Решение № 11898 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 934/2015 г.

Решение № 11898 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 934/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Б. К." ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 2591/25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1099/2013 г. по описа на административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161203630/30.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 266/18.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорения РА да бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - П., в открито съдебно заседание и писмена защита от 12.05.2015 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред административен съд - П. е бил РА № 161203630/30.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 266/18.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "Б. К." ЕООД, гр. П. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 437 250.35 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 111 569.89, за данъчни периоди 01.07.2008 г. - 31.10.2011 г. по фактури, издадени от "С. К. 2011" ЕООД, "Ф. О." ЕООД, "Фърст" ЕООД, "Тангра 2000" ЕООД, "Фактор 11" ЕООД, "Дидава" ЕООД и "М. Д." ЕООД. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките на материали по процесните фактури, издадени от доставчиците - "С. К. 2011" ЕООД, "Ф. О." ЕООД, "Фърст" ЕООД, "Тангра 2000" ЕООД, "Фактор 11" ЕООД, "Дидава" ЕООД и "М. Д." ЕООД са реални. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза - с основно и допълнително заключения, които съдът е кредитирал като мотивирани, логични и съответстващи на събраните доказателства. Обсъдени са и писмените доказателства по делото, като са изложени мотиви по отношение на всеки един от доставчиците. Първоинстанционният съд е споделил извода на органа по приходите, че данъкът по процесните доставки е начислен неправомерно, т. е. че не e налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По всички спорни фактури изводът за нереалност на доставките е обоснован с липсата на доказателства за предаването и транспортирането на стоките, за последващата им реализация, за наличието им при доставчиците и за тяхната материална и кадрова обезпеченост. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушение на процедурата по връчване на съобщения по реда на чл. 32 от ДОПК за част от доставчиците, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК административният съд е длъжен да се произнесе по същество относно спорното материално право, поради което макар и да са установени нарушения на процедурата визирана в чл. 32 от ДОПК, съдът няма правомощие да отмени РА на това основание. Неоснователни са доводите за наличие на материалноправните предпоставки, обосноваващи право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Предмет на спорните доставки са различни по вид строителни материали, които както обосновано е прието и от първоинстанционния съд, представляват родово определени вещи и по аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с предаването им. В случая, предвид естеството на стоките, отделянето им и индивидуализирането им може да се приеме, че това се доказва от представените в хода на ревизионното производство приемо-предавателни протоколи (ППП) /по доставките от "С. К. 2011" ЕООД, "Тангра 2000" ЕООД, "Фактор 11" ЕООД и "М. Д." ЕООД/, подписани от представители на двете страни, в които подробно са описани стоките предмет на доставката по вид, количество, мярка и единична цена. По отношение на доставките, за които липсват ППП, но са съставени двустранно подписани и подпечатани складови разписки, в които материалите са подробно индивидуализирани и съответстват на процесните фактури, би могло също да се приеме, че правото на собственост се прехвърля, съответно правото на разпореждане с вещта като своя. Същевременно според конкретността на спора и обстоятелството, че стоките са доставяни не в склад на ревизираното дружество, по отношение на което не се установява наличието на такъв отделен и самостоятелен, а в складовете на неговите получатели, то очевидно се касае за транзитни продажби (без доставките от "Ф. О." ЕООД и "Фактор 11" ЕООД). По делото това не се доказва. Регламентацията на този вид продажба е в чл. 329 от ТЗ и при нея е налице договаряне между страните по един договор продавачът да предаде стоката направо на трето лице. Доказателства за такова договаряне между касатора и посочените фирми - доставчици липсват. При транзитната продажба като особен вид продажба са налице три страни, за които трябва да има ясни клаузи за изпълнение и доказателства, които да установят категоричен начин, че е налице именно този вид продажба, а именно транзитната продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ. При нея е налице договаряне, както между основните страни по доставката, така и между третото лице и купувача и третото лице, а писмени данни за такива правоотношения по делото липсват (решение № 421 от 14.01.2014 г. по адм. дело № 7029 по описа за 2013 г., докладчик съдия С. А.). Счетоводното отчитане на доставките и при касатора, и при издателите на процесните фактури, не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Редовно воденото счетоводство, без категорични доказателства за реалното предаване на стоката, не е достатъчно основание, за да се приеме, че е съществена реална доставка (предаване) на стока, а е основание да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е и в настоящия казус. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения, като не е бил спорен фактът, че експертът по нея не е извършвал проверка в счетоводството на доставчиците, а е работил по документите, представени му от ревизираното дружество - жалбоподател. Плащането на данъчната основа по доставките, също не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Плащането може да се обсъжда в полза на реалното осъществяване на една доставка, само ако за нея са налице достатъчно писмени доказателства за реалното й изпълнение, но не и като самостоятелно основание за признаване правото на данъчен кредит (същото решение). По същия начин следва да бъде преценяван и факта на последващата реализация на стоките. Експертът в първоинстанционното производство е посочил, че при ревизирания субект са заприходени стоки от рода на процесните, като не може да се направи категоричен извод, дали те са предмет и на последващи продажби. Изложеното се отнася до всички доставчици, включително и посочените по-горе двама. По делото не се установява реализирането на данъчните състави на чл. 68 и на чл. 69 от ЗДДС, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, в какъвто смисъл е постановеното решение. Не са допуснати нарушения и на съдопроизводствените правила от страна на административния съд, който в подробни и аргументирани мотиви е изложил не само фактическите установявания в производството пред него, но и правните си изводи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъждани осъществените, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение