Решение № 199 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2014 г.

Решение № 199 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП и от "Еврокар -95" ООД, чрез управителя Галина Нелкова Цачева срещу Решение № 167 от 9.01.2014 г. по адм. дело № 2880/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 15 състав в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1251126 от 24.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП "ГДО", потвърден с Решение № 123 от 22.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София в частта, в която е отказано възстановяване на ДДС за данъчен период м. 02.2000 г. и преписката е върната на компетентния орган по приходите в ТД на НАП София за издаване на нов акт за прихващане или възстановяване по искане на "Еврокар 95" ООД № 94-Г-9 от 16.07.2012 г. в частта му, отнасяща се до данъчен период м. 02.2000 г. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и алтернативно, такива за неправилност на решението в оспорената му част. Касаторът твърди, че неправилно АССГ е приел искането на дружеството за възстановяване на сумата за м. 02.2000 г. като подадена в рамките на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, поддържа, че съдът неправилно е изчислил размера на сумата за възстановяване за посочения период, като счита, че АССГ необосновано е отменил АПВ за отказа за възстановяване за м. 02.2000 г. изцяло, доколкото спорна е само сумата в размер на 140 000 лева, а сумата в размер на 353 038,48 лева никога не е била внасяна от дружеството, за да бъде възстановена. Иска се обезсилване на решението в посочената част и прекратяване на производството в тази му част или отмяна на решението в съответната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Еврокар 95" ООД срещу АПВ в описаната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП - "Еврокар 95" ООД, оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваната му част.

Касаторът - "Еврокар 95" ООД, чрез процесуалния представител адв. Делчева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АПВ № 1251126 от 24.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД "ГДО" - София в частта, в която е отказано възстановяване на данъчен кредит за сумата от 1 042 452,28 лева относно данъчни периоди 1.01.1998 г. - 31.01.2000 г. и на данъчен кредит за сумата от 190 071,62 лева за данъчен период м. 03.2000 г., както и в частта, в която в полза на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваните му части е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Оспорва се и приетото от съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна в първоинстанционното производство поради липса на представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Иска се отмяната на решението в съответните му части и постановяване на друго, с което да се отмени процесния АПВ в описаните по-горе части и да се върне преписката на компетентния орган по приходите.

Ответната страна по касационната жалба на "Еврокар 95" ООД - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Михайлова, оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваните му части. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ по жалба на "Еврокар 95" ООД е бил АПВ № 1251126 от 24.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД "ГДО" - гр. София, потвърден с Решение № 123 от 22.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, както и Решение № 123 от 22.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на "Еврокар 95" ООД срещу несъществуващ акт относно сума в размер на 143 336,37 лева във връзка с отменен ДАПВ № 1387 от 22.11.2014 г.

Производството пред органите по приходите е било образувано по искане с вх. № 94-Г-109 от 16.07.2012 г. по описа на ТД на НАП София област, подадено от "Еврокар 95" ООД, за възстановяване на следните суми:

1. сума в размер на 1 042 452,28 лева /неправилно посочена като 10442 452,28 лева/, представляваща данък по ЗДДС, чието възстановяване е отказано с ДРА № РДД169 от 18.12.2000 г. на ТДД София, ДП "Възраждане", който ДРА е отменен с влязло в сила решение № 8320 от 15.10.2004 г. по адм. дело № 2444/2004 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение;

2. сума в размер на 353 038,48 лева, представляваща данък по ЗДДС, чието възстановяване е отказано с ДРА № РДД 123 от 31.10.2000 г. на ТДД София, ДП "Подуяне", който е отменен с влязло в сила решение № 3475 от 20.04.2004 г. по адм. дело № 5442/2003 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение;

3. сума в размер на 190 071,62 лева, представляваща данък по ЗДДС, чието е възстановяване е отказано с ДРА № 073 от 30.09.2000 г. на ТДД София, ДП "Подуяне", който е отменен с влязло в сила решение № 4484 от 12.05.2003 г. по адм. дело № 10579/2002 г. по описа на Върховен административен съд;

4. сума в размер на 234 574,00 лева, представляваща данък по ЗДДС, чието възстановяване е отказано с данъчен акт за прихващане или връщане № 1387 от 22.11.2004 г. на ТДД София, ДП "Възраждане", който е отменен с решение от 6.06.2006 г. по адм. дело № 867/2005 г. на СГС, III Б състав.

С процесния АПВ е отказано възстановяването на така посочените по п. 1, 2, 3 и 4 суми съобразно чл. 171 от ДОПК, като са отчетени следни факти:

1. относно сумата в размер на 1 042 452,28 лева - извършена е ревизия на дружеството за периоди от 1.01.1998 г. - 31.01.2000 г., която е приключила с ДРА № РДД 169 от 18.12.2000 г. В ДРА изрично е отразено, че на лицето е възстановена общата сума от 1 023 687,85 лева съобразно посочените в констативната част на ДРА отделни ревизионни актове, като са установени задължения в общ размер на 1 042 452,28 лева главница и лихви в размер на 193 066,79 лева. В заключение по това ревизионно производство е отразено, че дружеството следва да върне на бюджета неправомерно възстановен данък в размер на 715 954 лева съобразно отразените причини и доказателства, посочени в ДРА. ДРА е обжалван и е отменен с влязло в сила решение /описано по-горе/. Установено е, че сумата от 1 042 452,28 лева не е внесена от дружеството;

2. относно сумите в размер на 353 038,48 лева и 234 574,00 лева - те се отнасят за данъчен период м. 02.2000 г. На дружеството е извършена ревизия по ЗДДС с обхват 01.02-29.02.2000 г. и във връзка с подадена СД по ЗДДС за данъчен период м. 02.2000 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 234 574,00 лева по реда на чл. 77, ал. 2 от ЗДДС. Ревизията приключва с ДРА № 03-066 от 06.03.2000 г., с който на дружеството е призната сума за възстановяване 94574,00 лева, която сума е ефективно заплатена. Остатъкът от 140 000 лева не е възстановен на лицето. Възложена е нова ревизия за м. 02.2000 г., която приключва с ДРА № РДД-123 от 31.10.2000 г., с който е определен ДДС за внасяне в размер на 258 464,48 лева, както и дружеството отделно следва да възстанови на бюджета 94 574,00 по ДРА № 03-066 от 6.03.2000 г. Т.е. определен е ДДС за внасяне в размер на 353 038, 48 лева и лихви за забава. Процесният ДРА е отменен с влязло в сила съдебно решение. Сумата в размер на 353 038,48 лева не е внасяна от дружеството;

3. относно сумата в размер на 190 071,62 лева - на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС относно периода м. 03.2000 г. и във връзка с подадена декларация по ДДС за данъчен период м. 03.2000 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 190 071,62 лева по реда на чл. 77, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Ревизията е приключила с ДРА № 073 от 30.09.2000 г., с който е определен ДДС за внасяне в размер на 726,40 лева и този ДРА е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Сумата от 726,40 лева не е внасяна от дружеството.

Издаден е ДАПВ № 1387 от 22.11.2004 г., с който на дружеството се възстановяват сумите от 140 000 лева за м. 02.2000 г. и 190 071,62 лева за м. 03.2000 г. С тези суми съгласно ДАПВ са погасени задължения на дружеството по ДРА и НП и са прихванати всичко задължения за сумата от 324 563,27 лева. Ефективно са възстановени на дружеството 5 508,35 лева. Процесният ДАПВ е отменен с влязъл в сила съдебен акт.

Издаден е ДАПВ № 14697 от 19.01.2007 г., с който се признават за възстановяване сумите от 140 000 лева за м. 02.2000 г. и 190 071,62 лева или общата сума в размер на 330 071,62 лева. Посочените суми не са възстановени с цитирания ДАПВ поради липса на компетентност на органа по приходите. ДАПВ е отменен от решаващия орган, като преписката е изпратена в ТД на НАП София по компетентност.

Впоследствие е извършена ревизия за данъчен период м. 03.2000 г., приключила с ДРА № 2300-901 от 1.02.2008 г., който ДРА е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и е влязъл в сила като необжалван.

Относно оспорването на процесния АПВ по административен ред, решаващият орган е приел, че АПВ не се оспорва в частта досежно отказа за възстановяване на поисканата в п. 1 сума в размер на 1 042 452,28 лева, относно сумата в размер на 353038,48 лева по п. 2 от искането и сумата в размер на 94 574 лева /част от сумата по п. 4 от искането/ и е разгледал жалбата на дружеството относно сумата в размер на 140 000 лева във връзка с отменен от съда ДРА № РДД 123 от 31.10.2000 г., сумата в размер на 190 071,62 лева, сумата в размер на 143 336,37 лева във връзка с отменен ДАПВ № 1387 от 22.11.2004 г.

Относно искането за възстановяване на сумата от 143 336,37 лева решаващият орган е приел, че жалбата е недопустима, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Видно от мотивите на обжалваното решение АССГ е приел, че АПВ в частите досежно отказа за възстановяване на поисканата в п. 1 сума в размер на 1 042 452,28 лева, относно сумата в размер на 353038,48 лева по п. 2 от искането и сумата в размер на 94 574 лева /част от сумата по п. 4 от искането/ е мълчаливо потвърден, а в останалата част относно сумите в размер на 140 000 лева и 190 071,62 лева АПВ е потвърден с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София. С оглед на така очертания предмет на оспорване, с решението в обжалваните му части АССГ е:

1. отменил АПВ № 1251126 от 24.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД "ГДО" - София в частта, с която е отказано възстановяване на ДДС за данъчен период м. 02.2000 г. и преписката е върната на компетентния орган по приходите в ТД на НАП София за издаване на нов акт за прихващане или възстановяване по искане с вх. № 94 Г-9 от 16.07.2012 г. в частта му относно данъчен период м. 02.2000 г.;

2. отхвърлил жалбата на "Еврокар 95" ООД срещу АПВ № 1251126 от 24.09.2012 г. в останалата му част.

Решението, с което АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № 123 от 22.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството като насочена срещу несъществуващ акт относно сумата в размер на 143 336,37 лева във връзка с отменен ДАПВ № 1387 от 22.11.2004 г., не е обжалвано.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението в посочените обжалвани части е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

1. Обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на действащите материалноправни разпоредби и съобразно установените факти, АССГ е достигнал до извода за допустимост на подаденото от "Еврокар 95" ООД искане за възстановяване на посочените по-горе суми по п. 1, 2, 3 и 4. Според решаващия орган искането за възстановяване е подадено на 16.07.2012 г., което е след изтичане на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и същото е следвало да бъде оставено без разглеждане, като бъде издадено решение за отказ за издаване на акт по аргумент от чл. 61, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. По съображения за процесуална икономия решаващият орган е посочил, че отказът за възстановяване на сумата в размер на 330 071,62 лева е законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло развитите от първостепенния съд съображения, че преди подаване на настоящото искане за възстановяване на 16.07.2012 г. от страна на дружеството са подавани искания за възстановяване на ДДС за процесните периоди м. 02 и м. 03.2000 г. много преди 1.01.2011 г. Исканията са подробно описани в мотивната част на решението на стр. 8 и кореспондират с доказателствата, събрани по делото. Правилно е заключението на АССГ, че дружеството не е бездействало в петгодишния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, така както е приел решаващият орган. В тази връзка неоснователни и несъответстващи на доказателствата по делото са доводите на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП за неправилност на така формирания извод от АССГ.

2. Неоснователно е твърдението на първия касатор, че с отмяната от страна на АССГ на АПВ изцяло в частта на отказаните за възстановяване суми в размер 353 038,48 лева и 234 574,00 лева е постановено недопустимо решение.

АССГ правилно е приел, че АПВ е обжалван изцяло по административен ред съобразно изложеното в жалбата вх. № 53-03-1360 от 11.10.2012 г., а не както е приел решаващият орган само в отделни негови части. В началната и заключителната част на процесната жалба дружеството изрично посочва, че жалбата му е насочена срещу АПВ № 1251126 от 24.09.2012 г. и иска отмяната на цитирания АПВ. В този смисъл при липса на ясна воля на оспорващия решаващият орган е бил длъжен да укаже на дружеството да уточни предмета на оспорване, но не е сторил това, поради това с оглед незасягане правото на защита АССГ правилно е определил пределите на предмета на оспорване.

3. Неоснователна е касационната жалба на дирекция на дирекция "ОДОП" - гр. София за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно.

Както се установява от данните по делото и това изрично е установено от първата инстанция, сумата в размер на 353 038,48 лева представлява установени задължения по ДДС за м. 02.2000 г. съгласно ДРА № РД-123 от 31.10.2000 г. Процесният ДРА е отменен с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна, сумата в размер на 234 574,00 лева е данъкът, деклариран от дружеството за възстановяване съгласно подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 02.2000 г. С ДРА № 03 066 от 6.03.2000 г. посочената сума от 234 574,00 лева е призната за възстановяване от данъчни органи. Този ДРА не е отменен и е влязъл в сила.

Всички тези факти и обстоятелства са съобразени от първата инстанция, като съдът е приел, че АПВ относно отказа за възстановяване на ДДС за м. 02.2000 г. следва да се отмени с оглед необходимостта органът по приходите да извърши преценка и да изложи самостоятелни мотиви по съществото на искане, доколкото същото е своевременно заявено в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Така приетото е правилно, след като в АПВ в така посочената част липсват каквито и да било съображения от страна на приходния орган за отхвърляне на искането за възстановяване, а само е налице позоваване на нормата на чл. 171 от ДОПК. След като преписката бъде върната на приходния орган, той следва да изложи самостоятелни мотиви за основателност или не на искането за възстановяване на посочените суми от 353 038,48 лева и 234 574,00 лева и да съобрази дали не са налице други изискуеми публични задължения на дружеството. Такава преценка съдът не може да извърши в настоящото съдебно производство, поради което изводът на АССГ в тази си част е правилен и в съответствие с нормата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК.

4. Неоснователна е касационната жалба на "Еврокар 95" ООД срещу решението на АССГ в неговата отхвърлителна част.

Относно отказа за възстановяване на сумата в размер на 1 042 452,82 лева и сумата в размер на 190 071,62 лева АПВ се явява законосъобразен, както правилно е приел решаващият състав на АССГ. По отношение на първата сума в ДРА № РДД-169 от 18.12.2000 г. е прието, че сумата следва да бъде внесена в бюджета от дружеството, но този ДРА е отменен, като не се установява такава сума да е била внесена от касатора. Това означава, че не се формира подлежаща на възстановяване на сума, тъй като същата не е била определена за възстановяване, респ. не е недължимо платена.

Относно втората сума първоначално е издаден ДРА № 073 от 30.09.2000 г. с определен резултат ДДС за внасяне в размер на 726,40 лева, но този ДРА е отменен. Впоследствие е издаден РА № 2300 901 от 1.02.2008 г., с който на дружеството е отречено правото на възстановяване на сумата в размер на 190 071, 62 лева и са установени задължения в общ размер на 191 718, 02 лева и лихви за забава. Този РА не е обжалван и е влязъл в сила. Изложените в касационната жалба доводи за нищожност на посочения РА не могат да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство, като същите са били релевирани и пред АССГ. Липсват данни, от които да се направи заключение, че РА № 2300 901 от 01.02.2008 г. не е влязъл в сила, поради което обосновано АССГ е приел, че отказът за възстановяване за сумата от 190 071,62 лева, формиран с процесния АПВ, е законосъобразен.

5. Неоснователна е касационната жалба на "Еврокар 95" ООД срещу решението в частта, в която в полза на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение за сумата в размер на 130 лева. Ответната страна в първоинстанционното производство е надлежно представлявана от юрисконсулт, който е заявил своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора. Липсата на представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК не обосновава обратен извод с оглед ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОС ГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г.

При този изход на спора, разноски не се дължат на страните поради отхвърляне на касационните жалби.

С оглед на гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни по твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в съответните му обжалвани части.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение