Решение № 7644 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Мойсов, от гр. Банкя, действащ чрез пълномощника си адв. С. Парлапански, против Решение 5989/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 583/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-305/16.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/1 от 03.09.2021 г., издадено от длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Посочените в касационната жалба пороци досежно неправилно приложение материалния закон - чл. 94, ал. 1 от КСО, с оглед неправилно определяне на началната дата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.07.2020 г. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н. Медарова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-305/16.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Х. Мойсов против разпореждане [номер]/1 от 03.09.2021 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което на касационният жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО до определяне на размера й по реда на КСО, считано от 26.08.2021 г., съобразявайки разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, тъй като заявлението за отпускане на ПОСВ е подадено след изтичане на 2-месечния срок. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че спорът между страните е правен и касае началния момент за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето. От фактическа страна е установено, че Х. Мойсов е подал заявление с вх. 2113-21-10375 от 02.12.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, която му е отпусната с разпореждане [номер]/2 от 09.12.2019 г., считано от 08.11.2019 г. При преценка правото на пенсия и отпускането й на касационния жалбоподател е зачетен осигурителен стаж за периода 13.03.2017 г. до 23.03.2017 г. от Готон ЕООД, както и за период на получено обезщетение за безработица поради прекратяване на трудовото правоотношение с този осигурител за периода 23.03.2017 г. до 22.11.2017 г. По повод осъществен последващ контрол по спазване на осигурителното законодателство от контролни органи на ТП на НОИ София-град, чрез извършена проверка на осигурителя Готон ЕООД, е установено неоснователно подаване на данни за осигурителен стаж и доход от проверяваното дружество за Мойсов. Издадени са задължителни предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 13.03.2017 г. до 12.03.2017 г. Предвид новите доказателства служебно е преразгледано разпореждане [номер]/1 от 09.12.2019 г. и е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОСВ Мойсов не е отговарял на изискванията на чл. 68, л. 1 и ал. 2 от КСО. Поради това е постановено разпореждане [номер]/268 от 30.07.2021 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 09.12.2019 г. и е постановено надвзетата сума да се събере от лицето Х. Мойсов, съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. разпореждане [номер]/268 от 30.07.2021 г. е обжалвано от Х. Мойсов с жалба с вх. 2175-21-953 от 26.08.2021 г., съдържаща в себе си искане за нова преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и с приложени данни относно допълнително положен от него стаж до дата 26.08.2021 г. Административният орган е приел депозираната жалба за ново заявление за отпускане на пенсия с дата 26.08.2021 г. С разпореждане [номер]/1 от 03.09.2021 г. на длъжностно лице по Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 26.08.2021 г. Разпореждането е обжалваното от Х. Мойсов пред директора на ТП на НОИ София-град, който с атакуваното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-305/16.12.2021 г. е оставил без уважение жалбата. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че спорът между страните е правен и касае началният момент за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето. Обоснован е извод, че разпоредбата на чл. 94 от КСО е императивна и тъй като административния орган действа в условията на обвързана компетентност, е длъжен да се съобразява с нормативните актове и да ги прилага съобразно точния смисъл, вложен от законодателя, без да има възможност за отклоняване от съдържанието им. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В първата хипотеза, при спазване на двумесечния срок, началната дата се определя от датата на придобиване на материалното субективно право на пенсия и подаване на заявление придружено с необходимите документи за преценка на правото, като пенсия се отпуска от момента на придобиване на правото. Втората хипотеза включва случаите, когато двумесечния срок е пропуснат, като причините за това са ирелевантни, и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането му. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението пред компетентните пенсионни органи. В конкретната хипотеза след извършеното заличаване на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от Готон ЕООД и съответно изключване на осигурителния стаж на Х. Мойсов за 13.03.2017 г. до 23.03.2017 г., както и за периода на получавано обезщетения за безработица от 23.03.201 г. до 22.11.2017 г., след прекратяване на трудовото правоотношение при този осигурител е установено, че Мойсов не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за придобиване право на пенсия и с разпореждане [номер]/268 от 30.07.2021 г. му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалба с вх. 2175-21-953 от 26.08.2021 г. лицето подава ново заявление за отпускане на ПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 , като излага твърдения, че е отработил недостигащия му стаж. Съгласно новите доказателства, сочещи липса на основание за зачитане на част от осигурителния стаж на Х. Мойсов и с оглед приложимите правни норми пенсионният орган приема, че касационният жалбоподател е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО на 19.07.2020 г. След като е придобито право на пенсия, от правно значение за определяне на датата на отпускането й, се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране. В конкретния случай 2 месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, съобразно датата на придобиване на правото 19.07.2020 г., е изтекъл на 19.09.2020 г. Заявлението, обективирано в жалба с вх. 2175-21-953, е подадено на 26.08.2021 г., т. е. след изтичане на посочения срок и поради тази причина е приложима втората хипотеза на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска от датата на подаване на заявлението. Причините за забавено подаване на заявлението са неотносими към преценка законосъобразността на определената начална дата на пенсията с Разпореждане [номер]/1 от 03.09.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с обжалваното по съдебен ред Решение 2153-21- 305 от 16.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София - град. Неоснователно е възражението на касатора за зачитане на по-ранна начална дата при отпускане на пенсията, с оглед на обстоятелството, че с издаването на разпореждане, в което е обективиран отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено на 02.12.2019 г. заявление, длъжностното лице по пенсионно осигуряване не разполага с компетентност служебно да извършва преценка дали след 02.12.2019 г. жалбоподателят би придобил право на пенсия и да отпуска такава без наличие на подадено заявление. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл. 94, ал.1, във вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, обуславящи разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт, на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. При този изход на спора основателна е акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ София-град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,