Решение № 5308 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. М. И., подадена чрез упълномощен адвокат К. Стоянов, против решение 119 от 20.01.2025 г., постановено от Административен съд София област, по адм. д. 1543/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение 10948/22.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. В касационната жалба, в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат Т. Люфтиева и в представени по делото писмени бележки от първоначално упълномощения адвокат Стоянов, се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционният съд, че административният орган е извършил точна преценка съобразно чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ относно всички относими факти и документи, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход. Сочи, че в приобщените по делото справки няма актуална и точна информация за събитията след свалянето на режима на Асад и за нивото на сигурност в страната след настъпилите промени. Поради това счита, че погрешно първоинстанционния съд е стигнал до заключението, че в страната на произход не е налице опасност от посегателства срещу личността, предвид продължаващите инциденти на насилие, смъртни случаи на цивилни лица и информацията за извършени атаки от страна на САЩ и Израел с балистични ракети. Касаторът поддържа, че от представената бежанска история на чуждия гражданин се установява, че същият е напуснал Сирия заради продължаващата война, невъзможността му да живее там мирно, както и поради наличието на опасност от мобилизация и включването в конфликта към различни военни групировки. В тази връзка изразява становище, че първоинстанционният съд, без да се аргументира, е приел за установено, че представената от молителя бежанска история не попада в обхвата на чл. 9 ЗУБ. В подкрепа на твърденията си представя Позиция на Върховния комисариат за бежанците към ООН /ВКБООН/, както и изявление на Върховния комисар на конференцията за Сирия в Брюксел. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в проведеното съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия /към 14.03.2025 г./ е видно, че е налице постоянен процес на завръщане на граждани на Сирийска арабска република на територията на страната на произход на жалбоподателя, като този процес е установен от наблюдателни пунктове на ВКБООН. Пояснява, че процесът тече от различни съседни на Сирия държави. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила и обосновано е преценил, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според участващия по делото прокурор от приложените по делото доказателства е видно, че независимо, че в част от районите на Сирия има въоръжен конфликт, не всички райони са засегнати от насилие и е налице възможност от вътрешно разселване. Поддържа, че жалбоподателят представлява мигрант по смисъла на Женевската конвенция, поради което не следва да му бъде предоставена търсената закрила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 119 от 20.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на Т. М. И., гражданин на Сирия, против решение 10948 от 22.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София област /АССО/ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от Т. М. И. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Констатирано е, че макар Т. М. И. да мотивира молбата си за международна закрила с войната в държавата си по произход и възможността да бъде принуден да се сражава, конкретно заявените от него причини за напускане на Сирия са тежките условия на живот и невъзможността му да осигури всичко необходимо за семейството си. В този смисъл е изричното изявление на чужденеца в проведеното пред първата съдебна инстанция съдебно заседание, че иска той и децата му да дойдат в Република България, да учат и да живеят спокоен живот. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю, както и от заявеното в откритото съдебно заседание не може да се обоснове извод, че Т. М. И. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. Поради това съдът е формирал извод, че личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта на живот. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден в гр. Хасака и живял в Рас Алайн, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], женен, като личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а впоследствие въз основа на представени от него копие на личната карта. Самият той заявява, че е завършил първи курс в университета Тишрин в гр. Латакия, но е прекъснал заради войната; че има сключен граждански брак от 2009 г. с гражданка на Сирия /Б. А. на [възраст]/, от която има шест деца, като съпругата и децата му са останали в Сирия, в гр. Рас Алайн и разчитат на помощта на баща му. Разказва, че е напуснал Сирия нелегално през 2024 г., влязъл е в Турция, където е останал 19 дни, а впоследствие, с помощта на трафикант, е преминал на територията на Република България и пристигнал с кола в гр. София. Според разказаната бежанска история, към момента в селото, в което е живял, е спокойно, а причините да напусне страната си по произход е защото в нея се живее трудно, децата му се нуждаят от неща, които там липсват и условията не позволяват доброто им бъдеще. Сочените причини за заминаването на Т. М. И. се потвърждават включително от изявлението му в проведеното пред първата съдебна инстанция, че иска той и децата му да дойдат тук, да учат и да живеят спокоен живот. Макар да твърди, че допуска възможността да бъде принуден да се сражава, сам потвърждава, че в района, в който е живял и в който включително към настоящия момент пребивава семейството му, обстановката е относително спокойна. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Т. М. И. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането ѝ от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 14.01.2025 г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на Т. М. И. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че съпругата, децата и бащата на чуждия гражданин живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение , както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,