Решение № 7601 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13794/2012 г.

Решение № 7601 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13794/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по оспорване на Росен Боянов Атанасов, с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък на разпоредбите на чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилник за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/, приет с Постановление на МС на РБ, № 126 от 2.06.2006 г. /обн. ДВ. бр. 47 от 9 юни 2006 г./. В оспорването се развиват доводи за незаконосъобразност на цитираната разпоредба, като противоречаща на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и постановена при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1, вр. чл. 196 от АПК. Според жалбоподателя под дисциплинарно нарушение може да се разбира само нарушение на служебната дисциплина, което е възможно само при изпълнение на служебните задължения. Моли оспорения акт в частта на посочената разпоредба да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - МС на РБ, чрез процесуалния си представител юрк. В. Демирев оспорва жалбата и в писмени бележки развива подробни доводи досежно законосъобразността на оспорените разпоредби. Встъпилия в процеса наред с ответника - Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов оспорва жалбата и в писмени бележки излага доводи за законосъобразността на оспорените разпоредби Представителя на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, приема, че жалбата е подадена от заинтересувано лице. Оспорващият е лице, което е било държавен служител от МВР и е уволнен на основание оспорената разпоредба, като във връзка с обжалване на заповедта за уволнение е образувано съдебно производство, което е спряно и към момента на образуване на настоящото производство е висящо, поради което оспорващият има правен интерес да обжалва текста на ППЗМВР. След като обсъди доводите на оспорващите, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорването е неоснователно. На първо място ПМС Постановление на МС на РБ, № 126 от 2.06.2006 г., с което е приет ППЗМВР е издаден от компетентен орган, с оглед законовата делегация в § 25 от ПЗР на ЗМВР, съгласно която Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила. На следващо място Правилника е издаден в съответната писмена форма и при спазване на административно производствените правила по издаването му. От представената по делото административна преписка се установява, че проекта на Правилника за прилагане на ЗМВР е изпратен за предварително съгласуване с всички министерства и дирекция правна на МС. Представена е и приета по делото финансова обосновка на Министъра на вътрешните работи относно предложения проект и становище по финансовата обосновка на Министъра на финансите. След получаване на становищата във връзка със съгласуването, с доклад на министъра на вътрешните работи е предложено МС да разгледа и приеме проекта на ППЗМР Процедурата по издаване на нормативни административни актове, действаща към момента на приемане на процесното ПМС е уредена в Закона за нормативните актове /ЗНА/. В чл. 2а от Закона е визирано, че лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. В случая е представен проект на съобщение за средствата за масово осведомяване, което налага на извода, че е спазена процедурата за уведомяване на лицата посочени в чл. 2а от ЗНА, както и че е изпълнено задължението за обсъждане на предложения и мнения преди приемането на нормативния административен акт. По същество на жалбата на първо място оспорващият твърди, че оспорената разпоредба е приета при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1, вр. чл. 196 от АПК, поради което счита, че същата следва да се обяви за нищожна. Този довод настоящият състав намира за неоснователен. В съответствие с чл. 114 от Конституцията на РБ, чл. 6 от ЗНА и чл. 20, ал. 4 от ЗА, МС издава постановления с които приема Правилници. Оспореното ПМС е именно за приемане на ППЗМВР и е въз основа на законовата делегация визирана в § 25 от ПЗР на ЗМВР. С оглед на изложеното досежно спазване на процедурата по приемане на оспорения акт, настоящият състав намира, че ПМС, с което е приет ППЗМВР е издадено от компетентен орган и въз основа на законова делегация, поради което е неоснователен довода за нищожност на същия в оспорената част. Довода за незаконосъобразност на оспорената разпоредба е обоснован с противоречие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и по точно следва ли приетото в закона основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" свързано с "извършване на друго, тежко дисциплинарно нарушение", да се отнася за извършени действия от служители на МВР в свободното им време, когато не са подчинени на служебна дисциплина. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са: извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. Видно от последната разпоредба нарушението не е конкретизирано, а е предвидено извършване на друго тежко нарушение, поради което и именно във връзка с правомощията си визирани в чл. 6 от ЗНА, с приетия ППЗМВР Министерския съвет е уредил неуредените в закона обществени отношения. Делегацията на § 25 от ПЗР на ЗМВР възлага на МС да приеме правилник за изпълнението на закона, т. е създадените правни норми с подзаконовия нормативен акт имат за своя основа закона, който първично урежда отношенията, докато с Правилника за прилагането му се осъществява вторична, съответстваща на закона уредба на обществените отношения. С подзаконовия акт се доразвива и конкретизира законовата уредба на вече регламентирани със закон отношения. Подзаконовия нормативен акт е издаден именно за прилагане на закона и за конкретизиране изпълнението на законовите разпоредби. В случая може да се приеме, че с оспорената разпоредба е доразвита законовата норма, тъй като в противен случай, последвана би била приложима по различен начин за всеки случай, без законови или подзаконови рамки и при условията на субективно отношение на наказващия орган, какъвто не е смисъла на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 4 едно от видовете дисциплинарни нарушения е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/. Последният е утвърден от Министъра на вътрешните работи по силата на изричното му овластяване с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, поради което е неоснователен довода на оспорващия, че с ЕК се въвеждат задължения н служители на МВР в извън работно време, тъй като оспорване съдържанието на ЕК е неотносимо в настоящото производство. От анализа на разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и оспорената разпоредба на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се налага извода, че не е налице противоречие между същите, тъй като, за да е установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е необходимо деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и кумулативно, с тях да се уронва престижът на службата. Когато не е установено уронване престижът на службата е налице дисциплинарно нарушение, което не е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед на изложеното настоящият състав намира, че оспорването е неоснователно. Предвид на изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение