Решение № 1742 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2009 г.

Решение № 1742 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на Илко Тодоров Семерджиев, в качеството му на изпълнителен директор и законен представител на "Доброволна осигурителна мрежа - Здраве", АД ("ДОМ - Здраве" АД), със седалище гр. София срещу решение № 443-ЗОД от 18.05.2009 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което е отхвърлена жалбата на същия жалбоподател срещу решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". В жалбата се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Те се обосновават с твърдения за административен произвол, извършван от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с описание на факти, свързани с извършвана проверка върху дейността на дружеството жалбоподател. Твърди се освен това, че по извършваната "безкрайна" проверка дружеството е представило около 20 000 страници документация за над 40 000 здравноосигурени лица. Това създавало основателно съмнение относно причините, наложили изискването на такава информация и надхвърляло целта на закона. На следващо място се твърди, че заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" изпраща непрекъснато различни писма до дружеството, с които изисква представяне на информация в значителен обем за изключително кратки срокове, в рамките на 1-3 дни, изпълнението на които на практика било обективно невъзможно. Обръща се внимание на съда, че цялата изискана информация с решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. е представена, като дружеството е изпълнило оспорения акт. Възразява се срещу това, че на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), каквато се налага на тези поднадзорни лица, които нарушават закона, докато "ДОМ - Здраве" АД не е такова дружество. Твърди се, че всички изисквания за представянето на документи в хода на проверката са изпълнение, което се потвърждава от констатациите в протокол от 16.12.2008 г., съставен по реда на чл. 19, ал. 6 ЗКФН. На последно място се твърди, че няма основания за налагане на ПАМ, като по изложените в жалбата съображения се моли, да се отмени решението, с което е наложена принудителната административна мярка. Ответната страна - КФН, чрез процесуалните си представители прави възражение за недопустимост на жалбата, като излага две групи съображения: на първо място твърди, че е недопустимо обжалването на решението на комисията, защото то е потвърждаващо решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Според ответника на съдебен контрол подлежи първоначалното решение, а жалбата не е насочена срещу него. Второто възражение е, че дружеството, подало жалбата няма правен интерес от обжалване, защото с наложената ПАМ е разпоредено изискването на документи, съдържащи информация за целите на проверката, а дружеството твърди в жалбата си, че е изпълнило и представило изцяло изискваната от него документация, съдържаща информацията. След като е изпълнило ПАМ за него е отпаднал правния интерес от обжалване на решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Следващият наведен довод за недопустимост на жалбата, пак поради липсата на правен интерес, е обоснован с това, че има влязло в сила на 11.06.2009 г. определение, постановено по адм. д. № 14 975/2008 г., потвърдено с определение от петчленен състав, с което е спряно изпълнението на заповед № 202 от 16.10.2008 г., и допълващата я заповед № 207 от 23.10.2008 г., и двете на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". С тях е наредено започването на проверка на цялостната дейност на "ДОМ - Здраве" АД на основание чл. 99л, ал. 1 ЗЗО и чл. 19, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 18 ЗКФН. Поддържат и алтернативно становище в случай, че възражението за недопустимост бъде преодоляно и жалбата се разгледа по същество, тя като неоснователна да се отхвърли, по изложените подробни съображения. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение по направеното възражение за процесуална недопустимост на жалбата намира следното: За да е допустима една жалба тя трябва да е подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването и в срок. Жалбата е насочена срещу решение № 443-ЗОД от 18.05.2009 г. на КФН, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена ПАМ. Вярно е становището на ответната страна, че на съдебен контрол подлежи индивидуалният административен акт, или решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена ПАМ, защото то не е променено с решението на КФН - аргумент от чл. 145, ал. 2 АПК. Но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата, а и от съдържанието на самия петитум се извлича оспорването и на решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. Или жалбата е насочена срещу индивидуалния административен акт, каквото е решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Не може да се възприеме и вторият довод за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес. На първо място се поддържа, че дружеството твърди, че е изпълнило всички разпореждания по представянето на необходимите за проверката документи, като по този начин е преодоляло предварителното изпълнение на решението на заместник - председателя и няма правен интерес от оспорването. Следващият довод за липсата на правен интерес е аргументиран с настъпилите последици на определението от 13.05.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 14 975/2008 г. на Върховния административен съд, влязло в сила с потвърждаването му от петчленен състав с определение от 11.06.2009 г. по адм. д. № 7739/2009 г. С това определение е спряно предварителното изпълнение на заповеди № 202 от 16.10.2008 г. и заповед № 207 от 23.10.2008 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с които е наредено извършването на проверка на дружеството. Независимо от постановеното спиране ПАМ е наложена и тя като индивидуален административен акт подлежи на обжалване. А дружеството, на което е наложена ПАМ има правен интерес от оспорването й, с оглед последиците й. Освен изложеното жалбата е подадена в 14-дневния срок от надлежна страна - дружество, на което е наложена ПАМ или оспореният акт за него е неблагоприятен. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 25 ЗКФН и чл. 99н, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 99н, ал. 2, т. 1 ЗЗО и чл. 59, ал. 1 АПК е наложил ПАМ - разпореждане до управляващите проверяваното дружество да представят документите, подробно описани в три пункта, включително и начинът, по който да стане това. От съдържанието на обстоятелствената част на решението, с което е наложена ПАМ се установява, че налагането й е поради препятстване на органите на КФН да извършат цялостна проверка върху дейността на дружеството за периода от 2006 г. до дата на приключване на проверката. Самото изложение изключително точно и прецизно описва всички извършени до момента действия от проверяващата комисия, назначена със заповед № 202 от 16.10.2008 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", да извърши проверката, съответно изпълнението на органите на проверяваното дружество за представянето на необходимите документи, което по същността си е лошо изпълнение, затрудняващо извършването на проверката, граничещо с неизпълнение. С оглед на всяка една констатация, извършена от назначената със заповед № 202 от 16.10.2008 г. проверяваща комисия, е даван допълнителен срок за изпълнение, в който да се представи необходимата документация, съдържаща информацията, необходима за извършването на проверката, до предприемането на действията по налагане на ПАМ. От решението се установява, че то съдържа всички реквизити, изброени в чл. 59, ал. 2 АПК. За предприемането на действията по налагане на ПАМ дружеството е уведомено, с което са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК. На следващо място се установява, че решението е издадено от компетентен орган според чл. 16, ал. 1, т. 25 ЗКФН във връзка с чл. 99н, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 1 ЗЗО и отговаря в пълна степен на специалните закони. Възражението срещу решението, с което е наложена ПАМ, е че самата проверка, извършвана от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е тенденциозна, свързана е с изискването на огромен брой писмена информация за изключително кратки срокове, като представянето й е обективно невъзможно. Възражението е неоснователно и се опровергава от констатациите в обстоятелствената част на обжалваното решение. Още първата поискана информация е представена с 15-дневно закъснение, освен това е била и непълна. Това е наложило допълнително изискване на информация, с даването на нови срокове, което отново частично е изпълнявано и т. н. Би могло да се обобщи, че дружеството изобщо е недоволно от това, че му се извършва проверка, както и необходимостта да представя писмени документи, по същността си частни, които по всякакъв начин се стреми да не представи. Неоснователно е твърдението, че проверката била безкрайна и изискваните от дружеството документи са били представени, което е намерило отражение в констативния протокол № Р-04-235 от 16.12.2008 г. Твърдението е невярно и се опровергава от констатациите в протокола и сравняването им с изискванията към дружеството, направени с писмото до него от 24.10.2008 г., от 16.12.2008 г. В констативния протокол не е отразено, че са представени приложенията към здравноосигурителните договори, съдържащи информацията за броя на здравноосигурените лица, поради което възражението е неоснователно. Възраженията в жалбата насочени против правомощията на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", които по същността си са против законно установените му правомощия, разписани в Глава трета "Доброволно здравно осигуряване", раздел V "Държавен надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване" ЗЗО, като недопустими не следва да се обсъждат. При извършената служебна проверка върху решение № 368-ЗОД от 16.04.2009 г. не се констатират нарушения, представляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него като неоснователна ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора искането на процесуалните представители на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно ще след ада се уважи. Жалбоподателят ще следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на КФН разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение