Решение № 5532 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2010 г.

Решение № 5532 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Малина Петрова Петрова и Христо Петров Кръстев срещу решение № 689/17.06.2010 г. по адм. д. № 1009/2009 г. на Административен съд гр. Бургас. Считат обжалваното решение за необосновано и неправилно поради противоречието му с процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба-Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-18-51/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и регистър за землището на с. Резово, община Царево, област Бургас. Претенцията на жалбоподателите е да се обяви нищожност на обжалваната заповед в частта й, касаеща техния имот с идентификатор 15.3, тъй като същият е отразен с по-малък размер. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имотът на касаторите по кадастрална карта застъпва част от крайбрежната ивица, изключителна държавна собственост, и това е спорната част между двата имота. Съобразно тази констатация на съда изводът му, че такова несъответствие не сочи на нищожност на акта, е законосъобразен. В случая актът е издаден от компетентен орган-издалият оспорения акт административен орган е компетентен по материя, място и степен. Актът е издаден и въз основа на посочената в него правна норма и има своята законова опора. При постановяване на обжалваната заповед не се установява съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, нито пък тежко нарушение на материалноправната норма, което до води до противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Поради това същият е валиден такъв. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение