Решение № 12276 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2021 г.

ВАСВторо отделение30.11.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 16 от 11 май 2021 г., постановено по адм. д. 77/2021 г. по описа на Административен съд Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Атанасова, чрез процесуалния си представител адв. Б. Стоилова, против решение 16 от 11 май 2021 г., постановено по адм. д. 77/2021 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Атанасова, Г. Атанасова и И. Атанасов против заповед РД-01-3607 от 16 декември 2020 г. на зам. Кмета на община Русе, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж Преустройство на съществуваща веранда, намираща се на северозападната фасада на еднофамилна жилищна сграда, находящ се в УПИ VІІ-1816, кв. 64 по ЗРП на [населено място], община Русе. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са касационните доводи, че незаконният строеж не е конкретизиран точно и не е ясно какво следва да се премахне. Видно от посочения в оспорения акт предмет е, че се касае съществуваща веранда, намиращата се на северозападната фасада на еднофамилната жилищна сграда, включително покрива. В случая е без значение, че измененията по отношение на покрива на верандата от двускатен на трискатен са одобрени от главния архитект на Община Русе. Безспорно е, че покривът не е изграден по предвидения в одобрения проект начин като продължение на покрива на сградата, а е разположен на доста по-ниско ниво и на практика е монтиран към фасадата на сградата. Неоснователни са и доводите на касатора, че е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и това обстоятелство не е обсъдено от съда. Одобрената по проект тераса вече е станала едно ново помещение, затворено от всички страни и с предназначение, различно от това на терасата. Правилно съдът не е приел за основателни и доводите, че би могло да се касае за лека постройка за отоплителни материали и инвентар, по смисъла на чл. 151, т. 3 от ЗУТ. Терасата (веранда) не може да изпълнява функциите на котелно помещение. Решаващият съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които този съд изяло споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Приложените към касационната жалба копия на документи, част от които се съдържат в административната преписка и административно дело, не могат да обосноват допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като необсъждането им е без значение за настоящото производство и съдържащите се в тях данни не могат да променят крайния извод за наличие на незаконен строеж, който следва да бъде премахнат. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав