Решение № 5293 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2018 г.

Решение № 5293 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. против решение № 1559 от 17.07.2018 г. по адм. дело № 2144/2017 г. на Административен съд – В., с което е отменена заповед № 1805/20.06.2017 г. на зам. - кмета на община В., с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено прокарване на временен път през ПИ с идентификатори 101135.2553.808, 101135.2553.807 и 101135.2553.806 по КК на гр. В. до ПИ с идентификатор 101135.2553.805, собственост на М. Б.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено при участие на ненадлежна страна, а по същество - неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде обезсилено или евентуално отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против заповедта да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И. Родопски, О. Н. и К. Шолден оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците М. Б. и К. К. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Родопски, О. Н. и К. Шолден, ответници в настоящото касационно производство, против заповед № 1805/20.06.2017 г., с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 6 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път през ПИ с идентификатори 101135.2553.808, 101135.2553.807 и 101135.2553.806 по КК на гр. В., собственост на жалбоподателите, до ПИ с идентификатор 101135.2553.805, собственост на М. Б.. Заповедта е издадена от зам. - кмета на община В., на когото със заповед № 0657/13.03.2017 г. кметът на общината делегира правомощия в този смисъл. Въпреки това издателят на административния акт не е конституиран като ответник по делото, не е призоваван за съдебните заседания и не участва като страна в съдебното производство. Пред първоинстанционния съд като ответник е конституиран кметът на община В. (определение № 2158/09.08.2017 г.), сега касационен жалбоподател. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд - В. е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд – В., който вместо издателя на оспорения пред него административен акт, а именно заместник – кмета на община В., конституира като ответник кмета на общината, който не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е конституиран орган, който, въпреки че е горестоящ на издателя, не притежава процесуална легитимация, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. Възражението на ответниците по касационната жалба, че ЗУТ като специален закон не предвижда делегиране на правомощия на зам. - кметове, поради което следва да се приеме, че заповедта е издадена от името на кмета на община В., е неоснователно. Разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ изрично предвижда, че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, както и на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая това е направено със заповедта от 13.03.2017 г., цитирана по- горе. Следователно заповедта, предмет на оспорване, е издадена от заместник- кмета на община В. въз основа на това специално овластяване, като действията са от името на органа, на когото са делегирани съответните правомощия. Упражняването на предоставената компетентност по издаване на конкретния административен акт, легитимира оправомощеният орган като ответник при обжалването на акта (арг. чл. 153, ал. 1 АПК). Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – В. като постановено при участие на ненадлежна страна е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо съдебният акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,