Решение № 15231 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2011 г.
ВАСIV отделение21.11.2011 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1667 от 08.04.2011 г., постановено от Административен съд - София - град, второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 567/2011 г. и ВРЪЩА делото на друг състав от Административен съд - София - град за ново разглеждане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15231 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска производствена кооперация "Генерал Кантарджиев" със седалище и адрес на управление с. Генерал Тошево, община Аксаково, Варненска област, с председател Панайот Димитров Янев, подадена чрез упълномощен адв. Стефанова, против решение № 1667 от 08.04.2011 г., постановено от Административен съд - София - град, второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 567/2011 г. В жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК и се твърди, че решението е недопустимо, защото процесният административен акт е оспорен само в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 28717,98 лв. Според касационния жалбоподател съдът е подменил предмета на спора, тъй като се е произнесъл досежно отказа на ответната администрация да изплати финансова помощ по СЕК, но в тази част акта не е оспорен и е влязъл в сила още през м. ноември 2010 г. Касаторът моли Върховния административен съд да обезсили изцяло обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане на същия съд. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, която с писмено възражение пледира за оставяне в сила на съдебното решение, защото правилно е постановен отказа за плащане и са наложени санкции за бъдещ период, които са в причинно - следствена връзка. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за уважаване на касационната жалба, защото с оспореното решение съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран. Отхвърлена е жалбата срещу административния акт в частта, която не е оспорена от жалбоподателя - с която е отказано да се изплати финансова помощ в размер на 28 717, 98 лв. по общо заявление за плащане на площ за финансово подпомагане на схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1667 от 08.04.2011 г. е отхвърлена жалбата на Земеделска производствена кооперация "Генерал Кантарджиев" със седалище с. Генерал Тошево, представлявана от Панайот Димитров Янев, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6400/792 от 05.11.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие в частта, с която е отказано да се изплати финансова помощ в размер на 28717,98 лв. по общо заявление за плащане на площ УИН 03/100508/09883 за финансово подпомагане по схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 150 лв. За да отхвърли жалбата, Административен съд - София - град е приел, че обжалваният отказ е законосъобразен и е постановен без да са допуснати съществни нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е обсъдено съответствието на отказа с разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури и е преценено, че в случая земеделският производител не е изпълнил условията на чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от горепосочената наредба, които изискват задължително да бъде подадена декларация, подписана от изкупвача за доставените количестна енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, както и фактури, приемо-предавателни протоколии и други документи, доказващи реалното доставяне на изкупвача на договорените колическва земеделска продукция. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото първоинстанционният съд се е произнесъл по различно искане, а не по това, с което е сезиран. Настоящият съдебен състав счита, че възражението на касатора е основателно, защото той не е искал отмяна на отказа на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се изплати на земеделския производител финансова помощ, а е претендирал отмяна на наложените санкции за бъдещ период в размер общо на 28717,98 лв., като изрично е вписал в жалбата си, че обжалва уведомителното писмо в тази част. В този смисъл са и представените писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя. Въпреки това в мотивите на обжалваното решение е отразено, че се обжалва уведомителното писмо в частта относно отказа и с диспозитива на решението съдът е отхвърлил жалба срещу отказа на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От жалбата, подадена на 22.12.2010 г. чрез административния орган до съда е видно, че жалбоподателят е атакувал Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 6400/792/05.11.2010 г., единствено в частта, с която на ЗПК "Ген. Кантраджиев" е наложена санкция за бъдещ период в размер на 28 717,98 лв. по Схемата за енергийни култури. С обжалваното решение обаче, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу цитирания по-горе административен акт в частта, която не е оспорена от жалбоподателя. С това съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран и който не е бил предмет на съдебния контрол. Това обстоятелство обуславя недопустимост на обжалваното съдебно решение и налага неговото обезсилване. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение страда от порока, посочен в касационната жалба - решението е недопустимо, което е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. С оглед на това атакуваното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Администартивен съд - София - град, който да се произнесе относно законосъобразността на оспорената част от акта на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" по отношение на наложената финансова санкция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,