Решение № 5721 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2008 г.

Решение № 5721 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 и сл. от ЗУБ. Образувано е по жалбата на Тара Уалид Амер Алхамийс, гражданка на Ирак, против Решение на Председателя на Агенцията за бежанци № 403/ 23.07.2008 г., с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима и частично основателна. С обжалваното решение е постановен изричен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателката не съществува риск от преследване и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в държавата по произход Ирак. Решението е обосновано с обстоятелството, че искането за закрила е мотивирано от необходимостта за снабдяване с документи за пътуване и липсата на факти, свързани с осъществено спрямо нея преследване от страна на властите или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Прието е, че отпътуването от Ирак не е поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Административното производство е започнало по молба от 28.01.2008 г. с искане на молителката да получи права на бежанец. Административното производство е проведено при спазване на чл. 58 и чл. 63а от ЗУБ, като кандидатката е запозната с нейните права в хода на процедурата и са проведени интервюта. Така е установено, че молителката не може да се върне при родителите си в Сирия, защото са изгорели документите й за самоличност при пожар в гр. Пловдив, а от това е последвал отказ на иракските власти да й бъдат издадени нови документи. Изяснено е, че молителката е трайно установена в Дамаск, Сирия, където няма проблеми и поводът за напускане на Ирак, по-конкретно Багдат е общата обстановка в града и по-специално на района, в който е живеела. Към административната преписка са приложени становища на Дирекция "Близък изток и Африка" и Дирекция "Международно право" към МВнР относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен конфликт в Ирак. Основателен е отказът за предоставяне на статут на бежанец, защото по делото не се установява основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, жалбоподателката не се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. В оспореното решение председателят на държавната агенция е обсъдил и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За целта е анализирал приложеното становище на Министерство на външните работи, установяващо обстановката в страната. Тя е определена, като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствана с тежко икономическо и социално положение и значително чуждестранно военно присъствие. Но е приел, че причини за напускане на страната са лични, които не попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Защото липсвали твърдения в преписката за тежки и лични заплахи за живота и сигурността й приел, че няма основание и за хуманитарен статут. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореният административен акт съдържа две групи съображения: първата е за липса на законовите изисквания за предоставяне на бежански статут. Втората е относно предоставянето на хуманитарен статут. Именно в тази връзка са приложени по преписката писмени доказателства, установяващи обстановката в Ирак. Важна част от становището на МВнР е международноправната дефиниция на понятието вътрешен и международен въоръжен конфликт приложено към Ирак и информацията за степента и диференциацията на риска в селските райони, по-големите градове на страната и отделните провинции. Приложено е становище относно обстановката в Ирак. Тези доказателства не са обсъждани, а правните изводи са само и единствено на базата на личната бежанска история, изложена от жалбоподателката. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. С решение от 17.02.2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Както се сочи в решение № 4291 от 1.04.2009 година по адм. дело № 300/2009 г. по описа на Върховния административен съд, първа колегия, принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК