Решение № 7761 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 779/2019 г.

Решение № 7761 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 779/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. срещу решение № 7275/04.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3870 по описа на Административен съд - С.-град 2018 г. С атакуваното решение е отменен акт № 220991701902107 от 29.11.2017 г. за дерегистрация на "Мундус груп" ЕООД по ЗДДС, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-С., потвърден изяло с решение № 356/12.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на административния орган и това е довело до неправилно формирани изводи по поставения за разглеждане правен спор. По отношение на "Мундус груп" ЕООД, при обжалването по административен ред е установено, че има задължения по ЗДДС в особено големи размери и това е основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По-горе стоящият административен орган има право да разгледа и реши спора по същество, като промени основанието за издаване на акта, ако установи наличие на друго. Възразява се срещу изводите на съда, че не е налице редовно проведено производство за установяване на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По така изложените съображения се иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, като се претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции при спазване разпоредбите на чл. 161 от ДОПК. Ответникът - "Мундус груп" ЕООД /с предишно наименование "Каламарис груп" ЕООД/, намира касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира постановения съдебен акт за валиден, допустим и правилен, поради което предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и извърши проверка на съдебния акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ, е акт за дерегистрация № 220991701902107/29.11.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 356/12.03.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С.. С акта е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Мундус груп" ЕООД/предишно наименование "Каламарис груп"ЕООД/, на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. В акта е посочено, че са извършени две посещения на адреса деклариран от данъчно задълженото лице за нуждите на данъчното облагане: гр. С., ул. "Околовръстен път", № 257, вх...д от бул. "А. М.", ет. ..., но представител на дружеството или негов пълномощник не е намерен. Осъществените проверки са обективирани в нарочно изготвени протоколи. При обжалване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение № 356/12.03.2018 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-С. при ЦУ на НАП. С решението си обаче, горестоящият административен орган, макар да е потвърдил акта за дерегистрация е изложил мотиви, че това следва да бъде извършено по реда на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради системно неизпълнение на задълженията по този закон. Нещо повече изрично е приел, че основанието по чл. 176, т. 1 от ДОПК въз основа на което органът по приходите се е произнесъл, не е налице. С обжалваното решение съдът е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и той е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Прието, че също така, че след като Директорът на Дирекция "ОДОП" е констатирал, че по отношение на дружеството не са налице основанията за прекратяване на регистрацията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, то е следвало да отмени акта и съобразно предоставените му правомощия да разпореди извършване то на проверка за наличието на основания за дерегистрация на соченото основание по т. 3 на същия законов текст. Въвеждането на ново фактическо и правно основание за дерегистрация е при изземване на оперативната самостоятелност на органа по приходите. По-горе стоящият административен орган не може да извършва собствена преценка и да сочи ново фактическо и правно основание за дерегистрацията. Решението е правилно. Процедурата по прекратяване на регистрацията по ЗДДС е уредена в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. След дерегистрация на данъчнозадълженото лице, то няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация, наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК, а по т. 3 когато задълженото лице има задължения в особено големи размери. При така действащата правна уредба, правилно решаващият състав е приел, че при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност. Ето защо, той следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС, във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС, но това следва да са данъчните нарушения установени от органа по приходите издал акта. Споделят се и изводите на АССГ за това, че горестоящият административен орган е иззел оперативната самостоятелност на органа по приходите и вместо него е извършил преценка относно наличието на основания за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС - системно неизпълнение на задълженията по този закон. От решаващият орган е прието, че не са налице основанията по т. 1, но след извършена проверка се констатира наличие на задължения за "Мундус груп" ЕООД в особено големи размери и това е достатъчно, за да бъде потвърден актът за дерегистрация. Действията на Директора на Дирекция "ОДОП" не представляват допълване на изложените в акта мотиви, а подмяна както на фактическото така и на правното основание на акта. За разлика от издаването на ревизионен акт, когато административният орган действа при обвързана компетентност, актът за дерегистрация се издава от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност. Ето защо при осъществяване на административен контрол, решаващият орган не може да установи нови факти и в същото време да приеме наличието на друго правно основание, различно от приетото във вече в оспорения акт. В конкретния случай макар да е инстанция по същество, Директорът на Дирекция "ОДОП" не се е ограничил до обсъждане актът за дерегистрация и описаните в него факти и приложена правна норма, а е подменил квалификацията и е навел нови фактически твърдения. Мотивите на решение № 356 от 12.03.2018 г. противоречат на неговия диспозитив, тъй като от една страна е прието, че не е налице основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, а от друга актът за дерегистрация е потвърден. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, като издаден в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и при правилна преценка на тяхната доказателствена тежест, поради което формираните изводи са обосновани логически и на установеното по делото от фактическа страна. Съдебният акт, като валиден допустим и правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,