Решение № 2636 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13021/2009 г.

Решение № 2636 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13021/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 966 от 10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 827/08 г. Пловдивският административен съд, ХII-ти състав, е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4 от 21.01.2008 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което "Системкомерс" - АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Стефанов, е задължено да заплати вносно мито в размер на 4 743 лв., ДДС в размер на 949 лв. и законна лихва за просрочие, начислена от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му, потвърдено с Решение № 1-4412-0153 от 19.03.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив и е осъдил Началника на Митница - Пловдив да заплати на "Системкомерс" - АД - гр. София разноски по делото в размер на 1 005 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валентина Василева Василева в качеството й на процесуален представител на началника на Митница - Пловдив и на Агенция - Митници - София. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на "Системкомерс" - АД - гр. София против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4 от 21.01.2008 г. на Началника на Митница - Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "Системкомерс" - АД - чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените от дружеството разноски. Заинтересуваната страна директор на Агенция "Митници" не е взел становище. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4 от 21.01.2008 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което "Системкомерс" - АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Стефанов, е задължено да заплати вносно мито в размер на 4 743 лв., ДДС в размер на 949 лв. и законна лихва за просрочие, начислена от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му, потвърдено с Решение № 1-4412-0153 от 19.03.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. Съдът е описал подробно цялата фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, както и основанията на митническия орган за определяне на задължения по чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМ и чл. 203, ал. 1 от същия закон по ЕАД № 3004/4-1534/12.05.2003 г. След това съдът е описал много подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза и показанията на свидетелката Веска Пейчева, която е взела контролните проби от внесената хартия. След изясняване на фактическата обстановка съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че изводът на митническия орган за неправилно тарифно класиране на внесената стока е изграден въз основа на заключение на митническа лабораторна експертиза, която по принцип при изчисляване на индекса на съпротивление на плоско смачкване е спазила изискванията на съответния стандарт за изчисляване на този индекс. Административният съд е отбелязал, че експертните изводи на митническата лаборатория са изградени върху проба, за която чрез събраните писмени и гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза е установено, че не е взета съгласно изискванията на съответния приложим стандарт за подобен род стоки и не е представителна по отношение на цялата стока. Посочено е, че вещото лице е категорично в заключението си, че съгласно приложимия стандарт БДС ЕN ISO 186 - 1997 пробите следва да бъдат взети от 10 ролки след отстраняване на минимум 3 външни слоя, като се изрежат листове от дълбочина, като тези листове следва да са по два броя от ролка, за да бъде определено впоследствие физикохимическите показатели на хартията - маса на единица площ и съпротивление на плоско смачкване. Административният съд е приел, че тези изисквания на стандарта не са били спазени при вземане на пробата, като според протокол № 9 от 12.03.2003 г. са взети три броя проби, като не е отбелязано от колко ролки са взети тези проби, а показанията на свидетелката потвърждават, че тези три проби са били взети само от една ролка. На база на изложеното е направен извод, че митническата лабораторна експертиза е изградена върху проби, които не са взети съгласно изискванията на БДС и не са представителни по отношение на цялата стока, поради което резултатите й не следва да бъдат кредитирани и това води до неправилно определяне на друг тарифен номер. В тази връзка е прието, че с постановлението неправилно са определени допълнителни митни задължения и като незаконосъобразно същото следва да бъде отменено. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се посочва в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон, но от изложеното в нея може да бъде направен извод, че се прави оплакване и за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че са допуснати нарушения при вземане на пробата, без да бъде съобразено, че от доказателствата по делото се установява, че вземането на пробите е станало в присъствието на представител на дружеството - вносител и по негово настояване е станало по посочения начин. Твърди се още, че съдът е изградил изводите си въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, без да съобрази останалите факти по делото. Посочва се и това, че въпросната експертиза е изготвена преди комплектоване на цялата административна преписка и в този смисъл заключението се явява непълно и неточно. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. В случая няма спор, че митническият орган е този, който класифицира внесените на територията на Република България стоки въз основа на описанието, съдържащо се в попълнените митнически документи /ЕАД/ и останалите придружаващи документи, както и след анализ на взети проби от стоката. Спорът се свежда относно това как следва да бъде класирана внесената стока. Направените в тази насока изводи от първоинстанционния съд са в съответствие с фактите по делото и закона. По силата на закона митническите органи извършват проверки на внесените стоки, в това число могат да решат да вземат проби от стоката - чл. 155, ал. 1 от ППЗМ. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ППЗМ пробите се вземат от митническите органи, като същите се вземат в съответствие с методите, определени от действащите разпоредби, като нормата на чл. 155, ал. 5 от същия правилник поставя изискването пробата да бъде представителна по отношение на цялата стока. В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, които са установили по несъмнен начин, че при вземането на пробите не са спазени изискванията на съответния стандарт, поради което същите не могат да бъдат представителни по отношение на цялата стока. Направеното възражение в жалбата, че до нарушение при вземане на пробата се е стигнало в резултат на поведението на вносителя, не може да бъде споделено, тъй като митническият орган е този, който носи отговорност за начина на вземане на пробата и в правилника са предвидени съответните процедури при неоказване на съдействие от страна на декларатора - чл. 156, ал. 2 от ППЗМ, като по административната преписка няма данни те да са били реализирани. Възприемайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза административният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като изводите му за липса на представителност на пробите по отношение на цялото количество хартия не са изградени единствено и само въз основа на това заключение, а върху анализ на всички факти и доказателства по делото. От друга страна, ако не е бил съгласен със заключението, касаторът е разполагал с възможност при условията на чл. 200, ал. 2 от ГПК /нов/ да поиска назначаването на друго или други вещи лица, а от протоколът от съдебно заседание от 10.10.2008 г., когато е проведен разпита на вещото лице - л. 289 - 290 от делото - е видно, че представителят на Митница - Пловдив не е направил възражения против заключението. На база на събраните по делото доказателства административният съд е направил логически обоснован извод, че митническата експертиза, която е послужила като основание за издаване на обжалвания митнически акт, е изготвена на база на проби, които не са представителни за цялата вносна стока, което прави издаденото постановление за събиране на публични държавни вземания незаконосъобразно. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Митница - Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на "Системкомерс" - АД - гр. София разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,