Решение № 5691 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5855/2016 г.

Решение № 5691 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5855/2016 г., V о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - В., чрез процесуалния му представител гл. юрк. Йорданова, срещу решение № 476 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отменена негова Заповед № 365з-2986/25.09.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с В. Д. Д., заемащ длъжността "младши оперативен дежурен" в "Оперативна дежурна част" към Първо районно управление (РУ) - В. при ОДМВР - В. По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Противно на възприетите от съда изводи касаторът твърди, че при издаването на обжалваната заповед са спазени административнопроизводствените правила, разписани в ЗМВР и Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г.). Релевира доводи, че са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, т. к. е доказано извършено от него тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Ответникът по касационната жалба - В. Д. Д., представляван адв. Панайотова от АК - В., в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - В. е отменил Заповед № 365з-2986/25.09.2015 г., издадена от директора на ОДМВР - В., с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, т. 8, предл. второ и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 227 ЗМВР за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, на младши експерт В. Д. Д. - младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" (ОДЧ) към Първо РУ - В. при ОДМВР - В., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактически основания за издаване на административния акт са послужили констатациите, направени в хода на дисциплинарното производство, образувано със заповед № 365з-2030/08.07.2015 г. на директора на ОДМВР - В. Установено е, че на 18.06.2015 г. П. И. Д.-Х. е предала в Първо РУ - В. портмоне с лична карта и сумата от 108 лева, собственост на И. И. С., за което е изготвен протокол за доброволно предаване от младши инспектор Г. Д. Д. - полицай в група "Охрана на обществения ред" в Първо РУ - В. Д. е оставил описаните вещи, ведно с протокола за съхранение в ОДЧ на Първо РУ - В., където на работа е бил жалбоподателят - младши експерт В. Д. - младши оперативен дежурен в ОДЧ на Първо РУ - В. В периода от 17.00 часа на 18.06.2015 г. до 08.30 часа на 19.06.2015 г. Д. е съставил друг протокол за доброволно предаване от името на мл. инспектор Д., като е подписал документа от името на предаващия и приемащия вещите и е вписал, че е предадена единствено лична карта. Според дисциплинарно наказващия орган, като не е предал в деловодството на Районното управление съставения от мл. инспектор Д. протокол, служителят В. Д. Д. е нарушил чл. 26, т. 10, предл. четвърто от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организация и реда за осъществяване на дежурството в МВР, квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 с. з. се налага дисциплинарно наказание "порицание". Административният орган е приел също така, че съставяйки нов протокол за доброволно предаване от името на младши инспектор Г. Д., подписвайки го от името на предаващия (П. Д.-Х.) и приемащия вещите (младши инспектор Д.) и отбелязвайки, че е предадена единствено лична карта, младши оперативен дежурен В. Д. е използвал служебното си положение с цел лична облага и е злоупотребил с даденото му доверието, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 8, предл. 2 ЗМВР, което съставлява и нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, във вр. с т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ОДМВР - В. (Арг.: чл. 204, т. 3 ЗМВР) и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал относимата нормативна уредба в ЗМВР, регламентираща производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР и налагане на дисциплинарно наказание, вследствие на което е приел, че е нарушена процедурата по чл. 206, ал. 1 с. з., според чието предписание преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Според решаващия съд в случая обяснения не са депозирани от служителя, а представените такива с административната преписка са дадени по реда на чл. 207, ал. 8, т. 5 и 6 ЗМВР пред дисциплинарно разследващия, а не пред дисциплинарно наказващия орган. Допуснатото нарушение според първоинстанционния съд е опорочило издадения акт, т. к. е лишило жалбоподателя от възможността да участва в развилото се дисциплинарно производство и да упражни правата си в пълен обем. С тези мотиви АС - В. е отменил като незаконосъобразно наложеното на В. Д. Д. дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Основателно е касационното възражение за неправилност на решаващия извод на съда за нарушение на административнопроизводствените правила, поради неспазване на изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител да бъде изслушан или да му приети писмените обяснения от дисциплинарнонаказващия орган. Доказателствата, съдържащи се в административната преписка сочат, че на държавния служител е предоставена възможност да даде писмени обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. От материалите, приобщени към административната преписка се установява, че в хода на образуваното дисциплинарно производство служителят В. Д. Д. е депозирал три броя писмени обяснения относно нарушението, за което по-късно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Същите са регистрирани с № 365р-22 269/14.07.2015 г., № 365р-22 927/20.07.2015 г. и № 365р-23 948/28.07.2015 г. Представени са с преписката и две възражения на служителя, които той е адресирал до дисциплинарно наказващия орган - директорът на ОДМВР - В. Възраженията са депозирани след запознаване с предявените му обобщени справки рег. № 365р-26891/19.08.2015 г. и рег. № 365р-28128/28.08.2015 г. относно резултатите от образуваното по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Писмените обяснения и възражения са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Това обстоятелство се установява от поставената върху тях резолюция "Запознат!" на директора на ОДМВР - В. - старши комисар Д. П. и е видно от обстоятелствената част на оспорената заповед (абз. последен преди разпоредителната част на акта). Константна е съдебната практика, че изслушването на държавния служител и приемането на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание, поради което, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, законът им е придал съществено значение с оглед упражняване на правото на защита на служителя. В разглеждания случай обаче съдът е подходил формално, приемайки, че писмените обяснения на държавния служител са дадени в рамките на дисциплинарното производство, с което е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Преценката за наличие на визираното нарушение на производствените правила е обусловена от установяването на обстоятелството изготвени ли са писмени обяснения и дали наказващият орган ги е приел. Това по делото е безспорно установено. Ето защо не могат да бъдат споделени изводите на съда за допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на акта. Изискванията на закона са изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено, а като е приел обратното АС - В. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция намира, че атакуваната пред първостепенния съд заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма. При постановяването й не са нарушени административнопроизводствените правила, същата е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Несъстоятелни са доводите в писмения отговор на процесуалния представител на ответника за нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Заповедта съдържа както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщените справки и становищата на дисциплинарноразследващия орган, подробно са описани деянията на служителя, времето и мястото на извършването им, доказателствата, които ги потвърждават и нормите, които са нарушени. В заповедта изрично е налице позоваване на визираните вътрешнослужебни актове от дисциплинарно наказващия орган, с които служителят е запознат и е взел отношение по тях, поради което актът е издаден в съответствие с предписаната от закона форма. Правото на защита на служителя, както се посочи по-горе, не е нарушено, т. к. е упражнено в пълен обем. Становището на административно наказващия орган за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на В. Д. Д. чрез налагане на предвиденото в закона най-тежко дисциплинарно наказание се подкрепя от събраните в административната фаза доказателства, които са обсъдени последователно и задълбочено (включително изготвената графологична експертиза). Извършените действия от служителя представляват нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР, като с деянията си той е допуснал и злоупотреба с доверието, дадено му като държавен служител в МВР. Изрично следва да бъде отбелязано, че акцентът, който се поставя от пълномощника на ответника, основаващ се на твърдение за демонстрирано от служителя "образцово поведение", се опровергава от приложените материали от НОХД № 5472/2014 г. на Варненския районен съд, включително влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение по чл. 381 НПК, съгласно което В. Д. Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК - съставяне на неистински официален документ (протокол за доброволно предаване на вещи от П. И. Д.-Х.), с цел да бъде използван. За извършеното деяние - "подправка на документ", му е наложено наказание "пробация" за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, респ. служителят следва да се счита осъден за извършено престъпление във връзка със съставянето на процесния протокол, поради което доводите за липса на дисциплинарно нарушение и оттам - за немотивираност на обжалваната заповед са явно неоснователни. Предвид категоричните и неоспорени писмени доказателства, експертната справка и съдебно-графологичната експертиза и при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, с оглед на влязлото в сила определение по НОХД № 5472/2014 г. на Варненския районен съд, безспорно се установяват основанията по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, т. 8, предл. 2, и т. 13, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага, злоупотреба с доверие и нарушение на етични правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, явяващи се тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", т. к. са несъвместими с оставането на жалбоподателя на работа в органите на МВР. Неоснователно е възражението, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. След като служителят е извършил описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, за което законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", то е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Видно от данните по преписката, в рамките на наказателното производство служителят лично е заявил, че се признава за виновен (протокол № 746/03.11.2015 г. по НОХД № 5472/2014 г. на ВРС). Качеството на извършителя - длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. "а" НК и характерът на извършеното от него престъпление в пълна степен обосновава необходимостта от налагане на предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР най-тежко дисциплинарно наказание - "уволнение". По изложените съображения касационната жалба е основателна. Налице е визираното в нея основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което обжалваното решение на АС - В. следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на В. Д. Д. срещу Заповед № 365з-2986/25.09.2015 г. на директора на ОДМВР - В. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ОДМВР - В. следва да бъде присъдена сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,