Решение № 1088 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2010 г.
ВАСVI отделение21.01.2011 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/29.03.2010 г. по административно дело № 187 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1088 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лилия Асенова Христова против решение № 669/29.03.2010 г. по адм. дело № 187 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Лилия Асенова Христова против заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Ответникът по жалбата - изпълнителният директор на АГКК не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - София град /АССГ/ е образувано по жалба на Лилия Асенова Христова против заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на Горна Баня, район "Овча купел", Столична община, в частта относно записване в КР, че за имот с идент. № 68134.4326.217 няма данни за собственици. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - София град правилно е приел, че заповедта на изпълнителния директор на АГКК, в обжалваната част е законосъобразна, тъй като жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, респ. по чл. 39, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да представи в АГКК акт, удостоверяващ правата и върху процесния имот. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредбата в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се представя информация за реда и начина на означаване на границите на поземлените имоти и график за представяне на документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. А съгласно ал. 3 на същия текст, собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да представят актовете, удостоверяващи правата им върху имотите в урбанизираните територии, както и да означат с трайни знаци за своя сметка или да посочат на място границите на поземлените си имоти, в случай че такива не съществуват или се различават от съществуващите на място. По делото е установено, че Христова не е представила документ за собственост в службата по ГКК, нещо повече не е направила възражение по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗКИР по отношение на приетата кадастрална карта и кадастрален регистър, които са били обнародвани в държавен вестник. Жалбоподателката е проявила бездействие в цялото административно производство. За първи път представя документите си за собственост в съдебното производство. Правилен е извода на Административен съд София град, че проявеното от страна на жалбоподателката бездействие, не може да доведе до незаконосъобразност на обжалваната заповед. При положение, че административният орган не е разполагал с никакви данни за собствеността на процесния имот, същият правилно е отбелязал в кадастралния регистър липсата на данни за собственици на имота. Неоснователен е довода на жалбоподателката за допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е поискал документа за собственост от нея. След като не е разполагал с данни за собствениците на процесния имот, административният орган обективно не е могъл да ги изиска от тях. Изготвянето на график за представянето на документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и поставянето му на видно място в сградата на общината е достатъчно да се приеме, че службата по ГКК е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР да поиска актовете, удостоверяващи правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на кадастралната карта и кадастралния регистър. За жалбоподателката съществува правна възможност на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР да иска изменение на кадастралния регистър, след като представи документите си за собственост пред административния орган. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. Като е приел, че обжалваният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,