Решение № 7308 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3605/2009 г.

Решение № 7308 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3605/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 28.01.2009 г. по адм. д. № 248 от 2008 г. Ловешкият административен съд е отхвърлил жалбата на Вълчо Славчев Вълчев от с. Гостиня против заповед № 4177 от 10.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2008/2009 г. Против това решение на административния съд Вълчо Славчев Вълчев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че средномесечният доход на Вълчо Славчев Вълчев (касатор в това производство), за предходните 6 месеца е бил 143,20 лв., формиран като сбор от 753, лв., получени през м. юни 2008 г. пенсии за времето от 21.12.20078 г. до 30.06. 2008 г. и получените пенсии по 113,49 лв. за м. юли и м. август 2008 г., че диференцираният минимален доход за отопление на лице, живеещо само е в размер на 115, 50 лв., е приел, че касаторът няма правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условието средномесечният му доход за предходните 6а месеца да е по-нисък от диференцирано определения минимален доход за отопление. Това становище на административния съд е правилно. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата със средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Диференцираният минимален доход за отопление представлява процент от гарантирания минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на МС. Тези проценти са посочени в самата Наредба и на базата на тяхното приложение се изчислява диференцирания минимален доход за предоставяне на целева помощ за отопление. В случая административният орган е приел, че диференцираният минимален доход на касатора като лице, живеещо само е бил 210 на сто от гарантирания минимален доход, който за съответния период е в размер на 55 лв., съобразно с разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Така определеният диференциран минимален доход за отопление е бил 115, 50 лв. и тъй като средномесечен доход на касатора за предходните 6 месеца е бил 143, 20 лв., т. е. над минималния за случая, не може да му се отпусне целева помощ. За да се придобие правото на целева помощ за отопление, е необходимо лицата и семействата на имат доходи под диференцирания минимален доход за отопление по чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Това означава, че за отпускането на тази помощ трябва да се спазва изискването за диференцирания минимален доход за отопление. По аргумент за противното следва, че целева помощ за отопление не могат да получават лица и семейства, чиито средномесечен доход за предходните 6 месеца доход е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. При изчисляване на средномесечен доход на лицето за предходните 6 месеца доход се сумират всички пенсии, които са получени през тези месеци, независимо за кой период се отнасят. С оглед на това пенсиите на касатора от 753, 60 лв., получени през м. юни 2008 г. правилно е сумирана към пенсиите от по 113, 49 лв., изплатени през м. юли и м. август 2008 г. От обстоятелството, че получените пенсиите в размер на 53, 60 лв. през м. юни 2008 г. от касатора се отнасят за времето от 21.12.2007 г. до 30.06.2008 г. не следва друго. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо, като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Затова решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,