Решение № 8643 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2018 г.

от Регламент (ЕС) № 528/2012. Това свое правомощие, както и другите си правомощия по ЗЗВВХВС, той може да делегира на заместниците си и на други длъжностни лица в системата на министерството. Със заповед № РД-01-54/27.03.2014 г. министърът на здравеопазването е делегирал функциите, права и задълженията си по ЗЗВВХВС на главния държавен здравен инспектор. Изложеното обосновава законосъобразният извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия. В съответствие с изискването на нормата на чл. 58, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта са изложени фактическите и правни основания за нейното издаване, като фактически основания са обособени в самостоятелен абзац озаглавен "мотиви". Видно от самата заповед, в мотивите й се препраща към решението на Експертния съвет по протокол № 5/30.03.2017 г. С. Т. решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Върховният административен съд споделя развитите съображения от първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт. Изложените фактически основания за издаване на процесната заповед обосновават волеизявлението на административния орган по конкретен начин и дават възможност на адресата да организира защита си, а на съда - да извърши проверка за процесуално и материално-правната законосъобразност на акта. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. В Регламент (ЕС) № 528/2012, който се прилага от 1 септември 2013 г., се определят правилата за пускането на пазара и употребата на биоциди. Целта на този регламент е да се подобри функционирането на пазара на биоциди в ЕС, като същевременно се гарантира висока степен на защита за хората и за околната среда. С него е отменена Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В Регламент (ЕС) № 528/2012 се установява подход от две стъпки, за да се постигнат горепосочените цели. Активните вещества трябва да са включени в приложение I към този регламент (така наречените "нискорискови активни вещества") или одобрени на равнището на Съюза и включени в списъка на Съюза на одобрените активни вещества, преди да могат да се използват в биоциди. След това за биоцидите, които съдържат активно вещество, се изисква разрешение, преди да могат да бъдат пуснати на пазара и използвани. В Регламент (ЕС) № 528/2012 се определят различни начини за подаване на заявления относно разрешаването на биоциди. В зависимост от свойствата на използваните активни вещества в биоцидите и целевите пазари в Съюза заявителите могат да избират най-подходящия начин: опростена процедура за издаване на разрешение, посочена в глава V (членове 25-28) от Регламента, в която се предвижда ускорено разрешение за продукти, съдържащи само нискорискови активни вещества, включени в приложение I към Регламента; - национална процедура за издаване на разрешение, посочена в глава VI (членове 29-31) от Регламента, в която се предвижда разрешение в държава членка за биоциди, съдържащи каквито и да било активни вещества (или включено в списъка на Съюза, или включено в приложение I към Регламента); - взаимно признаване на национални разрешения, посочено в глава VII (членове 33-39) от Регламента, в няколко държави членки или по едно и също време, или последователно; - разрешение на Съюза, посочено в глава VIII (членове 41-46) от Регламента, което е валидно във всички държави членки. Заключенията обективирани в Доклад от 28.05.2018 г. (СОМ) 2018, 342 final) на Комисията до Е. П. и Съвета относно изпълнението на разрешението на Съюза за биоциди в съответствие с чл. 42, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди обвързват нарастващият брой на подадени заявления с крайният срок за подаване на заявления за разрешение за продукти, който в съответствие с чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 отговаря на датата на одобрение на съответното (ите) активно (и) вещество (а), съдържащо (и) се в биоцида. В чл. 89, § 3 се предвиждат общо 3 години за разрешаване на съществуващи биоциди съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012. Предвид горното, правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които датата на одобряване на активното вещество 01.08.2012 г. е датата, до която е следвало да бъдат подадени заявления за разрешаване или паралелно взаимно признаване не по-късно от датата на одобряване на активното(ите) вещество (а) от заявителите, които желаят да кандидатстват за разрешаване или за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип, които не съдържат друго активно вещество освен съществуващи активни вещества. В случая, нито в административното производство, нито пред съда са ангажирани доказателства относно наличието на данни за подаване на заявление от касатора към датата на одобряване на активното вещество 01.08.2012 г. Тригодишният срок за издаване, изменяне или отмяна на разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, който започва да тече след решението за одобряване на определено активно вещество за конкретен продуктов тип е изтекъл на 31.07.2015 г., което е довело до законосъобразната отмяна на процесното разрешение за пускане на пазара на биоцида. Първоинстанционното решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон Неоснователни са бланкетните доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи, наведени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.