Решение № 15486 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2013 г.

Решение № 15486 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Гълъбина Драгомирова Стефанова, Николай Николов Стефанов и Таня Драгомирова Стефанова, против решението постановено по адм. дело № 1718/2005 г. на Софийски градски съд, III-в състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-46-48/8.04.2004 г. на Кмета на район "Панчарево" при СО. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед, с която им е отказано придобиването на собственост върху облагородената от тях пустееща земя - имот пл. № 15, кадастрален лист № Г-10-4-А, кв. 5, местност в. з. "Косанин дол", находящ се в землището на с. "Бистрица" р-н Панчарево. Ответникът - Кметът на СО район Панчарево, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и правно необоснована. Претендира за направени разходи и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Стефка Лазарова Танева оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Останалите заинтересовани страни: Георги Райчев Терзийски, Красимир Стефанов Терзийски, Валентина Стефанова Терзийска, Петрунка Илиева Гергова, кмета на кметство Бистрица, Лъчезар Лилков Терзийски, Надежда Лилкова Терзийска и Ягодинка Райчева Кръстева, не заявяват становища. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснено от фактическа страна дело. Предвид датата на клеймото - 9.IV.12. върху пощенския плик, с който жалбата е била изпратена до Софийски градски съд, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 05.03.2012 г. по административно дело № 1718/2005 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 33 - 45 ЗАП (отм.), Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Гълъбинка Драгомирова Стефанова, Николай Николов Стефанов и Таня Драгомирова Стефанова, и тримата със съдебен адрес: гр. София, бул. "Христо Ботев" № 114, ет. 3, ап. 8 /чрез адв. Лиляна Илиева/, срещу ЗАПОВЕД № РД-46-48/8.04.2004 г. на Кмета на Столична община район "Панчарево", с която е отказано да се придобие право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 15, кадастрален лист № Г-10-4-А, местност "Косанин дол", в землището на с. Бистрица, СО район "Панчарево", като неоснователна. Първоинстанционният съд е констатирал, че при постановяване на обжалваната заповед административният орган е спазил предвидения в закона процесуален ред за нейното издаване. Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия. В производството жалбоподателите не са установили по категоричен начин, че са имали качеството на ползвател на процесния имот, придобито въз основа на изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове на държавни органи, за да може да претендират изкупуване на имота при наличието на другите законови предпоставки за това. Съдът е посочил, че въз основа на представените от тях писмени доказателства - протокол № 17/10.10.1967 г. на заседание на управителния съвет на ТКЗС "Витоша", от който е видно, че е взето решение да се раздадат 100 парцела, съгласно 21-во ПМС, както и списък на граждани владеещи и обработващи пустеещи места в местността "Косанин дол", не могат да бъдат установени релевантни за спора факти и обстоятелства, защото не е посочен конкретно предоставен за ползване на жалбоподателите, респективно на техния наследодател имот, индивидуализиран по граници и др. белези /като напр. пл. № /, а в списъка е посочено само местността, в която се намира предоставения имот, което обстоятелство не е достатъчно за идентификацията на имота. При липсата на посочената предпоставка жалбоподателите не се явяват легитимирани по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползватели на имота, а наличието на валидно учредено право на ползване е абсолютна материалноправна предпоставка, само при наличие на която се преценяват последващите условия, предвидени в § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Само на това основание отказът на административния орган да признае правото на жалбоподателите да придобият правото на собственост върху процесния имот се явява правилен и съобразен с материалноправните изисквания на закона. Административният орган при постановяване на заповедта е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства и не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е правилно. Действително както е посочил и Софийски градски съд (СГС), първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай липсва надлежен документ за предоставяне право на ползване върху процесния имот пл. № 15 кад. лист № Г-10-4-А, местност в. з. Косанин дол, землище на с. Бистрица, район "Панчарево", Столична община. Като доказателство пред СГС е представен СПИСЪК на гражданите владеещи и обработващи пустеещи места в местността "Косанин дол" с разрешение на ръководството на АПК - Филиал Бистрица, дали доброволен труд по прибиране на сеното по искане на ръководството на АПК - филиал Бистрица на 19.07.1981 г. Отбелязано е, че бригадирите са събрали сеното от 200 декара площ. Списъкът е подписан от бригадир АПК - Бистрица (без име) и агроном АПК - Бистрица (без име). В този списък под № 52 фигурира името на Никола Иванов, който ако е едно и също лице с Никола Ст. Иванов е наследодател само на Гълъбинка Драгомирова Стефанова и Николай Николов Стефанов, но не и на другото лице, спрямо което е издадена процесната заповед - Таня Др. Стефанова. Освен това в списъка няма никаква индивидуализация на имота - номер, площ, граници (съседи). От Протокол № 17 от 10 октомври 1967 г. от заседание на Управителния съвет на ТКЗС "Витоша", кв. Симеоново се установява, че е взето решение да се раздадат 100 парцела на РК на БКП и Бл. РНС съгласно 21-то Постановление на МС, но други конкретни данни за конкретни лица и имоти няма. Други писмени доказателства за установяване на факта на валидно предоставено право на ползване няма. Със свидетелски показания може да се установи времето на построяване на сграда, но не и учредено по надлежния ред право на ползване. Категорична е съдебната практика, че разписния лист не е документ за собственост и записванията в него не могат да служат като доказателство за права. В случая не е спорно, че жалбоподателите ползват имота, но за да може това ползване да се превърне в право на собственост, следва правото на ползване да е предоставено по силата на актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и неизчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Не доказва надлежно право на ползване и факта на плащане на данъци и такси за имота. Затова са ирелевантни за спора и приложените по делото приходни квитанции от кметство Бистрица и Данъчна служба "Панчарево". Същото се отнася и за издадените скици за имота. Няма спор, че имот съществува и се ползва от жалбоподателите, но правото на ползване върху него не е по изискуемия от закона ред. С оглед изложеното, всичките възражения в касационната жалба се явяват неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, а при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,