Решение № 9961 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

С решение 166 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. 254/21 г. Административен съд Шумен, е отменил по жалба на С. Златев от гр. Шумен Ревизионен акт /РА/ Р-03002719006730-091-001/26.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден изцяло с Решение 117/15.07.2021 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна /Д"ОДОП"/ при Централно управление на НАП, с който акт на основание чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ДОПК е ангажирана отговорността на С. Златев, в качеството му на търговски пълномощник и мажоритарен съдружник за задължения на "Дейзи 2004"ООД-гр. Шумен с [ЕИК], както следва: 1. за данък върху доходите от трудови правоотношения за периода 07. 2017 г., 10. 2017 г., 11. 2017 г., 12. 2017 и 01. 2018 г. в общ размер на 6291, 95 лева главница и лихва 2153, 17 лв.; 2. за вноски за ДОО по КСО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 17780, 39 лева главница и 6429, 22 лева лихва; 3. за вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 8086, 01 лева главница и 2939, 56 лева лихва; 4. за вноски за УПФ по КСО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 4066, 91 лева главница и 1477, 19 лева лихва; 5. за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 427, 68 лева главница и 133, 07 лева лихва; 6. за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни физически лица за периода 01.07.2017 г. 30.09.2017 г. в размер на 6097, 13 лева главница и 2156, 19 лева лихва.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Петков, в качеството му на директор на Д"ОДОП" - гр. Варна. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Шумен и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба С. Златев от гр. Шумен, чрез своя процесуален представител адв. И. Младенов, взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Шумен, е отменил по РА Р-03002719006730-091-001/26.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден изцяло с Решение 117/15.07.2021 г. на Директор на Д"ОДОП гр. Варна, с който акт на основание чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ДОПК е ангажирана отговорността на С. Златев, в качеството му на търговски пълномощник и мажоритарен съдружник за задължения на "Дейзи 2004"ООД-гр. Шумен с [ЕИК], както следва: 1. за данък върху доходите от трудови правоотношения за периода 07. 2017 г., 10. 2017 г., 11. 2017 г., 12. 2017 и 01. 2018 г. в общ размер на 6291, 95 лева главница и лихва 2153, 17 лв.; 2. за вноски за ДОО по КСО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 17780, 39 лева главница и 6429, 22 лева лихва; 3. за вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 8086, 01 лева главница и 2939, 56 лева лихва; 4. за вноски за УПФ по КСО за осигурители за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 4066, 91 лева главница и 1477, 19 лева лихва; 5. за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 427, 68 лева главница и 133, 07 лева лихва; 6. за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни физически лица за периода 01.07.2017 г. 30.09.2017 г. в размер на 6097, 13 лева главница и 2156, 19 лева лихва.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните е правен и се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК /в сила от 21.11.2017 г./ за ангажиране отговорността на С. Златев за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на "Дейзи 2004" ООД, на което е бил пълномощник за процесните данъчни периоди. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по ал. 2 на чл. 19 ДОПК. В решението е прието, че в случая е безспорно, че лицето е било търговски пълномощник на "Дейзи-2004"ООД, поради което е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а именно същият е действал в качеството на търговски пълномощник при извършване на плащане в пари от имуществото на задълженото лице. С оглед на данните по делото, административният съд е приел, че е налице и другото изискване на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на С. Златев, а именно: наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, както и извършване на определено действие - извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Първоинстанционният съд се е мотивирал с обстоятелството, че дружеството е задължено лице с изискуеми и непогасени публични вземания през процесните данъчни периоди и че по отношение на сумата 15300. 00 лв., изтеглена на 04.12.2017 г., липсват доказателства същата да е употребена за нуждите на търговската дейност на предприятието и предвид взетите от ОС на съдружниците решения за разпределяне на печалба, които не са публикувани в ТР.

Административен съд Шумен не е споделил констатациите на приходния орган за наличието на другите предпоставки при установените факти по делото. Според решаващия съд липсват доказателства, че лицето е извършило действието с особената цел- намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. Към момента на получаване на сумата, по отношение на банковите сметки на предприятието не е имало наложен запор, а обезпечителни мерки спрямо дружеството и автомобила на С. Златев са били наложени след тази дата, а среща на данъчен орган и лицето се е осъществила през следващата 2018 г., като тогава е било и предприето иницииране на производство по несъстоятелност.

Първоинстанционният съд е изложил в своите мотиви, че не е доказана и причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения, като в Ревизионния доклад, РА, както и в решението, което го потвърждава, никъде не се посочва какви точно са неплатените вземания към 04.12.2017 г. Съдът е подчертал, че от банковото извлечение по делото /отбелязано и в РА/, че към тази дата са постъпвали доброволно плащания по сметка на НАП. Видно от извлечението от сметка в лева в "Банка ДСК"ЕАД, през 2018 г. са били погасявани вземания по фактури и на 13.11.2018 г. е нареден превод в полза на НАП в размер 497, 00 лв.

Отделно от това /на стр. 10 от мотивите/ съд е разгледал наличието на материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 3 ДОПК /в сила от 21.11.2017 г./ и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 5 ДОПК /на стр. 11 от мотивите/. На база на тълкуване на тези норма са възпроизведени елементите на фактическия състав, като е направен извод, че събраните в хода на ревизията доказателства не се установява тяхното наличие.

По изложените по-горе мотиви, Административен съд Шумен е приел, че тези констатации на приходния орган се необосновани, поради което същият е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти, като същите правилно са възприети и от първоинстанционния съд /стр. 3 и сл. от решението по първоинстанционното дело/. По делото няма спор и относно тълкуването на материалния закон чл. 19, ал. 2, ал. и ал. 3 ДОПК и по специално кои са елементите на фактическия състав на въпросната отговорност на третото лице за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК.

Спорът между страните се свежда относно това следва ли подвеждането на процесните факти да води до реализиране на отговорността на ответника.

По отношение на отговорността на ответника по нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Посочената разпоредба /в сила от 21.11.2017 г./ има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността- управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие- а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните не се спори, че С. Златев е бил съдружник в "Дейзи 2004" ООД, регистрирано по ф. д. 259/2004 г. на ШОС, от датата на основаването 22.07.2004 г. до датата на продажба на дяловете си на друг съдружник - управителя М. Златева на 29.03.2018 г., вписана на 23.08.2018 г. в ТР. Ответникът С. Златев е притежавал 1500. 00 лв. от общо 5000. 00 лв. капитал или 30% от капитала на дружеството. Към датата на учредяване и вписване на търговското дружество управителят М. Златева и майка на ревизираното лице е била с дялово участие 2000, 00 лв. или 40% от капитала, като останалата част от 30% се притежавала от баща му С. Златев / видно от Удостоверение за актуално състояние на л. 641 и Договор за продажба л. 460/. Безспорно е също така, че "Дейзи 2004" ООД е задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Не се спори и относно обстоятелството, че С. Златев е бил пълномощник за процесните данъчни периоди на "Дейзи 2004" ООД, което се установява от пълномощното, като подписът на упълномощителя М. Златева е нотариално заверен на 30.10.13 г. с рег. 720. От доказателствата се установява, че С. Златев е оперирал с банковите сметки на дружеството, като е теглил и внасял суми и е имал достъп до счетоводната документация на дружеството. Чрез искане за представяне на документи по реда на чл. 37, ал. 5 от ДОПК били събрани доказателства от две кредитни институции - "Банка ДСК"ЕАД- гр. София и "Райфайзенбанк"ЕАД- гр. София, като видно от банковите извлечения, "Дейзи 2004" ООД е било титуляр на две разплащателни сметки в първата банка в лева и в евро, като по сметката в евро постъпвали суми от чуждестранни съконтрагенти на дружеството- Cosma Moden GmbH Co. KG за периода 23.01.2017 г. - 01.12.2017 г., а чрез сметката в лева били осъществявани разплащания с доставчици на услуги и със служители. От първата сметка на 04.12.2017 г. било извършено теглене от С. Златев на 04.12.2017 г. на сума в размер 18300. 00 лв., отразено в справка на операциите на стр. 2 от л. 240 по делото. При направен анализ от данъчните органи се установило, че от изтеглената сума 3000. 00 лв. била отразена по Дт на сметка 501 "Каса", а разликата от 15300. 00 лв. била отразена по Дт на сметка 493 "Разчети със собственици", която към 31.12.2017 г. била със салдо в размер на 20442, 57 лв. Видно от извлечението от сметка, до налагането на запор с Постановление на публичен изпълнител на 04.12.2017 г., дружеството погасявало задълженията си към НАП.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали по отношение на ответника С. Златев е доказана причинно-следствена връзка между извършеното действие на лицето и намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задълженията. Правилно Административен съд Шумен е приел, че не е посочено от ревизиращите органи какви са точно неплатените вземания към 04.12.2017 г. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че видно от банковото извлечение, а и от отбелязването в РА, че към тази дата са постъпвали доброволно плащания по сметка на НАП, видно от извлеченията от сметка в лева в "Банка ДСК"ЕАД- гр. София през 2018 г. са погасявани вземания по фактури и на 13.11.2018 г. е нареден превод на НАП в размер на 497,00 лв.

Правилно Административен съд Шумен приема, че в конкретния случай с решението на съдът по несъстоятелност е прието, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 31.12.2017 г., т. е. преди тази дата дружеството е могло да изпълнява задълженията си. Наред с това е установено, че че след датата на налагане на запора на сметката през месец декември 2017 г., дружеството продължило да изпълнява търговската си дейност по предоставяне на шивашки услуги като подизпълнител на друго търговско дружество по силата на договор за възлагане на работа от 01.12.2017 г., като предприятието започнало да получава пари в брой по издадени фактури, като за целта било монтирано фискално устройство. С оглед така изложените обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е достигнал да заключението, че не може да бъде прието съществуването на причинно-следствена връзка между извършените действия от страна на търговския пълномощник на дружеството по плащане на скрита печалба и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на "Дейзи 2004" ООД. Към момента на извършеното заплащане на сумата 15300. 00 лв. дружеството е разполагало с имущество и е изпълнявало доброволно публичните си задължения.

В касационната жалба се повтарят почти дословно мотивите от Решение 117/15.07.2021 г. на Директор на Д"ОДОП" гр. Варна, с което е потвърден РА. Недоказано остава твърдението, че паричните средства в размер на 15 300 лв. са квалифицирани правилно от ревизиращите органи като скрито разпределение на печалбата. С оглед правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест, органите на приходите са обвързани с изискването за главно пълно доказване на предпоставките на всички елементи на правопораждащия фактически състав, което в настоящия случай не е направено от касатора.

По отношение на отговорността на ответника по нормата на чл. 19, ал. 3 от ДОПК /в сила от 21.11.2017 г./ и чл. 19, ал. 5 от ДОПК.

Правилни са изводите на Административен съд Шумен, че ответниът не е притежавал качеството "мажоритарен съдружник" към датите на вземане на решения за разпределяне на печалба от Общо събрание на съдружниците съгласно § 1, т. 30 от ДОПК. С оглед на липсата на първата предпоставка на посочените разпоредби, решаващият съд в мотивите си не е обсъждал наличието на следващите от фактическия състав. Въпреки това, направеният анализ на фактите по отношение на недобросъвестността и причинно-следствената връзка, относно хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК са относими и към отговорността на ответника по нормата на чл. 19, ал. 3 от ДОПК /в сила от 21.11.2017 г./ и чл. 19, ал. 5 от ДОПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Шумен не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,