Решение № 12772 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2013 г.

Решение № 12772 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ § 12 ПЗР ЗСПЗЗ Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ могат да ползват възмездно от деня на придобиване на сградите чрез плащане с разсрочване за 3 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация и чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, поради което и мълчаливия отказ да я издаде, подлежи на съдебно оспорване. Законодателят е предвидил административният орган - министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед, с която да разреши продажбата или не, като и във втория случай той е длъжен да издаде изричен (мотивиран) отказ, в който да са изложени мотиви за отказа. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на проф. Иван Станков - министър на земеделието и храните чрез процесуалния си представител юриск. Десислава Милева срещу решение № 4848/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 15341/2012 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменен мълчаливия му отказ на основание чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ да издаде заповед за продажба на прилежаща площ в УПИ IV в кв. 49 по плана за кадастър и регулация на с. Войводово, Област Хасково. Със същото решение е върната преписката на министъра за произнасяне по молбата на Стайко Асенов Стайков съобразно указанията на съда. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение от съда при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора заповедта на министъра представлява гражданско волеизявление, а не индивидуален административен акт, тъй като той няма задължение да продаде винаги държавен имот на придобилите постройките лица и в този смисъл в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е прието, че тези лица могат да придобият такива имоти. Иска се отмяна на обжалваното решение на съда. Ответникът по касационната жалба Стайко Асенов Стайков от с. Войводово, Област Хасково, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като от процедурата, посочена в Раздел I, Глава IV от ППЗСПЗЗ е видно, че не може да има мълчалив отказ, както и ако са налице всички изисквания на закона и с оглед становището на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ министърът издава заповед за продажба, която представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за продажба на прилежаща площ в УПИ IV в кв. 49 по плана за кадастър и регулация на с. Войводово, Област Хасково, тричленният съдебен състав на ВАС, IV отделение е приел, че министърът на земеделието и храните е оправомощен от закона орган на централната изпълнителна власт да се разпорежда със земите от държавния поземлен фонд, както и че при подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 45а ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е длъжен да издаде положителна заповед, като действията му в такъв случай са при условията на обвързана компетентност. Според съда министърът при упражняване на правомощията си по посочения закон не е равнопоставен спрямо физическите или юридически лица, потенциални страни по сделки. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР могат да ползват възмездно от деня на придобиване на сградите чрез плащане с разсрочване за 3 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация и чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Няма спор, че ответникът по касационната жалба е собственик на самостоятелна сграда - склад в УПИ IV, кв. 49 в района на стопанския двор в с. Войводово с нотар. акт № 1459/28.11.2005 г., която е била в имущество на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - "Кооперация Войвода". От удостоверение № 94С-1422-2/06.11.2009 г. се установява, че имотът не е актуван като общински. Със заявление № 94-4931/14.09.2012 г. на основание чл. 56а, ал. 1 ППЗСПЗЗ до министъра на земеделието и храните Стайко Стайков е поискал да му се издаде заповед за закупуване на посочения имот по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вследствие на което е постановен оспорения пред тричленния състав на ВАС, IV отделение мълчалив отказ на министъра. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице гражданско правоотношение в случай, че министърът реши да продаде имота, но той не е длъжен да го направи, както и че дори да издаде заповед за придобиване правото на собственост, тя не представлява индивидуален административен акт. Законодателят не е предоставил на министъра на свободната преценка дали да продаде или не имот по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че в закона изрично е посочено, че тази продажба се извършва със заповед на министъра показва, че е налице административно, а не гражданскоправно правоотношение, както и че министърът и заявителят не са равнопоставени субекти в това правоотношение. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ дава възможност на лицата, собственици на сгради, които са били собственост на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и на министъра на финансите да преценява, ако са налице всички законови предпоставки да издаде заповед или не за придобиване право на собственост и на земята около сградите, която не е застроена. Тази функция, разпоредена му от закона не му дава право на свободна преценка. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, поради което и мълчаливия отказ да я издаде, подлежи на съдебно оспорване. Законодателят е предвидил административният орган - министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед, с която да разреши продажбата или не, като и във втория случай той е длъжен да издаде изричен (мотивиран) отказ, в който да са изложени мотиви за отказа. В случая такава заповед не е издадена и правилно ответникът по касационната жалба е оспорил мълчаливия отказ на административния орган, за който законосъобразно в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен, както и че административният орган действа в условията на обвързана компетентност. В този смисъл е и решение по адм. дело № 2242/2010 г. на ВАС IV отделение. Предвид гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания и затова обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4848/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 15341/2012 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.