Решение № 8400 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2011 г.

Решение № 8400 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 190 от 13.01.2011 г., постановено по адм. д. 1152/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, единадесети състав, е отхвърлил жалбата на Нина Кунева Иванова от гр. Шумен срещу Заповед № 297/29.12.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), с която служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - гр. Шумен, отдел "Контрол", сектор "Селекция и координиране" е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С решението съдът е остави без разглеждане жалбата в частта й по искането за възстановяване на предишната работа и е прекратил производството по делото в тази му част.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Нина Кунева Иванова от гр. Шумен чрез пълномощника й адв. Илка Илиева Кадрева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Национална агенция по приходите - гр. София не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Нина Кунева Иванова срещу Заповед № 297/29.12.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), с която служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - гр. Шумен, отдел "Контрол", сектор "Селекция и координиране" е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. На първо място е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Направеното оплакване за допуснато нарушение изразяващо се в това, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок същата може да бъде обжалвана, съдът е квалифицирал като несъществено нарушение, което не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на заповедта само на това основание. Административният съд е приел, че заповедта е издадена и при спазване на материалния закон. Изложени са мотиви, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че е извършено намаление в щата за длъжността "главен инспектор по приходите" в сектор "Селекция и координация" с една щатна бройка, което намаление е част от извършеното намаление на общата численост на персонала в ТД на НАП - гр. Шумен. Отбелязано е, че съкращението не е последица от премахване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, а от намаляване на броя на лицата, натоварени в осъществяването на включените в тази длъжност задължения, което съставлява основание за прекратяване на служебните задължения на част от служителите. Административният съд е посочил, че факта на съкращаването на щата не се оспорва от жалбоподателката, която прави възражения относно допуснати нарушения при извършване на подбора. По тази причина първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока. На първо място е прието, че тези възражения са неотносими към материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като за разлика от чл. 329 от КТ органът по назначаването няма задължение да извършва подбор. Независимо от този извод, съдът е разгледал тези възражения по същество и е приел, че те са неоснователни. В тази насока е маркирано, че процедурата е проведена по отношение на всички служители, които заемат длъжността "главен инспектор по приходите", всеки един от тях е оценен по всички въведени критерии, като по-ниската оценка на жалбоподателката е в резултат на дадени по-високи оценки на другите две служителки по критерия "принос" в изпълнението на изпълняваните задачи. Съдът е приел за неоснователно възражението, че подборът е следвало да бъде извършен само между жалбоподателката и служителката Женя Матеева Жекова, тъй като според процедурните правила процедурата по подбор следва да се проведе по отношение на всички служители, заемащи длъжността "главен инспектор по приходите", а не само между две служителки, изпълняващи сходни функции. За пълнота на изложеното съдът е отбелязал, че от доказателствата по делото се налага извод, че жалбоподателката е изпълнявала компетентно и всеотдайно работата си, но дадената й от органа по назначаването оценка за принос в изпълнение на служебните задължения е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Направен е краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед.

Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като систематизирани, оплаквания се свеждат до следното:

• неправилност на изводите на административния съд, че допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК не е съществено;

• необосновани изводи на административния съд, че процедурата по подбор е спазена, като не са съобразени направените оплаквания за допуснати нарушения при нейното провеждане.

Направените оплаквания са неоснователни.

В случая няма спор, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от същия кодекс поставя изискване актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесната заповед действително не съдържа подобен реквизит, но приетото от административния съд, че това е несъществен пропуск, който не опорочава самата заповед единствено и само на това основание, е правилен. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на адресата на заповедта.

Неоснователни са и оплакванията относно изводите на административния съд относно това, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не се провежда подбор, независимо, че от органа по назначаването са приети правила за извършването на такъв. Това обстоятелство не променя крайния извод на административния съд за законосъобразност на процесната заповед, тъй като същият е изложил надлежни мотиви по същество относно начина на извършване на подбора, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция. При извършената оценка от предвидена в процедурата за подбор комисия жалбоподателката е получила най-ниска оценка от всички служители, заемащи длъжността "главен инспектор по приходите", което обстоятелство е съобразено от органа по приходите при преценката му с кой от служителите, заемащи длъжността "главен инспектор по приходите" следва да бъде прекратено служебното правоотношение при съкращението на щата. Процедурата за провеждане на подбор, критериите за извършване на същата и прочие, са въпроси, които са предоставени на оперативната самостоятелност на органа по назначаването, поради което дадената оценка от комисията е също въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това направените възражения от жалбоподателката в тази насока не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,