Решение № 6099 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Ф., гражданин на Ирак, чрез адв. Георгиев, срещу Решение 2100/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 272/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 752/21.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е обсъдил единствено мотивите на административния орган, но не и възраженията на кандидата за международна закрила, което е довело до неправилен и необоснован извод, че по отношение на същия не се установяват предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решаващата инстанция не е съобразила бежанската история на лицето, според която е било принудено да напусне страната си на произход поради заплахи заради изповядваната от него религия. Посочва се, че от представената в хода на административното производство справка относно ситуацията в Ирак безспорно се установява, че в страната е налице въоръжен конфликт, отличаващ се с безогледно насилие, което не е съобразено от съда. Искането е за отмяна на оспореното решение и произнасяне по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Ответникът председател на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на oсмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред Административен съд Хасково е било Решение 752/21.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на М. А. Ф., на основание чл. 8 и чл. 9, и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба УРИ 105400-3211/28.08.2024 г. на дирекция Миграция , СДВНЧ София, подадена от М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Ирак, роден на [дата]. в Ирак, гр. Тал Афар, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение неженен, образование основно, е поискана закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с молба вх. 3225/05.09.2024 г. на РПЦ Харманли, подадена от лицето. Поради липса на документи за самоличност данните на чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 04.12.2024 г. г., отразено в Протокол Рег. УП34462/05.12.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Кандидатът е заявил, че е напуснал Ирак през 2017 г., заедно със семейството си нелегално, заминали са за бежански лагер Игда, обл. Азаз до 2018 г., след което са преминали в Турция. Установили се в Анкара, където лицето започнало да работи в цех за рязане на желязо. Посочил е, че в България е влязъл нелегално на 21.08.2024 г., заедно със сестра си и нейния мъж в група от 30-40 души. След като преминали на българска територия, били задържани в София, като целта била да получат статут в България. Като причина за напускане на Ирак е посочил изнудвания на групировките Хажд Шааби и Исаби Ахл Алхай, които са на страната на шиитите и не харесват сунитите. Заявил е, че са притеснявали семейството му и са искали да напуснат дома им и района, в който живеели. Не е имал проблеми в Ирак заради етническата и религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в страната. Спрямо него и семейството му не са отправяни заплахи, не им е оказвано насилие, самият той не е задържан, арестуван и осъждан. Съобразявайки бежанската история на М. А. Ф. административният орган е приел, че не се установяват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, тъй като липсват доводи и опасения за преследване, включително бъдещо такова, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Спрямо чуждия гражданин не се установява да е имало посегателства, които са релевантни на преследване съобразно чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, нито се установяват предпоставки за предоставяне на статут съобразно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. За да откаже хуманитарен статут на лицето, административният орган е приел, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че то е било принудено да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Разгледана е и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е прието, съобразно Справка вх. МД-02-110/29.11.2024 г., изготвена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, че актуалната политическа и икономическа ситуация в Ирак не сочи на наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне хуманитарен статут на М. А. Ф.. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил представената от кандидата бежанска история, както и актуалната обстановка в страната по произход към датата на постановяване на съдебния акт въз основа на представена в хода на съдебното производство справка вх. МД-02-02/29.01.2025 г., като е приел, че по отношение на М. А. Ф. не се установяват нормативно предвидените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Противно на твърденията в касационната жалба, спрямо кандидата не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Действително, в интервюто М. А. Ф. е заявил, че в населеното място, в което е живеел е имало военни групировки, които са били враждебно настроени спрямо сунитите, какъвто се самоопределя той. Изрично е посочил обаче, че по отношение на него или семейството му не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона и не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Правилно административният съд е приел, че спрямо кандидата не се установява наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат посочените разпоредби. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 ЗУБ обстоятелства. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ съобразно Методология на Агенцията на ЕС за убежището, понастоящем конфликтът в Ирак да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Ирак, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на съществуващия конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Ирак действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо М. А. Ф. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на кандидата. По гореизложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,