Решение № 13738 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2011 г.

Решение № 13738 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Весони" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Л. Ненов, против решение № 712/18.02.2011 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 8306 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството срещу РА № 2000907874/17.03.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден от Директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП с решение № 1046/19.07.2010 г. и е осъдено "Весони" ЕООД да заплати на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП сумата в размер на 1459 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че незаконосъобразно съдът е приел, че ревизиращия орган правилно му е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 521 лв. по фактури и ДКИ, издадени от доставчика "Виолена" ЕООД за данъчен период месец август 2008 г. Твърди още, че е неправилен и извода на съда досежно липсата на реалност на доставките от "АВС Мина" ЕООД за д. п. м. 06.2008 г., тъй като са събрани доказателства за приемо - предаването на стоките, включително за последващата им реализация чрез вътреобщностна доставка (ВОД) до страни членки на ЕС. Отправя се искане за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - София я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Михайлова. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Весони" ЕООД срещу РА № 2000907874/17.03.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден от Директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП с решение № 1046/19.07.2010 г. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "АВС Мина" ЕООД и "Виолена" ЕООД, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Анализирана е разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС съгласно която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Оттук е направен извода, че необходима предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, е осъществяване на облагаема реална доставка. По аргумент за противното и във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е прието в решението, че текстът има предвид всяка една хипотеза при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. В частта на спора относно законосъобразността на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "АВС Мина" ЕООД първостепенният съд е установил, че предмет на доставките по спорните фактури е "кожи от ЕРД". Между жалбоподателя и "АВС МИНА" ЕООД е сключен договор на 01.05.2008 г. за доставка на свински необработени кожи от ЕРД за срок от една година. Предвидено е, че количеството продавани кожи ще се конкретизира всеки месец, а цената се определя предварително по двустранно съгласуване; стоката се предава в склада на продавача в гр. Русе, а транспортните разходи са за сметка на купувача. Изложените уговорки обективират рамков договор за покупко-продажба на родово определени вещи. Предаването на кожите е обективирано в два протокола, съответно от 24.06.2008 г. (към фактура № 138) и от 25.06.2008 г. (към фактура № 139), в които е посочено, че стоката е предадена в гр. Русе. В този контекст съдът е посочил, че с оглед на голямото им количество е трябвало да се представят доказателства за заприходяването на стоките и последващото им освобождаване. В мотивите на оспореното решение е прието, че действително търговецът е извършил последващи ВОД до страни членки на ЕС, но е отбелязано, че при непроведено пълно доказване, че кожите са били налични в склада на продавача "АВС Мина" ЕООД, за да бъдат предадени на жалбоподателя, то не може да се приеме за доказано съществуването на реална облагаема доставка, по която получател е жалбоподателят. По-нататък в мотивите на обжалвания съдебен акт е анализирана липсата на кадрова и техническа обезпеченост на ревизираното лице, както и резултатът от проверката на приходния орган относно придобиването на кожите от страна на доставчика от неговия румънски контрагент, които са ценени като подкрепящи извода за недоказаност на спорната доставка. Формулиран е обобщаващият извод, че оспорващият не е изпълнил доказателствената си задача да установи по несъмнен начин осъществяването на реална облагаема доставка във връзка с която са издадени фактурите от "АВС МИНА" ЕООД. По отношение частта от спора досежно доставките от "Виолена" ЕООД съдът е потвърдил отказа на органите по приходите да признаят на ревизираното лице данъчен кредит в размер на 24 521 лв., като е установил първоначална липса на доставка, респективно липса на основания за издаване на кредитни известия по реда на чл. 115 ЗДДС. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав на ВАС споделя съображенията, изложени в обжалваното решение във връзка с реалното осъществяване на облагаемата доставка. Няма спор, че при родово определените вещи прехвърлянето на собствеността става при спазване правилата на общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД след като вещите бъдат определени по съгласие от договарящите страни или ако липсва такова, при предаването им. така, както правилно е посочил първостепенният съд, при липсата на данни за постигнато съгласие между страните по договора относно месечното (за юни 2008 г.) количество и вид предавани стоки, същите следва да се считат конкретизирани чрез предаването им. В реда на изложените съображения следва да се посочи, че действително не е спорно сключването на рамков договор, но е недоказано реалното изпълнение на произтичащите от него задължения, касаещи предаването на стоките. Правилно съдът не е дал вяра на данните от двата приемо - предавателни протоколи, съгласно които кожите би трябвало да са предадени в гр. Русе. Количеството на стоките обаче е значително - повече от 20 тона, което изключва възможността те да не са били съхранявани в склад. Установяването на това обстоятелство предполага представяне на доказателства за заприходяването на стоките в склада и за тяхното изписване впоследствие. Този извод се подкрепя от съдържанието на оборотната ведомост на доставчика и от аналитичния регистър. В обсъждания контекст, оплакването за липсата на изискване за представяне на документи досежно материално - техническата и кадрова обезпеченост на доставката, е неоснователно. Очевидно кожи в такова голямо количество не е можело да бъдат доставени от прекия доставчик без използването на съответните технически средства и без ангажирането на лица от неговия персонал. Не могат да бъдат ценени като доказателства за плащане на стоките ПКО, защото същите са неподписани, тоест ордерите не отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗСч. Касаторът преекспонира в случая данните за реализация на кожите чрез ВОД в Италия и Англия. По този повод е логично възражението на процесуалния представител на Д "ОУИ" за недоказаност на факта, че кожите са изнесени именно от прекия доставчик. Според отразеното в РД предмет на доставките с чуждестранните търговци са свински кожи, предмет на доставките по процесните фактури са кожи от ЕРД, докато рамковият договор е сключен за продажба на свински необработени кожи и кожи от ЕРД. Следва да се посочи, че по аналогичен казус е налице и съдебна практика - Решение № 1414 от 31.01.2011 г. по адм. д. № 8777/2010 г. на ВАС, Първо А отд. Неоснователни са и оплакванията на касатора срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 521 лв. по доставки от "Виолена" ЕООД. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че доколкото в конкретния случай и за конкретния доставчик той притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закон (ЗДДС) лице, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател (чл. 71 ЗДДС), то притежаването на такъв документ е достатъчно основание да се счете, че за него е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът обосновано е анализирал относимите данни от преписката, които сочат на първоначална липса на доставка и на плащане, т. е. налагат извод, че спорните фактури са издадени без основание, като по този начин издадени са и кредитните известия. Всъщност самият касатор нито в касационната жалба, нито в първоинстанционното производство е твърдял, съответно не е и доказал, към данъчен период м. август 2008 г. са извършвани доставки или плащания. Предвид изложеното, правилно съдът е потвърдил отказа на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Виолена" ООД, както и изключването на кредитните известия от резултата за данъчния период, в който са отразени в дневника за покупки на "Весони" ЕООД - месец октомври 2008 г. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена фактическа обстановка са изградени правните изводи на съда, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид резултата по делото в полза на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 459 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение