Решение № 4453 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Йорданов чрез адв. В. Челебиев срещу Решение 219/15.01.2024г. по адм. дело 1189/2023г. по описа на Административен съд Хасково. Твърди се, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбата на чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд е игнорирал правните последици на Решение 562/22.08.2023г. по гр. дело 1018/2023г. на РС-Хасково, с което се обезсилва издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие. Обжалваното решение дори формално да изпълнява буквата на закона, не е в съответствие с волята на законодателя и духа на закона за ЗОБВВПИ. Жалбоподателят е служител на МВР и притежава законно бойно огнестрелно оръжие т.е напълно формален е отказа за дългоцевно ловно оръжие. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се отмени решението на АС-Хасково. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. Челебиев с искане за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания, излага съображения по съществото на спора. Ответникът Началника на РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, не са налице касационни основания. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество касационната е неоснователна. Производството пред АС-Хасково е образувано по жалба на Г. Йорданов срещу Отказ рег. 1970з-952/13.10.2023г., издаден от началника на РУ-Хасково. Отказът е на основание чл.58, ал.1, т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. Страните не спорят, че по отношение на Г. Йорданов в производство по гр.дело 1018/2023г на Районен съд- Хасково е издадена заповед за незабавна защита на 14.06.2023г. С решение 562 от 22.08.2023г. по номера на същото дело е отхвърлена подадената молба от З. Кинева за себе си и като майка на В. Йорданов за защита по ЗЗДН против Г. Йорданов, като неоснователна. С решението е отменена и издадената на 14.06.2023г. заповед за незабавна защита. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Г. Йорданов срещу Отказ рег. 1970з-952/13.10.2023г., издаден от началника на РУ-Хасково. Решението е правилно. Спорът, поставен и пред касационната инстанция е в това дали заповедта, издадена на основание чл.18 от ЗЗДН е законосъобразно основание за отказ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, по смисъла на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на Административен съд- Хасково досежно спорното право. Правилни са изводите на АС- Хасково, че мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл.5, ал.1, т.1-т.6 от ЗЗДН. Същите се налагат с два вида съдебни акта:- със заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН като привременна мярка и със заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, когато говори за наложени мерки за защита по ЗЗДН, не разграничава дали същите са мерки по чл.18 или мерки по чл.15 от същия нормативен акт. Основание за отказа по чл.58, ал.1 т.8 ЗОБВВПИ е мярка по ЗЗДН, наложена през последните три години преди датата на подаване на искането. Правилен е изводът на АС-Хасково, че административният орган в хипотеза на отказ да издаде разрешение за носене/употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по ЗОБВВПИ, действа при условията на обвързана компетентност при точно и строго прилагане на приетите нормативи при условията на разрешителен режим. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал правните последици на Решение 562/22.08.2023г. по гр. дело 1018/2023г. на РС-Хасково, с което се обезсилва издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие и фактът, че жалбоподателят е служител на МВР и притежава законно бойно огнестрелно оръжие. Напротив, съдът аргументирано е отговорил на направените възражения и стигнал до верни изводи, които се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд