр. София срещу решението от 08.01.2009 г. по адм. д. № 4795/2007 г. на АС София-град, 12 състав, имащо характер на определение в прекратителната му част и на решение в частта, в която жалбата за обявяване нищожността на обжалвания РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба лаконично се поддържа неправилност. В частната жалба, отнасяща се до прекратената част на производството по обжалване незаконосъобразността на РА също се поддържа неправилност на извода на съда, че срокът за произнасяне на решаващия орган е изтекъл, за което частният жалбоподател се позовава на приложено към жалбата си споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК, с което този срок е продължен с три месеца. Приложеното и прието от ВАС в оригинал споразумение е подписано със запетая за директор. Моли да се отмени решението. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбите. Прокурорът от ВАП е дал заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната и частната жалба са постъпили в срок и са допустими. Поредността на разглеждането им следва да започне от частната жалба, отнасяща се до оставената без разглеждане жалба на ЕТ срещу обжалвания РА като незаконосъобразен и производството по отношение на това искане за отмяна на РА е прекратено. Частната жалба се явява основателна, с оглед приложеното сега пред касационната инстанция споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК, с което е продължен срокът за произнасяне до три месеца от страна на директора на ДОУИ - София, във вр. с постъпилата на 11.07.2007 г. жалба. Действително пред АССГ не са се съдържали данни за подписано споразумение между страните по чл. 156, ал. 7 ДОПК, не е имало и такова твърдение в решението, както правилно е отбелязал съдът. При положение обаче, че същото е представено като относимо за спора доказателство пред касационната инстанция, то решението в частта, имащо характер на определение следва да се отмени и делото се върне в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия от съда за преценка на разглежданото писмено доказателство. Следва да се вземе предвид, че приложеното към частната жалба споразумение е подписано със запетая за директор, без приложени към него доказателства за упълномощаване, освен което липсва и дата на сключване на това споразумение, поради което страните следва да ангажират доказателства в този смисъл - дали сключеното между страните споразумение за удължаване на срока за произнасяне по жалбата е сключено в рамките на 45-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК - в съответствие с т. 2 от ТР № 7/11.12.2008 г., както правилно по начало е посочил съставът на Административен съд - София-град, но при положение, че пред този съд не е било приложено като доказателство разглежданото споразумението, то същото следва да се цени, след представяне на доказателства за валидността му и датата на сключване. Ето защо в тази част решението, имащо характер на прекратително определение по чл. 155 ДОПК следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, в указания смисъл. Касационната жалба, отнасяща се до частта от решението, с което е разгледан спорът по същество за алтернативно релевираната нищожност на обжалвания РА, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция напълно споделя правните съображения и изводите на АССГ, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, нарушаване правото на защита на жалбоподателката, както и други поддържани нарушения, водещи до нищожност на РА. Поддържаното от жалбоподателката, че с издаването на РА от орган по приходите, който е извършил ревизията се нарушава принципът на състезателност в производството по издаването на същия акт, водещо пък до нищожност на самия акт, съдът обосновано е приел за неоснователно, защото в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК не се съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА. В чл. 118, ал. 2 ДОПК е регламентирано, че РА се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, като право на преценка има компетентният орган, възложил ревизията да определи издателя на РА, както измежду лицата, извършили ревизията и издали ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице. Ето защо касационната жалба в частта на решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА като нищожен е неоснователна и в тази част решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,