Решение № 7782 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2014 г.

Решение № 7782 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на Саид Али Мохамед (Said Ali Mohamed), гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Валерия Иларева от САК, срещу заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 г. на директора на дирекция "Миграция", в частта, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "експулсиране". В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като се твърди, че жалбоподателят страда от тежко заболяване, а наред с това се посочва, че отглежда сам малолетното си дете. Твърди се, че е изтърпял наказание лишаване от свобода, поради нелегално преминаване на българската граница. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, седмо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че в предложение рег. № ХМ-15415/02.12.2013 г. от началник отдел "Противодействие на незаконната миграция", утвърдено от директора на дирекция "Миграция", е посочено, че на 02.12.2013 г. от Затвора град София ще бъде освободен поради изтърпяване наказание лишаване от свобода иракският гражданин Саид Али Мохамед, осъден на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 776/2012 г. по описа на Районен съд - Свиленград и на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 454/2013 г. по описа на Районен съд Русе за престъпления по чл. 279, ал. 2 от НК. В предложението се посочва, че лицето не разполага с валиден документ за пътуване. Предвид обстоятелството, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно закона се наказва с не по-малко от 1 г. лишаване от свобода и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред, е предложено на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ да бъде издадена заповед за налагане на ПАМ по ЗЧРБ "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България" спрямо жалбоподателя. С оспорената в настоящото производство заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 г. на директора на дирекция "Миграция", на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, на Саид Али Мохамед са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България". Прилагането на ПАМ е мотивирано с обстоятелството, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно закона се наказва с не по-малко от 1 г. лишаване от свобода и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. От приетите по делото доказателства, представени с административната преписка, както и представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство, доказателства, се установява, лицето има фобия към въоръжени мъже и затворени пространства, често страда от хистерични припадъци. Безспорно е, че лицето е постъпило в затвора на 28.02.2013 г., с начало на наказанието 04.01.2013 г. и зачетен предварителен арест от 20.09.2012 г. до 24.09.2012 г., осъден на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 776/2012 г. по описа на Районен съд - Свиленград, като наказанието е изтърпяно на 27.06.2013 г. На същата дата е започнало изтърпяването на наказанието 6 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 454/2013 г. по описа на Районен съд Русе за престъпление по чл. 279, ал. 2 от НК. Процесната заповед е оспорена с жалба вх. № 33114/16.12.2013 г. пред Административен съд София-град. С определение № 1113 от 05.03.2014 г. по адм. дело № 12485/2013 г. на Административен съд София-град е прекратено производството по делото, образувано по жалбата срещу заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 на директора на дирекция "Миграция" при МВР, в частта, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ "експулсиране" и делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд за разглеждане на жалбата в посочената част. По делото е представена от ответника Заповед № 5364з-4525/25.04.2014 г. на директора на дирекция "Миграция", с която е изменена заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 г. на директора на дирекция "Миграция", както следва: имената на кирилица, латиница и датата на раждане да се изписват и четат Аднанд Касим Мохамад (Adnan Qasim Mohamad), роден на 22.07.1984 г., гражданин на Ирак. Видно от молба (вх. № 536400-6510 от 23.04.2014 г.) на Аднанд Касим Мохамад, същият е заявил, че желае да се върне доброволно в страната си на произход, като е предприел постъпки по проект "Изпълнение на програма за доброволно връщане на до 250 граждани на трети страни, завръщащи се в съответните страни на произход", изпълняван от Международната организация по миграция - България. При така установените факти, Върховен административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Процесната заповед е връчена на оспорващия на 12.02.2013 г., а жалбата е подадена на 16.12.2013 г., в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Заповедта е издадена при спазване на административно-процесуалните правила. При издаването на индивидуалния административен акт е спазена предвидената от закона форма, а оспорената заповед съдържа разпоредителна част, реда за съобщаване, както и реда за обжалване, с което са спазени задължителните изисквания за форма и съдържание, регламентирани в нормата на чл. 59 АПК. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания, съдържащи се в предложение рег. № ХМ-15415/02.12.2013 г. от началник отдел "Противодействие на незаконната миграция", а съгласно ТР № 16/75 г. на ВС, ОСГК мотивите могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ (в приложимата редакция) забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1. С нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ са предвидени основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, като предвиденото в т. 6 основание е: чужденецът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. В разглеждания случай процесната ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя на основание чл. 42, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. По делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Това е така, тъй като от приетия по делото официален удостоверителен документ - писмо от началник на Затвора град София рег. № 6184/26.11.2013 г. е видно, че жалбоподателят е осъден на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 776/2012 г. по описа на Районен съд - Свиленград, както и на 6 месеца лишаване от свобода с присъда по НОХД № 454/2013 г. по описа на Районен съд Русе за престъпление по чл. 279, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 279, ал. 1 от НК, който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Разпоредбата на чл. 279, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева, ако деянието по ал. 1 е извършено повторно. Следователно, в случая са налице предпоставките, с които законът свързва прилагането на ПАМ "експулсиране". Нормата е императивна и при установяване на юридическия факт - осъждане за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ. При издаване на административния акт са изпълнение условията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, изискващи при налагане на ПАМ компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. С оспорената заповед не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като в хода на административното производство не са представени доказателства за съществени и специфични обстоятелства свързани с личното положение на чужденеца, които да не са взети предвид от ответника. Не са ангажирани никакви доказателства, че констатираното здравословно състояние на лицето (фобия и хистерични припадъци) не може да се лекува в родината му. Досежно твърденията, че жалбоподателят е самотен родител на дете, родено през 2011 г., което се отглежда от съпругата на брат му в Република България, следва да се посочи, че не са представени доказателства и не са налице данни за подадени заявления и информация до дирекция "Миграция" за тези обстоятелства. При така изложените по-горе съображения съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като е мотивиран - съдържа фактическите констатации и правни квалификации, а наред с това съответства и на целта на закона. При издаването му административният орган е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства за конкретния случай. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,