Решение № 14580 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2018 г.

Решение № 14580 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров против решение № 104/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 673/2017 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен), с което е отхвърлена жалбата му. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е нищожно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Допълнително е изтъкнато и противоречие на съдебното решение с духа на закона. Иска да бъде отменено или прогласено за нищожно обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът административният ръководител- председател на Районен съд-Плевен, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 104/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 673/2017 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на С. Тодоров против решение от 26.05.2017 г. на административния ръководител – председател на Районен съд-Плевен, с което се отказва предоставяне на исканата от него информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по заявление от 02.05.2017 г. в частта по т. 5 – относно всички досегашни медицински документи по години от 10.11.1989 г. на службата по трудова медицина, обслужваща магистратите от Районен съд-Плевен относно типовата оценка на риска на професията им. Административният съд е приел, че жалбата на С. Тодоров е неоснователна, защото исканата от него информация представлява лични данни т. е. защитена информация по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и за нея не е приложим ЗДОИ, а и в случая ответната страна не разполага с търсената информация. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран в срок с жалба от лице, което е адресат на акт, издаден от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и се е произнесъл с решение в законен състав, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност или недопустимост. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че исканата информация представлява лични данни за физически лица. Според относимата към спора редакция на чл. 2 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Здравословното състояние на физическите лица е същностен елемент от идентичността им и обработването на данни за него се регламентира от ЗЗЛД. Жалбоподателят е поискал информация относно здравния статус на магистратите, за който Районният съд-Плевен не би трябвало да съхранява и обработва информация, а на основание чл. 5, ал. 2 от ЗДОИ за достъпа до тези лични данни не се прилага ЗДОИ. Като е извършил правилна и законосъобразна преценка на искането на С. Тодоров и съдържанието на решението на председателя на Рс-Плевен в оспорената му част, административният съд е обосновал правилния извод, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,