Решение № 3655 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2008 г.

Решение № 3655 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Теменужка Ганчева Тенева от гр. Шумен срещу решение № 610/1.09.2008 г. по адм. д. № 388/2007 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 864/28.10.2005 г. издадени от данъчен орган при ТДД-Шумен, потвърден с решение № 1241/6.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който й е определен данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 4 413 лв. и лихва върху тази сума в размер на 963, 18 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено, да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени обжалвания ДРА. Ответникът по жалбата-директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователни. Производството е за втори път пред касационната инстанция. С решение по адм. д. № 10789/2006 г. на Върховния административен съд, IА отделение, е отменено по касационна жалба на Теменужка Ганчева Тенева обжалваното Решение № 1156/25.08.2006 г. по адм. д. 395/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 864/28.10.2005 г. на ТДД - гр. Шумен, потвърден с решение на директора на дирекция "ОУИ" - Варна. В отменителното решение е прието, че същото е неправилно - при разглеждане на спора окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило върху правилността на съдебното решение, изразяващи се в недопуснати гласни доказателства - разпит на свидетел за конкретно посочени обстоятелства от значение за данъчно облагане по ЗОДФЛ (отм.). Поради това констатирано нарушение на съдопроизводствените правила тричленният състав на ВАС е отменил обжалваното съдебно решение и е върнал делото на ВОС за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е указано при новото разглеждане на спора да бъде предоставена възможност за събиране на всички допустими и относими доказателства, ангажирани от страните по делото, при съобразяване на ограниченията за допустимост на свидетелски показания по чл. 158 от ДОПК във връзка с чл. 57 от ДОПК и чл. 133 от ГПК относно стойността на предмета на договорите по т. 2 от молбата от 30.03.2006 г., които могат да бъдат доказвани не с писмен документ, след което окръжният съд да обсъди и приетите по делото като писмени доказателства: договор за потребителски кредит, обезпечен със залог върху вземане и справка за валутен депозит, представена в касационното производство. Постановеното решение при новото разглеждане на делото е с изводи за законосъобразност на ДРА, като съдът е приел, че с показанията на разпитаните свидетели не се установяват конкретни данни, а са налице неконкретизирани твърдения, че Кр. Тенев се е грижел за издръжката на домакинството, но в същото време няма твърдения съпругата да не е участвала в същата. Обсъдено е заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена по зададени от жалбоподателката въпроси и е развита във варианти, в зависимост от това кое от възраженията съдът ще приеме за доказано. Прието е от съда, че със заключението не се опровергават фактическите констатации в ДРА и тъй като доказателствената тежест за оборване на тези констатации е върху жалбоподателката, същата е следвало да осъществи такова доказване, но това не е сторено. Решението е правилно. При новото разглеждане на делото, съобразно със задължителните указания на касационната инстанция съдът, разглеждащ спора е допуснал и разпитал като свидетели лицата: Никова, Кожухарова-Денева и Добрев. Съдът е приел, че показанията не установяват конкретни данни, точни суми на закупена валута, точни суми на поемане на издръжка от страна на съпруга, като и тримата имат твърдения, че съпругът се е грижел за издръжка на домакинството, но в същото време не твърдят съпругата да не е участвала в издръжката на домакинството. Възраженията на касаторката са в смисъл, че съдът не е отчел като приход:- неподлежащ на деклариране, но реално получен в размер на 2 107, 86 лв. представляващ 1/4 от продажната цена отразена в нотариалния акт за продажба на сградата;- сумата 4000 лв. получен заем от физическо лице;- наличност по влог в размер на 6110 щатски долара;-изцяло спестен трудов доход за 1999, 2000 и 2001 г. в общ размер 7 477, 40 лв., тъй като издръжката е изцяло поета от съпруга й. Твърди се, че съдът не е отчел твърдението й за неучастие от нейна страна в построяване на сградата и наличие на дарствено намерение от страна на съпруга й - чл. 225 от ЗЗД и също възражението й, че сумата 1290 лв. незаконосъобразно е приспадната като разходна норма за живот за 2001 г. Всички тези твърдения, които се поддържат в хода на обжалване на ДРА са недоказани, отделно са взаимно противоречиви и изключващи се. От една страна се твърди, че сградата е изцяло построена от съпруга и съпругата няма участие в получената продажна цена, а друга - се иска да се включи като приход съответната част от отразената в нотариалния акт продажна цена. От една страна се твърди, че е имала налични в сметка щатски долари, а от друга - че същите са послужили за обезпечение на получен заем, т. е. не са разходвани. Няма каквито и да е конкретни твърдения да е вложила средствата, които твърди че е спестявала и е имала налични, в изграждането на сградата. Правното основание за издаване на ДРА е по чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.) и актът е издаден при наличие на установено в хода на ревизията несъответствие между имущественото и финансово състояние на данъчния субект за определен данъчен период с декларираните и/или получени от него доходи за същия период. На ревизираното лице е изпратено уведомление, че данъчната основа за доходите й за 2001 г. ще бъде определена по реда на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.) и в съответствие с разпоредбите на ДПК (отм.) лицето е представило декларация за имуществено състояние. Основание за определените с акта данъчни задължения са въз основа на установена от ревизията данъчна основа, включваща определена с експертиза справедлива пазарна цена на недвижим имот, представляващ двуетажна сграда в гр. Шумен, която са построили срещу закупено право на строеж и впоследствие са продали на "Улис" ЕООД. Така определената пазарна цена при продажбата на имота не е опровергана с насрещни доказателства в хода на обжалване на ДРА. На база на тази цена и като са съобразени всички събрани в хода на ревизията доказателства при извършените насрещни проверки за доходи на лицето, респективно - приспаднати разходи, е определена данъчната основа. За да се установи незаконосъобразност на ДРА следва да се проведе доказване с безспорни доказателства, че данъчната основа е неправилно определена, което би обосновало и незаконосъобразност на определените допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.). Доказването следва да е по отношение на конкретни приходи, съответно - разходи. Това в случая не е постигнато със свидетелските показания. Писмените доказателства, представени в хода на обжалването също не опровергават констатациите на ревизията за несъответствие между декларираните от лицето и получени доходи за един и същ период - данъчната 2001 г. Правилно съдът е направил извод, че както със свидетелски показания, така и с писмени доказателства, приети по делото не са оборени констатациите на ревизията в ДРА. Касационната инстанция изцяло споделя изложените мотиви в решението на първоинстанционния съд, обосноваващи изводи за законосъобразност на обжалвания ДРА. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,