Решение № 9675 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2010 г.

Решение № 9675 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" гр. София срещу решението от 4.12.2009 г. по адм. д. № 6969/2009 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 2 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Венцислав Стефанов Александров от гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението от 4.12.2009 г. по адм. д. № 6969/2009 г., Административен съд София град, Първо отделение, 2 състав е отменил Заповед № Н-1-3832 от 7.09.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" гр. София, потвърдена с Решение № РД 01-243 от 1.10.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София град. Обжалваният съдебен акт е не постановен в нарушение на материалния закон и при условията на необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Венцислав Стефанов Александров от гр. София въпреки, че не разведен е във фактическа раздяла със съпругата му повече от четири години и двамата живеят на различни адреси. С молба - декларация от 20.08.2009 г. лицето е кандидатствало за отпускане на целева помощ за отопление, но е получило отказ от органите по социално подпомагане, тъй като членовете на семейството нямат един и същи постоянен адрес, както и че не е декларирал доходите на съпругата си. В ЗСП, в ППЗСП, както и в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление не е уредена "фактическата раздяла", както като дефиниция, така и като правни последици за намиращите в този статус лица. Ето защо правилно при тълкуването съдът е изходил от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК, която задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Към това тълкуване следва да се добавят и целите на Закона за социално подпомагане, ясно формулирани в разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от същия закон, както и текста на 11 от ЗСП. Несъмнено потребността от отопление е основна жизнена потребност, която Александров не може да задоволи със собствени средства и те трябва да бъдат допълнени от социалното подпомагане. При условията на фактическа раздяла при тълкуването за закона в тази връзка следва да се изходи по аргумент на противното, а именно фактическата раздяла е това, което не се включва в понятието "семейство" по смисъла § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ППЗСП. При фактическата раздяла съпрузите, макар и неразведени не могат да се приемат за целите на социалното подпомагане като обща единица, защото не живеят заедно и всеки от тях поотделно има различни жизнени потребности. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при формиране на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са допуснати в процесното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,