Решение № 50095 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2022 г.

Решение № 50095 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на "Тим-Ер" ЕООД с пълномощник адв. И. Д. срещу решение № 565 от 04.05.2022 г. по в. гр. дело № 150/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 01.11.2021 г. по гр. д. № 19677/2019 на Районен съд- Пловдив и делото е върнато на същия съд за произнасяне по иска, предявен от настоящия касатор при условията на чл. 422, ал. 1 във вр чл. 415 ГПК за установяване на парично вземане в размер на 20736 лв, дължимо от П. Й. И. възнаграждение за осъществена дейност -"торене на 1920 дка ориз с карбамид" в периода 28.06.2019 г. -29.06.2019 г., за което е издадена фактура No 0000000467/02.08.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, - 04.11.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9653/05.11.2019 на РС – Пловдив., както и по направеното от ответника евентуално възражение за прихващане. С първоинстанционното решение искът на дружеството, приело по договор да извърши дейности като селскостопански авиатор, е бил уважен изцяло, като възражението за прихващане районният съд е отхвърлил с изричен диспозитив. Ищецът е извършил фактурираната дейност със собствен самолет, с препарат осигурен от ответника-земеделски производител и в изпълнение на устен договор, срещу задължение за плащане възнаграждение в размер исковата сума, като работата е била извършена, приета от възложителя и не е заплатена – чл. 79, вр чл. 266, ал. 1 ЗЗД. С диспозитива на решението, обезсилено от въззивния съд, е отхвърлено възражение за осъществяване на компенсация между исковата сума и сборуваната сума от 305 017,60 лв, сочена като размер на претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен договор за осъществяване на дейност "торене на 1920 дка ориз с карбамид" в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г. В мотивите ПРС е посочил, че възложителя обвързва своите възражения за некачествено изпълнение с това, че препаратът с който е пръскано, е увредил съседен масив, засят с царевица, но ответникът е осигурил препарата и следва да носи отговорност за последиците от прилагането му. Ищецът не отговарял за естеството и качеството на химическия агент, с който е осъществил пръскането. В мотивите с което възражението за прихващане е намерено за неоснователно първоинстанционният съд е изтъкнал, че и при двете заявени щети - първата като –обезщетение за увреденото лице "Егер Агро" и репарирано от ответника за сумата 23 017, 60 лв и втората вреда в размер на 282000 лв, съизмерима със загуба на 470 000 кг оризова арпа за ответника земеделски производител, правното естество е за вреди от некачествено изпълнение по договора за изработка. Затова при отхвърляне на възражението ги е сборувал. При проверката за допустимост на обжалваното от ответника И. решение въззивният съд е констатирал, че възражение за прихващане като отхвърленото с диспозитива последният не бил предявил. Твърденията му в отговора на исковата молба са били за съвсем различни по произход вземания – за вреди поради това, че при изпълнение на възложена от ответника дейност да извърши пръскане с течен препарат - хербицид на обработваните от И. оризови площи в началото на м. 06.2019 г., ищецът е засегнал неправомерно част от съседните площи, в които била засадена царевица за зърно и в резултат на пръскането с хербицид посевите от царевица били увредени. В резултат на това се претендира да са претърпени два вида вреди - в размер на 23017 лв., която сума представлява обезщетението, което ответникът е заплатил на трето на спора лице "Егер- Агро" ЕООД за погиналите му царевични насаждения, както и в размер на сумата от 282 000 лв., на каквато стойност възлиза загубата, изразяваща се в реализиран от ответника –земеделски производител по-малък добив от ориз през стопанската 2019 г. в сравнение с предходната 2018 г., тъй като предвиденият за неговите оризови насаждения течен препарат–хербицид, е изразходен в съседната царевична нива, а оризовите насаждения са останали нетретирани. Като е намерил за основателни оплакванията на ответника -въззивен жалбоподател, че неговото възражение за прихващане не е основано на обстоятелствата, които първоинстанционният съд е посочил, въззивният съд е обезсилил решението и на основание чл. 270, ал. 3, предл. трето от ГПК и е върнал делото за ново разглеждане на РС–Пловдив. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 50170 от 31.03.2023 г. на настоящия състав на Върховен касационен съд, Трето г. о по въпроса равнозначно ли е непосочването в диспозитива на основанието, на което са разгледани исковете, на произнасяне по непредявен иск, като във въпроса се визира възражение за съдебно прихващане, отхвърлено с диспозитив. Въззивният съд е приложил основанието "разгледан непредявен иск" по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и свързаните с нормата последици, като е приел възражението за прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК) въведено от ответника с отговора на исковата молба, за разгледано на непредявено основание. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, тъй като първоинстанционният съд е разгледал възражението на ответника при заявените факти, в който случай диспозитивното начало не е нарушено. Решението на ПРС не е извън заявения предмет на делото или извън обема на търсената защита, поради което не е подлежало на обезсилване като постановено по непредявено възражение за прихващане. Претендират се разноски В отговор ответникът по касационната жалба П. Й. И., чрез адв. К. К. оспорва наведените оплаквания и доводи по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение и основанието за неговото обезсилване. Ответникът е въвел възражение за вреди от пръскане с хербицид, извършено в началото на м. юни, а районният съд е отхвърлил възражение за вреди от торене с карбамид за период 28 - 29.06.2019 г. Налагащият се извод е за недопустимост. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд, Трето г. о изтъква следното: В установената практика на ВКС трайно се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск (т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г.) За точното прилагане на тези указания са от значение и разясненията в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г на ОСГК и формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение № 249/2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124/2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131/2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329/2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157/2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130/2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. на ВКС. Пороците на съдебните решения, допуснати при разглеждането или неразглеждането на направено своевременно от ответника възражение за съдебно прихващане, са разяснени в решение № 608/2009 г. по т. д № 323/2008 г., Първо т. о на ВКС и решение № 143/2017 г. по гр. д. № 4498/2017 год. на Четвърто г. о на ВКС. Неразглеждането на редовно предявено възражение за съдебно прихващане, по което се формира сила на присъдено нещо съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК, има значение за изхода от спора по съдебнопредявеното вземане на ищеца в процеса. Непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд на свой ред е задължен да се произнесе по направените евентуални възражения на прихващане в поредността, посочена от ответника, до погасяването на претендираното насрещно вземане на ищеца или до отхвърлянето на всички възражения за компенсация, ако същите са неоснователни или са в общ размер, по-нисък от цената на иска. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска. Горното се отнася както до неправилната квалификация на предявен иск, така и по отношение на направените възражения от страните, в т. ч. и по отношение на направено възражение за прихващане, независимо от неговия характер на средство за процесуална защита или материалноправно прихващане. С приемането на Тълкувателно решение 2/2020 от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС относно възражението за прихващане бе разяснено, че възражението е отбранително средство, с което разполага ответникът, което внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 от ГПК), но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения иск. Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане според даденото тълкуване се проявява и в диспозитива на решението. По насрещния иск съдът постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния иск. По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск Съгласно горните разяснения, произнасянето на съда с отхвърляне на възражението поради несъобразяване с тази негова характеристика, не може да се окаже засегнато от порок предвиден в чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, който води до недопустимост на решението по предявения иск и връщане на делото за неговото разглеждане на първа инстанция. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въззивният съд е дал по-широко тълкуване на основанието за обезсилване на съдебно решение по чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК, което е незаконосъобразно и в противоречие с горните разяснения, дори да е правилна констатацията, че сочените от ответника във възражението му за прихващане правопораждащи факти са различни от тези, които е изтъкнал първоинстанционния съд, за да отхвърли възражението. Ответникът е въвел като спорен предмет вредоносни действия предхождащи извършеното пръскане на оризовите насаждения с карбамид, изпълнено на 28-29. юни 2019 г., Между ответника като земеделски производител и ищцовото дружество като селскостопански авиатор е имало възлагане последният да извърши пръскане на засяти с оризова култура площи със самолет Твърдят се и са налице данни за изпълени възлагания от началото на м. юни 2019 г., фактурирани от изпълнителя и вече разплатени от възложителя. Не е разплатено и се оспорва основание за плащане по последното възлагане, изпълнено на 28 и 29 юни 2019 г. за пръскане на оризовия масив с препарата карбамид. Това отказано плащане е предмет на иска, а възраженията за прихващане срещу него са основани на предходно извършено пръскане на оризовите насаждения(вече разплатените)като се поддържа, че при изпълнението им е причинена вреда на трето лице-напръскани са били съседни площи, засяти с друга култура която е погинала Затова и тъй като ответникът по иска, възложител по договора, е приел да обезщети увреденото трето лице за щетите, причинени от изпълнителя, с възражение е заявено прихващане до стойностния размера на платено обезщетение, а основанието му произтича от вътрешните отношения между страните, свързани с изпълнението, но не конкретно за пръскане с препарата карбамид, изпълнено на 28-29. юни 2019 г. За изпълнението на последното възлагане не е имало твърдения, че е неточно, некачествено или са причинени вреди на трето лице. Според ответника по иска било договорено то да се извърши за сметка на изпълнителя- авиатор, доколкото последният се съгласил по този начин до компенсира възложителя задето последният е поел отговорност при обезщетяване на вредите, причинени на трето лице от предходните пръскания на оризовите му насаждения. Такава уговорка, чрез нея и признание на ищеца за друго негово задължение се оспорва, не е приета за установена с първоинстанционното решение, както не е прието и основание ищецът поначало да бъде държан отговорен за вредоносните последици от действието на химическия агент с който напръскването е осъществено, след като препаратът се осигурява и предоставя от ответника. Не е налице прогласената от въззивния съд недопустимост на първоинстанционно решение, с което не е уважено възражението за съдебно прихващане поради това, че първоинстанционният съд е квалифицирал правното естество на твърденията по възражението като вреди от некачествено изпълнение - вид неизпълнение по договор за изработка, който договор е характеризирал различен от фактите, изтъкнати от ответника с възражението за съдебно прихващане. Спорът е пренесен във въззивната инстанция, при което въззивният съд е длъжен да собствено да обсъди доводите и възраженията на страните, да даде съответната правна квалификация по основанието на вземанията, въведени като спорен предмет като обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и да се произнесе по основателността на активното и пасивно вземане, последното заявено от ответника за съдебно прихващане в условията на евентуалност. Това налага отмяната на въззивното решение изцяло и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд Разноските в настоящето производство следва да се присъдят с оглед изхода на делото, а не при постановяване на настоящето отменително решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.