Решение № 6310 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Т. от гр. София, [улица]срещу Решение № 40842/05.12.2025 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 10288/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Ц.. Т. против Отказ с рег. № 229000-16145/07.08.2025 г. на началника 05 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за продължаване на срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал“ кал.9х18мм, №ХАН2784. Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като излага доводи за неправилност на съдебния акт и счита, че последният постановен при неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът – редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и се представлява от адв. Г. Господинова от Адвокатска колегия София. Поддържа жалба по изложените в нея аргументи за отмяна на съдебното решение. Счита, че съдът не е оценил правилно представените доказателства за наличието на основателна причина за заплаха за живота касатора, както и този на съпруга му, които удостоверяват необходимостта от продължаване на срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на притежавано от него късоцевно огнестрелно оръжие. Съдът не е отчел, че жалбоподателят е управител и едноличен собственик на капитала в търговско дружество и стопанисва търговски обект, в който постъпват значителни суми пари и това потвърждава допълнително необходимостта му да охранява себе си и имуществото си. Моли съда да отмени съдебното решение като неправилно и несъобразено с материалния закона и представените доказателства, а по същество - да отмени и оспорения административен акт като незаконосъобразен. Ответникът - началникът 05 РУ при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява, ангажирал е становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство, за когото съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на касационна проверка е съдебно решение на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу отказ с рег. № 229000-16145/07.08.2025 г. на началника 05 РУ при СДВР за продължаване на срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал“ кал.9х18мм, №ХАН2784. Първоинстанционният съд приема, че заявителят не е посочил доказателства и конкретни твърдения във връзка с необходимостта от подновяване на разрешителното и съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото му, както и не са ангажирани доказателства, които да обуславят служебна необходимост от носеното на оръжие. Съдът стига до извод, че издателят на заповедта е компетентен по степен, място и материя административен орган, правилно е установил фактите по случая и точно е издирил и приложил материалния закон, а при постановяване на спорния отказ не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразил целта на закона, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът подава заявление от 06.06.2025 г. с искане за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал“ кал.9х18мм, №ХАН2784 до началника на 05 РУ при СДВР, като посочва, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и ще посочи допълнителни мотиви за това. На 28.05.2025 г. настоящият касатор е уведомен, че е започнало производство за отказ за подновяване на разрешението и може да направи възражение, да изложи допълнителни мотиви и да представи доказателства, обяснения и т.н. На 10.07.2025 г. настоящият касатор депозира възражение с допълнителни мотиви за необходимостта от самоотбрана предвид активните заплахи към неговия живот и този на съпругата му от страна на бащата на последната, към което прилага доказателства за заплахата. След запознаване с представените доказателства, началникът на 05 РУ при СДВР издава обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който отказва подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина за издаването му. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а материалният закон е приложен правилно. Заявителят не е доказал необходимостта от носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, поради което административният орган правилно и законосъобразно му е отказал издаването на разрешително. Спорен спорен между страните е въпросът при тези факти, доказана ли е основателна причина за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ сочи, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Основателната причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие, като същото условие стои и при подвовяване срока на действие на вече издадено разрешително, какъвто е настоящия случай. В тежест на заявителя е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейност, която е сред изрично посочените от законодателя при подаването на искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие съответно за подновяване. В случая настоящият касатор е посочил като конкретна причина за искането си съществуваща заплаха към неговия живот и този на съпругата му от страна на бащата на последната, за която е представил доказателства. Изтъкнал е и необходимостта от опазване на служебно имущество като управител и собственик на капитала на търговско дружество с търговски обект със сериозни търговски обороти. Съдът е обсъдил семпло посочените причини като е посочил, че в случая те не кореспондират със заявената гражданска цел за самоотбрана, а по-скоро покриват служебни цели – охрана на имуществото на търговец, за което има предвиден друг ред. А другите доказателства не установяват актуална заплаха. Изводът на съда е неправилен и несъответен на доказателствата по делото. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и в случая неправилно първоинстанционният съд заключава, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. Представени са доказателства за конкретна потенциална опасност за живота на касационния жалбоподател и неговата съпруга – издадена е заповед за незабавна защита (л. 45 от делото) по молба на Д. Л. Т. – съпруга на касатора срещу Л. С.. Н., неин баща, в която са отрази данни за непосредствена опасност за нейния живота и здраве. Възникналият основателен страх у съпругата на касатора се потвърждава и от подадения от нея сигнал до Софийска градска прокуратура отново срещу нейния баща, съдържащ данни за отправен заплаха за убийство към нея и настоящия касатор. Представени са и доказателства, че срещу Л. С.. Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3,т.1 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, което е в съдебна фаза, а по делото като пострадала е посочена именно Д. Л. Т. (л.94 и 95 от делото). От тези доказателства се потвърждава наличието на реална опасност за живота и здравето, както на настоящия касатор, така и на неговата съпруга, поради което изводът на съда и административния орган, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е направен в противоречие със събраните доказателства. Налага се извод, че настоящият касатор е представил доказателства за посегателства върху личността му и личността на негови близки, които сочат на поне потенциална заплаха за живота му въпреки предприетите по закон действия срещу лицето, отправило заплахата. В тежест на заявителя е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, като в случая въз основа на приобщените писмени доказателства следва да се направи извод, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на настоящия касатор. След като в рамките на проведеното административно производство, лицето е посочило и доказало основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, то съдът е следвало да приложи правилно специалния закон и да съобрази неговата цел – оръжие да се предоставя само при доказана основателна причина, каквато в случая е доказана и липса на други предпоставки, обосноваващи отказ (в случая, такива не се сочат). Като е стигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Спорът е решен от фактическа страна, поради което като незаконосъобразен следва да бъде отменен и оспорения отказ, а преписката по искането на настоящия касатор да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК, претенцията на касатора за присъждане на всички разноски е основателна. Касаторът е доказал разноски в общ размер 1 154 €/2 257,40 лева, от които за държавни такси – за касационна жалба – 35,79€/70,00 лв; за жалбата пред административен съд - 5,11€/10 лв. и за възнаграждение за адвокат в размер за касационната производство 600€/1173,50лв.; за първоинстанционното производство 511,29 €/1000 лв. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност адвокатското възнаграждение. Платеното такова съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема извършена правна работа. С оглед горното, СДВР – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено на основание чл. 143, ал. 1 АПК да плати на Д. Ц. Т. с [ЕГН] от гр. София, [улица]разноски по делото в размер на 1 154 €/2 257,40 лева, общо за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,